Изследването е посветено на фигура, която към момента не е уредена в българското законодателство - съгласието на пострадалия. Направен е опит да се намери балансът на основните ценности, защитавани от правото. А смисълът на наказателноправната защита е тя да бъде желана и полезна за тези, до които се отнася. Монографията включва и предложения de lege ferenda за актуализиране и усъвършенстване на наказателноправната уредба, както и за промяна в Конституцията на Република България. Книгата би била полезна за изследователите в областта на наказателното право, практикуващите юристи, студентите по право, както и за всички, ... |
|
|
Институтът на повереника е класически за наказателнопроцесуалното право и съществува отдавна в българския наказателен процес. Същевременно той е един от най-дискусионните в наказателнопроцесуалната теория. В сравнителноправен аспект е получил различни разрешения в чуждестранните законодателства и правна теория. Значимостта на това издание се обуславя от липсата на актуално теоретично изследване по темата. Развитието на института претърпя съществени законодателни промени в периода след началото на реформата на наказателнопроцесуалната система на Република България и приемането на новия Наказателно-процесуален кодекс. ... |
|
|
Книгата представлява правен труд относно сътрудничеството по наказателноправни въпроси между България и Обединеното кралство преди и след Брекзит. Последователно биват разгледани: обхватът на това сътрудничество преди и след Договора от Лисабон и след Брекзит; сътрудничеството по наказателноправни въпроси в ЕС от 2007 г. (годината на присъединяване на България към ЕС) до излизането на Обединеното кралство от ЕС; сътрудничеството след Брекзит и по-специално разпоредбите на Споразумението за търговия и сътрудничество, имащи отношение към това сътрудничество; някои предложения de lege ferenda за подобряване на ... |
|
|
Теоретичен модел за законодателно развитие. ... Книгата представлява опит за задълбочено и всестранно научно-практическо изследване на обстоятелствата, изключващи обществената опасност, запълвайки празнината в българската юриспруденция, породена от досегашната липса на подобно всеобхватно проучване. Това я превръща в първата цялостна монографична разработка по темата, която има амбицията да не е обременена от традиционните схващания в нашето наказателно право. Трудът е призван да даде убедителен отговор на въпросите относно правната същност и социално-историческите корени на тези обстоятелства, относно обективното ... |
|
|
"Прегледът на нормативната регламентация и значение на самопризнанието в наказателния процес в исторически ракурс показва неговата противоречива природа и функции. Така например, в обвинителния наказателен процес обвиняемият е основен субект в производството, поради което са налице легални гаранции, които препятстват предприемането на действия с цел принудително снемане на неговите самопризнания. В противовес на това, една от основните характерни черти на следствения (инквизиционен) тип наказателна процедура е приложението на теорията на формалните доказателства, според която самопризнанието е главно и най-силно ... |
|
|
Съкратеното съдебно следствие в първа инстанция е въведено с действащия НПК, приет през 2005 г., в сила от 29.04.2006 г. За недългия период на действието му, правната му уредба претърпя значителни изменения и допълнения. Книгата се фокусира върху целите и същността на института, проследено е историческото му развитие и е направено разграничение на съкратения процес от останалите производства, отклоняващия се от общия ред за разглеждане и решаване на наказателни дела в наказателно-процесуалния кодекс. Детайлно е разгледана процедурата по предварително изслушване и развитието на производството по всяка от формите му, като ... |
|
|
Теоретически и методически аспекти за диференциация в наказателното право. ... Монографията цели да диференцира гражданското общо понятие за вината от наказателноправната формална категория за виновност, което основния принос в научното изследване. Формите на виновност имат основна значимост за криминализация на изпълнителното деяние, което определя състава на наказателната отговорност. Престъплението поражда юридическа възможност държавата да осъди виновния съобразно предвидените наказателни норми. Виновността е форма на проявление в криминалното поведение, което обективира престъплението по индуктивните и дедуктивните ... |
|
|
Изпирането на пари в световен мащаб и във времево отношение съществува много отдавна, преди да получи своята легална дефиниция. То е може би едно от най-старите противоправни деяния, като данни за това явление съществуват от преди 2000 години пр. Хр., когато китайските търговци укриват печалбата си от тогавашните управници, за да не им я вземат, след което я пренасочвали и инвестирали в други райони на Китай, а в някои случаи я изкарвали извън страната. Според британския автор Джон Мадингер ранна форма на изпиране на пари представлявали действията на пиратите през Средновековието, като придобитите по престъпен начин ... |
|
|
Учебникът разглежда мерките за превенция и противодействие на изпирането на пари и за отнемане на незаконно придобито имущество в новото законодателство, което е в сила от 2018 година. През последната година в Република България бяха приети изцяло нов "Закон за мерките срещу изпирането на пари" и "Правилник за неговото приложение", нов "Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество". Промените в националното законодателство следват инициативите в рамките на Европейския съюз. През 2015 година беше приета Директива "ЕС 2015/849" на ... |
|
|
Финансирането на тероризма като международно престъпление. Чавдар Стоянов (1978) е юрист, доктор по право, главен асистент в катедра Конституционноправни науки в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Завършва немска езикова гимназия в София. Притежава специализация по Правораздаване, Международно право и Международни отношения. През 2009 г. защитава дисертационен труд на тема "Финансирането на тероризма като международно престъпление" с научен ръководител проф. д-р Борис Велчев. Владее немски, руски и английски език. Има десетки публикации в специализирани издания в ... |
|
|
Сборник доклади на тема "Съвременни предизвикателства пред наказателното законодателство". ... |
|
|
На 1 юли 2002 г. влиза в сила Римският статут на Международния наказателен съд и поставя началото на постоянно действащото международно наказателно правосъдие. Обсъждането на възможностите за създаване на международен наказателен съд отнема десетилетия и през този период въпросът за юрисдикцията му остава един от основните и ключови проблеми, по които постигането на съгласие между държавите изглежда невъзможно. Идеята за допълващата юрисдикция на МНС има фундаментален характер и решаващо значение за решението на държавите да създадат нов международен съд с толкова специфична компетентност. Макар на пръв поглед въпросът ... |
