Д-р Живко Войников е роден през 1966 г. Лекар по образование, със специалност неврология. Има задълбочени интереси в областта на историята и сравнителната лингвистика. Автор е на книгите "Етногенеза и миграции в Евразия, през древността и Ранното средновековие и мястото на древните българи в тях(2009)" и Алано-древнобългарското писмо (2011). ... |
|
|
Ахмет Митхат Ефенди , който в романа си Уви обръща внимание на обществената промяна, проявила се наред с увлечението по западната цивилизация в Османската империя, е изплел фабулата на разказа си с изключително живи и цветни мотиви. Това произведение, ухаещо на любов, клевети, философия, предателство, саможертва, шантаж и смърт е много важно както от гледна точка на критиката си срещу разрушителната сила, която проявява върху индивида натискът на социалния кръг, почиващ на морална деградация и предразсъдъци, така и от гледна точка на показването в цялата им голота на реалностите в Истанбул по времето, когато е написана. ... |
|
|
Османските завоевания в българските земи са съставна част от един продължителен процес, който води до съществен поврат в историята на Балканите и съседните региони в Централна и Източна Европа. Основната идея на настоящата книга е да запознае читателя с постигнатото в изследването на османската експанзия. В синтезиран вид е представена по-далечната предистория на събитията от XIV - XV в. - овладяването на византийска Мала Азия от селджукските тюрки, политиката на Иконийския (Румския) султанат и ролята на татарската (монголската) хегемония в движението на нови тюркски номадски маси от Средна Азия и Иран към Мала Азия и ... |
|
|
Евгений Утин (1843-1894) е адвокат, публицист, военен кореспондент. Един от най-активните сътрудници на създадения в началото на 19-и век от Н. М. Карамзин "Вестник Европы" - най-популярното издание на руската либерална интелигенция. Като адвокат участва в известния Нечаевски процес и в редица други политически дела. След края на Френско-пруската война (1871-1872) заминава за Франция и изпраща кореспонденции за "Вестник Европы". След завръщането си в Русия редовно сътрудничи и на основания от Леон Гамбета вестник "Republique francaise". През 1877 г., когато започва Руско-турската война, Утин ... |
|
|
"Честно казано, някак си нахално е да обсъждам великите умове, но да се опитам да размишлявам за техните схващания ми се струва по-почтено, отколкото цял живот да се доверявам на готови формули. В края на краищата подобни занимания са полезни поне с оглед атеросклерозата! Откакто свят светува, на хората се предлагат и налагат различни картини за тяхното бъдеще. Утопични или измамно реалистични. Натрапвани чрез слово и молитви, с огън и меч. Религиозни фанатизми, национализми, фашизми, социализми, комунизми и всичките те, без изключение, се опитват да подчинят нашето мислене на представите за някакво предполагаемо ... |
|
|
"Човек поне веднъж-дваж трябва да се е питал - абе аз умен ли съм или не съвсем? Сигурно е, че много хора никога не са си задавали подобен въпрос, трети поначало се мислят за умници, рядкост са тези, които признават собствената си глупост. Те дори не могат да се нарекат глупави, щом са осъзнали това. Аз, казано откровено, съм си задавал съдбоносния въпрос. И съм се удивлявал, че отговорът зависи от обстоятелствата и сравненията. Разхождали се Жан-Жак Русо и Волтер и по едно време Жан-Жак рекъл: "Много е тежък човешкият живот". "В сравнение с какво? - попитал го Волтер". Радвал съм се, когато ми ... |
|
|
Таксиархис Колиас е известен учен византолог, директор на Института за византийски изследвания в Атина, професор по Византийска цивилизация към Атинския университет. След като през 1980 г. Т. Колис защитава дисертация за защитното въоръжение във Византия, в следващите години той подготвя и издава монографията Византийски оръжия. Това е основно, а дотогава - и единственото съчинение на тази тема, и отчасти едва след появата му се наблюдава засилен интерес към изследваната тема в световната наука. Това е причината, поради която предлагаме на читателите този първи превод на книгата на Т. Колиас. Книгата е принос към ... |
|
|
Доклади от научна конференция Велико Търново, 2010 г. ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
|
|
"Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните. Сигурно вятърът я бе откъснал от любимите й цветя и отнесъл далеч навътре. Сега със сетни сили тя летеше съвсем ниско над водата. Всеки миг се опитваше да кацне, като навярно разчиташе, че ще срещне някаква опора за телцето си, но усещаше морето под себе си, издигаше се и пак се спускаше... На нейно място никоя пеперуда нямаше да смогне да стигне до брега, но тази продължаваше да лети, защото възприемаше всяка идваща вълна като място за избавление. Всеки следващ миг и се е струвал спасителен и тя щеше да го очаква, докато загуби ... |
|
|
Трябва да се вярва на Алеко Константинов и на искреността на преклонението му пред Ниагара, но когато сто години по-късно аз се изправих пред самия Бог, да си кажа правото, стана ми тъжно за водопада. Изпитвах усещането, че съм застанал на почетно разстояние от див звяр, огромен, невиждан, но окован във вериги и изложен на показ. Гледката наистина те кара да занемееш, спира ти дъха, вкаменяваш се, но след няколко мига започваш да разбираш, че нещо чуждо, нещо дразнещо се е промъкнало в нея и не ще да изчезне. И това нещо е ръката на човека, присъствието на човека. Не става дума за наплива! И американци, и канадци са се ... |
