"Вятърът - тоя нехранимайко - заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си. Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни. Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем." Из книгата "Разказах тези спомени на дъщеря си - Мария, за да не забравим. Да не забравим всички онези, които направиха живота ни такъв, ... |
|
|
"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |
|
|
Преуспялата търговска директорка Кристел Христозова губи най-близките си хора, а заедно с тях изчезва желанието ѝ за живот. В търсене на пътя към собствения си край тя поема в посока, която я отвежда на чудат остров, обитаван от тайнствената старица Консуело. Там Кристел е принудена да предприеме мистично пътуване през светлината и сенките на личния си свят, да се изправи очи в очи с враговете си, да разпознае съюзниците си, да изпита екстаза на невъзможната любов, да срещне нови приятели и да открие дивата част от душата си. "42 дни" е съвременна приказка за пораснали, която размива границите ... |
|
|
"От моето сърце за твоето. Скъпи читателю, тази книга не се чете с ума, а със сърцето. Всяка дума е минала през моето сърце, за да стигне и до твоето. Изживей думите ми както ги усетиш. Разбери ме както ти самият пожелаеш. Ако те разплача - излей чувствата си, за да ти олекне. Ако те усмихна - предай тази усмивка нататък. Изпитала съм хиляди емоции, докато пиша. Желая само да достигнат до теб в правилния момент. И ако днес тази книга е в ръцете ти, той е дошъл. Оставих част от себе си тук. Ако сега решиш да разлистиш страниците, знай само, че всъщност разлистваш и сърцето ми. Благодаря ти, че ми помагаш да сбъдна ... |
|
|
"Наскитах се по баири и кории, по слогове и сечини, по долища и по била, по брегове и върхове. Беше ми и трудно, и лесно, и весело, и тъжно - но само докато се стопя в някой росен изгрев, в медната шума на гората, в лая на гончетата, в тропота на глигана или крясъка на фазана... Всеки такъв ден оставяше в паметта ми златно зрънце, та си събрах цяло съкровище. Ето част от него: почит към словото и любов към хората; струва си да събираш само златото на приятелството; получава само този, който дава; ловът е само кръв, козина и перушина за кретена, който няма сетива за величието на природата и красотата на ... |
|
|
Вик от болка и безсилие срещу системата на здравеопазване в България."В тази потресаваща изповед една майка ни разкрива бруталния абсурд на българското здравеопазване - такъв, какъвто го е преживяла през 2017 - 2018 г., когато синът ѝ се разболява и умира от левкемия. Абсурд на институционално ниво - в организацията, или по-скоро липсата ѝ, в болничните заведения. Абсурд и на личностно ниво - в отношението на част от лекарите и медицинския персонал към пациента и близките му. Ще ми се да вярвам, че за изминалите години оттогава ситуацията се е променила към по-добро, но със сигурност има още много какво ... |
|
|
"Това е една история разделена на отделни стихотворения, написани в различни периоди и от множество гледни точки на едно и също чувство. А именно - любовта, която е единствена сама по себе си, която винаги живее в човека, но постоянно заема нови форми. Понякога прилича на човек, любимият ни човек, но в края винаги оставаме насаме с нея. Понякога изглежда, че ни е напуснала съвсем, докато не си позволим да я открием в себе си отново. Понякога е прекрасна, понякога е само шанс - да се опознаем. Понякога е сложна, друг път неусетно ни обзема. И абсолютно винаги е дар, каквото и да изпитваме. Знаете ли колко много хора ... |
|
|
"Залезът, свечеряването, прегръдката на здрача... Танцът на светлините и сенките... Това са тоновете и боите, с които често борави Василен . Озоваваме се в места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля, реем се между света на живите и мъртвите, между тялото (излъчването) на жената и ръката (томлението) на мъжа, който иска да го извайва отново и отново, стремейки се да получи, ако не самата жена, то поне усещането за нея, но от един момент нататък вече само за себе си и завинаги. Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата, но тяхното тълкуване и съпреживяване ... |
|
|
Инспектор Даниел Целов не харесва празниците - стажът му в полицията го е убедил, че именно тогава броят на тежките престъпления нараства. Затова не остава особено изненадан, когато служебно телефонно позвъняване прекъсва другарската му среща навръх 24 май и го отвежда в апартамента на мъртвец с картонена парти шапчица на главата и свещичка, оформена като цифрата 1, в стиснатата му шепа... С романа си Димитър Цолов се впуска в неизследвана до момента от него жанрова територия - криминалната проза, а всяка заподозряна прилика с лица и събития следва да бъде тълкувана като плод на авторовата фантазия. ... |
|
|
Дано живееш в интересни времена! е първото от три древни проклятия. Другите две са: Дано привлечеш вниманието на властите! и Дано намериш онова, което търсиш!. Именно това се случва на героите в тези новели. Странните им светове, уж далечни от нашия, всъщност са съвсем близки. Писателите - с малки изключения - не са войници и не размахват мечове или пистолети. Перото е тяхното оръжие. Тази книга е вик срещу несвободата и фанатизма във всичките му форми, както в обществен план, така и в междуличностните отношения; както в политиката и религията, така и в семейството и приятелството. Лавиращ между фентъзи и антиутопия, ... |
|
|
В древен град с водни пътища живеело само малко момиче без име. То било нежелано от никого и често плачело, затова го наричали Съли, накратко от Сълзата. Един ден Съли намерила странна монета с релеф на малка рибка. От едната страна рибката била с отворено око, а от другата със затворено, сякаш тайно ѝ намигала. Оттогава светът на Съли се преобърнал и започнали да се случват удивителни приключения... Докато доброто не се завърнало в сърцата на хората. Илюстрации: Гергана Грънчарова. ... |
|
|
Казват, че момичетата никога не чувстват бащиния си дом истински, защото са родени да създадат свой собствен при мъжа си. Там, където ще родят и отгледат децата си. Валерия никога не е живяла в бащина къща. Никога не е чувствала уюта и топлината на истински дом. За това не е чудно, че след смъртта на майка си решава да потърси корените си, които са в китното селце Българе, в сърцето на Родопите. Ще може ли младата девойка да излекува раните в душите на новооткритото си семейство? Рани, нанесени от майка ѝ. Ще успее ли да излекува и собственото си наранено сърце? И ще се сбъдне ли най-съкровеното ѝ желание? ... |
