Монографията "Морфология на Класическия Египет" е първата подробна публикация на Ермитажен папирус 1115, съдържащ древноегипетската "Приказка за корабокрушенеца". Папирусът е представен дума по дума, ред по ред, с цялостна изворова база, подробен лексико-граматичен, исторически и културологичен коментар и в диалог с текстове от епохата на Класическия Египет. "Приказка за корабокрушенеца" е езотерично съчинение, описващо срещата на човек с божество на предела на обитаемия свят, и представлява своеобразен конспект на основните идеи в картината на света на египтяните от Класическата епоха. ... |
|
|
"Пълното название на тази книжка би трябвал да бъде: Двете култури от късната социалистическа епоха - културата на юрнатото с идеологически основания време и културата на стоическата нормалност. Поетите на културата на стоическата нормалност. В нея от позицията на моята седемдесетгодишнина, изразявам уважението си към връстниците-поети - живели достойно, постигнали моралния си и литературен авторитет дълготърпеливо, с вяра във високата мисия на поета, която не се продава за титли и изчезнали сега безследно големи тиражи." Михаил Неделчев ... |
|
|
Цел на настоящата книга е да създаде теоретични рамки и понятиен апарат за социологическа интерпретация на мащабните и радикални социокултурни трансформации, свързани с приложението на новите информационни технологии. Авторът се стреми да се дистанцира от често срещания стереотип "влияние на информационните технологии върху културата", който разглежда тези понятия като принадлежащи към две различни сфери, които по някакъв начин би трябвало да си взаимодействат. Напротив, технологичният прогрес и особено развитието на компютърните и мрежови технологии представляват фундаментални факти на социокултурната динамика - ... |
|
|
Поредицата "Европа - разбирана и правена" е съвместен проект на Френското министерство на външните работи и европейските въпроси, на Френският институт в България е на Нов български университет. Наречена е на едноименната книга на проф. Богдан Богданов, Президент на Нов български университет. Целта на поредицата е да публикува на български език съвременни френски автори, да допринася за разпространението и популяризирането на най-новите открития, да поощрява прилагането на идеите в университетската среда и изграждане на мостове между изследователите от различни държави. Милад Дуеи е професор в Катедрата за ... |
|
|
Сборникът "Граници на културологията" представя изследователските области, в които работят преподавателите от специалност "Културология" в Югозападния университет "Неофит Рилски", Благоевград. За участие в сборника поканихме и наши колеги, работещи в същите или в близки области на културологията, за да се опитаме заедно да покажем разнообразието от подходи и проблеми в съвременните изследвания за културата. Сборникът включва изследвания върху културата на Античността и на Средните векове на Балканския полуостров, върху съвременната култура и присъствието на медиите в нея. Един раздел е ... |
|
|
Това изследване е резултат от реализирането на терен на проекта "Тракийски светилища от Западните Родопи и Пирин". Експедицията беше осъществена от национален екип от учени, университетски преподаватели и студентски от катедрата по културология на Факултета по изкуства при ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград, секция Тракийска археология в Археологическия институт с музей при БАН, департамент Археология при Нов български университет - София и Етнографски музей - Пловдив през 2001 и 2002 г. Към изследвания обект - артефактите от древно-тракийската религия и духовност като цяло беше подходено комплексно, ... |
|
|
Научни есета ... Книгата поставя началото на поредица "Понятия, проблеми, дискусии", в която преподаватели от Нов български университет и чуждестранни автори, свързани с университета, ще защитават конкретна платформа на знание. Тази първа книга включва 22 научни есета. Говорени и писани по различни поводи в последните 15 години, те са обединени от темата "Минало и съвременност". С изключение на два текста, всички есета в книгата са възникнали след устни представяния на форуми, които след това са били написани. В писмената им версия обаче са запазени едрите белези на първоначалното устно представяне - ... |
|
|
Проблематиката на статиите в сборника е свързана с най-актуалните, исторически обусловени проблеми на Югоизточна Европа - етногенезиса на нациите и държавите в региона, тяхната културна специфика и развитието на сложните исторически и политически взаимоотношения в съвременното ни общество. ... |
|
|
Богдан Богданов е роден на 2 ноември 1940 г. в София. Той е класически филолог и университетски преподавател по старогръцка литература у култура. Като Председател на Управителния съвет на фондация "Отворено общество" работи за модернизирането на българската история, език и култура. През периода 1991 - 1993 г. е посланик на Република България е Република Гърция - мисията му съдейства за преодоляване на недоверието между България и Гърция, натрупано в периода на Студената война, и за изграждането на международния образ на България като един от гарантите за мира и стабилността на Балканите. Сред преводите му са & ... |
|
|
Десета международна ранноесенна школа по семиотика. ... Организираната от Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания на Нов български университет Международна ранноесенна школа по семиотика е един от трите ежегодни образователни форуми от този вид в Европа, наред с Международния летен институт за семиотични и структурални изследвания в Иматра, Финландия и Летния семиотичен институт в Урбино, Италия. Школата е част от образователната стратегия на магистърската и докторската програма по семиотика в НБУ. Тя е средство за развитието на желаната интердисциплинарност и на динамичните подходи в преподаването по ... |
|
|
Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура. ... Това изследване е посветено на древноезическото наследство в българската народна култура. То има за цел да проследи процесите на приемственост и културно-исторически наслоения в българската народна митология, както и на пренасянето на митологичната информация във времето и пространството. ... |
|
|
Въпросите, които задава Алвин Тофлър са много сериозни и имат основание. Те са свързани с промените и посоката в развитието на културата - проблем, с който се занимават обществените и хуманитарни науки в последните десетилетия. В книгата се опитвам да разсъждавам върху различните подходи към културата, търсейки онази културологична позиция, която би била най-ползотворна и подходяща като научен инструмент за обяснение на тези нови процеси. Пристрастията ми определено са към т.нар. субектен подход, центриран върху човека като субект на културата. Действителната ми цел обаче е да покажа колко би спечелило едно изследване на ... |
Книги 
