Социално-икономически профили на модернизацията и индустриализацията по примера на Сърбия и България (1878 - 1912 г.). ... Христо Беров е преподавател по съвременна балканска история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Неговите основни изследователски интереси са насочени към проучване на стопанските и социално-икономическите проблеми на балканските народи във втората половина на XIX и началото на XX век. Монографията е преработен вариант на защитената през 2015 г. от автора дисертация за придобиване на образователна и научна степен "доктор по история". В изследването се прави опит за ... |
|
Настоящата книга е посветена на носталгията по социализма в България и на хората, които са подвластни на тези политически ориентации. В текста е обърнато внимание на свойствата на човешката памет, на отделните генерации, в плен на носталгията по социализма, на механизмите, предизвикващи такова отношение към миналото, и на типологията на носталгичните групи. Коментирани са и последиците от митологизирането на социалистическото минало и вторачването в това спорно време. Използван е нов историко-етнографски подход на изследователското търсене, тъй като трудът се опира на обилен емпиричен етнографски материал, събиран в ... |
|
В България днес има граждани, които поради своя етнически произход живеят изолирано, в периферията на обществото и на населените места... Проблемът е общ - на българското общество, в което има хора, които са изключвани / неприемани, защото са роми; част от които са необразовани, защото политиките на "образователна интеграция" забравят, че целта на процеса е децата от ранна възраст да се научат да играят и учат заедно, да усвояват заедно правилата на живеенето с различията на другия и общите правила на живеене в българската държава; част от които живеят при недопустими за европейска държава в началото на XXI в. ... |
|
Очерк върху социологическото разбиране на различните типове общества в световната система. Целта на настоящия труд е да се постави на обсъждане когнитивния потенциал на социологическите интерпретации, основани на имплицитното или експлицитното приемане на тезата за универсализма - всички общества повтарят едни универсални образци само с разлика във времето. Изходното разбиране на анализа е, че отделните страни и региони представляват част от световната система, която се характеризира със собствена йерархическа структура. Акцентът е в очертаването на някои основни "константи" в периферните общества, които се ... |
|
Заглавието "Общност с другия" загатва за специфичния фокус на интереса на автора към общността. От една страна, това са човешките взаимодействия и отношения. От друга страна, вниманието е насочено към историческото преобразуване на общността и на проблемите на взаимодействието. Стремежът е чрез този исторически поглед да добием чувствителност към своето собствено съществуване в света, който имаме днес. Свят, в който настояваме на своята собствена индивидуалност, но и свят, в който е необходимо да можем да съ-съществуваме заедно с другите, също толкова настояващи на своята индивидуалност, като се опитваме да ... |
|
С Димитров навсякъде, във всичко - към нови победи! ... Настоящото изследване е поглед върху марксистко-ленинската интерпретация на старата тема за преобразяването на "ветхия човек" в "нов", получила възможност за практическо приложение в ред европейски държави след Втората световна война. Ключово понятие тук се явява идеологията, която има за цел създаването и налагането на нов разказ за действителността. Това предполага съсредоточаване на изследователското внимание преди всичко върху езика (предмет на изследване са почти 4000 текстови единици от различни жанрове, публикувани във в. Работническо ... |
|
Икономиката е централна област на социалното действие. Нарастващият интерес към нейното социологическо разглеждане се обяснява не на последно място и с тясната връзка между икономически, политически и други кризисни обществени състояния. Разцветът на новата икономическа социология, родила се в САЩ през 80 -те години на ХХ в. като опозиция на старата американска традиция, отразява обществения и научния интерес чрез едно богатство от изследователски перспективи. Тази книга е посветена на двата централни за дисциплината подхода: мрежовият и неоинституционалисткият. Като въвежда в техните концептуални рамки и понятиен апарат, ... |
|
Основната цел на изследването, представено в настоящото издание, е да покаже, че проблемите с правната защита на интелектуалната собственост и достъпа до култура не са само от правно-технически характер, доколкото са резултат от повсеместността и обвързаността си с конкретна култура, която има винаги различно отношение към творческите усилия, както и от комуникацията на функционални системи, всяка от които разчита и реагира на постъпващата информация съобразно предназначението и програмата си на действие. Нещо повече - диагнозата на съвременното състояние показва, че кризата е резултат от разрушения диалог на културите. ... |
|
Книгата представя първото в България научно изследване в областта на съвременната антидискриминационна и антипотискаща социална работа в страни с традиции в теорията и практиката на социалните дейности (основно Великобритания, САЩ, Канада, Австралия). Разглежда проблеми на формирането, идеологическото обосноваване и развитието на антидискриминационна и антипотискаща социална работа, които са важна част от теорията и практиката на социалната работа в началото на XXI век. Представени са изчерпателно общите теоретични основи и редица относително самостоятелни теоретико-приложни конструкции като повлияната от афроцентризма и ... |
|
"Настоящата книга е главният социологически труд на Христо Тодоров, преподавал социология в Юридическия факултет и катедрата по Стопанска история със социология на СУ "Св. Климент Охридски". Името на Тодоров, както и на други социолози, с изключение на Иван Хаджийски, е покрито със забрава по времето на комунистическия режим в България. Съвременните поколения социолози не познават социологическите трудове на Тодоров. Настоящото съчинение възкресява делото на университетския социолог, демократ и хуманист. Наистина, съвременната социология е отишла напред в течение на повече от половинвековното си развитие. ... |