Положителни или негативни, ценностите владеят човешкия живот. Така е от раждането до смъртта. Хората загърбват едни ценности, но се изправят пред други. Ценностите се обезценяват, но тогава идва нихилизмът и светът се озъбва от всички страни с негативни ценности. Настъпва криза на ценностите и пътят за излаз от нея е преоценката на всички ценности. Професор Георги Фотев е изтъкнат български социолог с международна известност. Той е автор на голям брой научни трудове. Има публикации в над 15 страни. Чел е лекции в редица чуждестранни университети. Член е на Европейската академия на науките и изкуствата и на други ... |
|
|
В монографията е направен дългосрочен анализ на социализацията на човешкия индивид с оглед изясняване на личностните структури, които формират както адекватно, така и неадекватно поведение и следствието - мъка ми е. Разглеждат се и причините за ексцесното поведение, което е особено важно за профилактиката на отклоненията от дължимото поведение на личността в съвременното "ново общество". ... |
|
|
Целта на авторския колектив е да представи на читателите основите на бързо навлизащата в икономическия живот дисциплина "икономическа социология". Направено е социологическо изследване на икономическия живот на макро и микроравнище. Разгледани са въпросите свързани с икономическото поведение и емпиричните социологически изследвания (ЕСИ). Учебникът е предназначен за студентите икономисти, както и за всички, които работят в областта на икономическата социология или се интересуват от нейната проблематика. ... |
|
|
Настоящата книга представлява първото по рода си цялостно научно проучване за историята на тютюна в българското пространство през XVII - XIX в., плод на дългогодишна издирвателска и изследователска работа. Изследването се основава главно на автентичен изворов материал от османотурски и български произход, на пътеписна и мемоарна литература, на сведения от възрожденския периодичен печат, на авторитетни постижения в историографията. Разгледани и обстойно анализирани са различни аспекти от стопанската, социалната и културната история на тютюна в българските земи. Засегнати са редица въпроси, свързани с проникването и ... |
|
|
От 70-те години на XX век в западния свят се формира съвременната социология на риска. Възникват различни традиции, дискусиите са интензивни и продължават до днес. Интересният въпрос засяга преживяването за риск и феномена на риска отвъд конкретни рискове, в неговия чист вид. Какво говори за обществата в късната модерност вглеждането в рискове, което стига и до болезнени форми? Коректно ли е отделянето на рисковата проблематика в самостоятелна област на хуманитарното знание? Книгата представя концептуалната парадигма на риска. Развита е като лексикон с основни понятия като риск, вероятност, опасност, заплаха и т.н., без ... |
|
|
Съставител: Георг Краев. ... Резултат от практическо проучване сборникът обединява текстове, които представят кафенето като изкуство да обитаваш, кафенето като социален конструкт, балканското кафене, образът на Кардашлъка - кафеджията от Златоград, кафенетата като "галерия от типове и нрави български в турско време", политическите аспекти на възрожденското кафене, "турското" и "гръцкото" кафене в София. "Кафенето... Какво ли се крие зад това титуловане, ще се запита този, който се е спрял пред щанда в книжарницата и е посегнал към тази книга. Бихме искали бързо да го ориентираме и да му ... |
|
|
Строга наука означава чиста наука. Отъждествяването на строга и точна наука е неправилно. Социологията е строга, но не се отнася към класа на точните науки, каквито са формалните науки, като математиката. Науката бива строга, синкретична, хибридна, квазинаука, наукообразна имитация или нещо подобно. Социологията е строга наука, когато остава в своите граници и избягва да се занимава и решава проблеми в други дисциплинарни полета. Социологическият империализъм е загърбване на научната строгост. Границите на социологията са подвижни, тъй като тя е полипарадигмална наука. ... |
|
|
Майк Федърстоун е световноизвестен британски социолог, професор в Голдсмитс, Лондонски университет; гост-професор в университети в Барселона, Женева, Киото, Ресифе, Сао Пауло, Токио, Сингапур, Ванкувър; почетен професор на Нов български университет, София. Той е основател и главен редактор на "Theory, Culture & Society" (1982) - най-влиятелното реферирано списание за културни изследвания в света; на списание "Body & Society" (1995), както и на поредицата от книги "Theory, Culture & Society". Основните му научни интереси са свързани с консумативната култура, социалната и културната теория, ... |
|
|
Какви са причините за усилването на интереса към историческото знание в края на XVIII и началото на XIX век? Как сто години по-късно историята успява да се превърне във водеща академична дисциплина? Защо това се случва в най-систематичен вид в Германия и доколко изследването на миналото влияе пряко върху немския обществено-политически контекст? Това са част от въпросите в настоящата книга, насочена не само към студенти и докторанти по социология, история и други науки за културата, но и към по-широка читателска аудитория. Теодора Карамелска е преподавател в департамент "Философия и социология" на "Нов ... |
|
|
Повече от 50 години, социолози от различни школи на планетата ни, насочват изследователските си усилия в периметъра на масмедийното въздействие. Ефективността от функционирането на медиите се оказва не само една от най-комплицираните теми, но и територията с най-богато разнообразие от използвани изследователски методи - индивидуална пряка анкета, интервю, полеви експерименти, панелни изследвания и пр., включително иницииране и апробиране на нови методи - фокус интервюто, например, въведено от П. Лазарсфелд и Р. Мъртън, известно по късно като метод "фокус група". Най-големите приноси на редица класици на ... |
|
|
Историческа социология на наказателните политики в България. ... Аналитичният фокус на това социологическо изследване представляват исторически специфичните начини на упражняване на наказателната власт в три макросоциални контекста: българското капиталистическо, социалистическо и постсоциалистическо общество, с акцент върху разривите, прекъсванията и несъизмеримостите, но и върху континуитета, приемствеността и наследството, различията срещу повторенията. Да анализирам стратегиите на наказателната власт означава реално да уловя социалното функциониране на нейните механизми между две граници: между правните правила, които ... |
|
|
Историческа социология на наказателните политики в България. ... "Аналитичният фокус на това социологическо изследване представляват исторически специфичните начини на упражняване на на наказателната власт в три макросоциални контекста: българското капиталистическо, социалистическо и постсоциалистическо общество, с акцент върху разривите, прекъсванията и несъизмеримостите, но и върху контюинитета, приемствеността и наследството; различията срещу повторенията. Да анализирам стратегиите на наказателната власт означава реално да уловя социалното функциониране на нейните механизми между две граници: между правните ... |
Книги 
