Проблематиката на статиите в сборника е свързана с най-актуалните, исторически обусловени проблеми на Югоизточна Европа - етногенезиса на нациите и държавите в региона, тяхната културна специфика и развитието на сложните исторически и политически взаимоотношения в съвременното ни общество. ... |
|
|
Богдан Богданов е роден на 2 ноември 1940 г. в София. Той е класически филолог и университетски преподавател по старогръцка литература у култура. Като Председател на Управителния съвет на фондация "Отворено общество" работи за модернизирането на българската история, език и култура. През периода 1991 - 1993 г. е посланик на Република България е Република Гърция - мисията му съдейства за преодоляване на недоверието между България и Гърция, натрупано в периода на Студената война, и за изграждането на международния образ на България като един от гарантите за мира и стабилността на Балканите. Сред преводите му са & ... |
|
|
Десета международна ранноесенна школа по семиотика. ... Организираната от Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания на Нов български университет Международна ранноесенна школа по семиотика е един от трите ежегодни образователни форуми от този вид в Европа, наред с Международния летен институт за семиотични и структурални изследвания в Иматра, Финландия и Летния семиотичен институт в Урбино, Италия. Школата е част от образователната стратегия на магистърската и докторската програма по семиотика в НБУ. Тя е средство за развитието на желаната интердисциплинарност и на динамичните подходи в преподаването по ... |
|
|
В тази монография е поставен въпросът за степента на културалното осъзнаване на младите хора, голяма част от които едновременно навлизат в нови за тях среди като университета и работата в организация. В резултат на това сред тях рязко се повишиха равнището на стрес, раздразнителността, изблиците на гняв, проявите на страх, прикриван зад демонстрация на неоправдано високо самочувствие, прегарянето, ранните разочарования, ожесточи се и междупоколенческото противопоставяне. А в действителност мнозинството от младите хора влизат в университета и/или започват работа на възраст, на която все още не са успели да изградят изцяло ... |
|
|
Настоящата книга представлява изследване на дискурсивните линии, концентрирани върху разказите за властта, протеста, индивидуализма, толерантността, нацията и други през епохата на Реформацията в Свещената Римска империя на немската нация през XVI и XVII век. Целта на изследването е да се проследят водещите идеи през целия период на Реформацията - от нейното начало през 1517 г. до края на Тридесетгодишната война - в един вид културна история на немскоезичните страни. Приносът на изследването е свързан първо с това, че компенсира липси в българското културно пространство, и второ, че интердисциплинарният подход към ... |
|
|
Наградата за мир на германското книгоразпространение и културата на паметта в Германия. В основата на монографията са темите за мира и войните, хуманизма и правата на човека, интелектуалците и властта, политиките на паметта и публичния дискурс, престижните международни отличия и дипломацията. Фокусът е към съвременната култура на паметта в Германия, чийто безспорен център е Холокостът. Прочитът ѝ през речите на тридесет лауреати на Наградата за мир на германския книгоразпространителски бранш и на техните лаудатори (1989 - 2019) неимоверно разширява и обогатява перспективата към себеразбирането на съвременното ... |
|
|
20 years of Traditions in the Center for Korean Studies at Sofia University. This volume entitled In the Focus of Korean Language, Culture and Society contains contributions to the International Conference on Korean Studies which was held at Sofia University St. Kliment Ohridski on May 26 - 27, 2023. The conference was dedicated to the 20th Anniversary of the Center for Korean Studies, named after its founder Prof. Dr. Habil. Alexander Fedotov. The initiation and successful implementation of the Center for Korean Studies is entirely credited to Prof. Dr. Habil. Alexander Fedotov. ... |
|
|
Новите религиозни движения в диалог със земния свят. Книгата търси изгубени богове, наблюдава лунни чародейства, гостува в диаболични чертози и разговаря с невидими чудовища в опит да разбере какви религиозни разновидности населяват днешния свят. Зорница Петрова е доктор по културология, преводач и хоноруван преподавател в катедра История и теория на културата на Софийския университет Св. Климент Охридски. Научните ѝ интереси са свързани с теория на религиите, нови религиозни движения и изследвания на популярната култура. ... |
|
|
Като отговор на нарасналия в обществото интерес към кулинарията, а и като възможност да бъде представен в пълнота богат и архаичен пласт от народната лексика, свързана с ежедневното и празничното хранене на българина, в Секцията за българска диалектология и лингвистична география към Института за български език Проф. Любомир Андрейчин при Българската академия на науките се родиха идеите за два проекта: съставяне на Български диалектен кулинарен речник (БДКР) и изработване на Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия (ИКК). ... |
|
|
Монографията представя културните трансформации на различни обредни системи през XXI в., като чрез богат теренен материал се анализират динамиката и устойчивостта в развитието на локалните култури в контекста на конкретни обичайно-обредни комплекси, като Еньова буля, нестинарството, поклонничеството, които пренасят през вековете кодовете на културната памет. Внимателното проучване на типологичните особености на локалните култури дава основание те да бъдат определени като сложни културно-исторически комплекси, където съжителстват природата, паметта, социалният ритъм и индивидуалното битие на всеки отделен човек. ... |
|
|
Или за възможностите на един междукултурен диалог като философия на пустотата. ... "Всички дхарми (в това число и нирвана), се казва във философията на Изтока, са пусти (по природа), умът е създател и поддръжник на реалността. С оформянето на една личност (умоподдържана) тя започва да съществува в полето на общото с всичките си потенциални цели и амбиции според средата и културата, която я определя. На Запад се казва (като се визира феноменологията на Едмунд Хусерл), че нашето съзнание, доколкото има предел и интенция, винаги е съзнание за нещо, т.е. съзнанието е съзнание в голяма степен само като Аз, преживяващ ... |
|
|
Съставители: Галина Гончарова, Цветелин Степанов, Кирил Василев. ... Какво е общото между ударите на Фортуна в сферата на политиката и травматичната посткомунистическа култура? Как ръкописите на Дерида кореспондират с готическите шрифтове на съвременните татуировки с крайнодесен профил? Какво свързва бродниците или "бродниките" от XII век с пространствената нестабилност на пазара от 90-те години на XX век? Къде се пресичат траекториите на културните елити през социализма и на противниците на джендър идеологията и Истанбулската конвенция в съвременността? Кое е пространството, което съвместява спомени за ... |
Книги 
