За духа на законите е книгата, на която Монтескьо посвещава живота си. Работи върху нея близо двайсет години, преди да я публикува анонимно през 1748 година и да я превърне в един от великите шедьоври на Просвещението. Заради сложната ѝ структура и многопосочните ѝ послания е сравнявана с грандиозна мозайка или старинна бродерия. За духа на законите е трактат по политическа философия, колосален труд по история на правото и източник на вдъхновение за модерната социология и антропология. Основните теми на Монтескьо засягат формите на държавно управление и техните принципи, разделението на властите като ... |
|
|
Вина, 60 -те години на XX век. Роберт Симон наема помещение близо до пазара Кармелитенмаркт, за да отвори мечтаното кафене. Още първия ден започват да се събират хора от квартала - зарзаватчията Новрачек, месарят Йоханес Берг, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха, художникът Миша, две безименни възрастни дами... Всеки ден внасят тревогите и радостите си, поръчват кафе, бира, вино, хляб с кисели краставички, през зимата пунш, понякога споделят с напълно непознати. Тръгват си самотни, по-рядко с някого... Героите на Роберт Зееталер в Кефенето без име обикалят едни и същи улици в квартала около Пратера, читателите ... |
|
|
"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.""Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото". Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Всяка пиеса на Чехов стои при ... |
|
|
Коя е истинската Джейн Остин - зад иронията, изтънчените фрази и баловете? Какво знаем за живота ѝ извън страниците на романите? Луси Уорсли отваря вратите към истинския свят на Джейн - далеч по-семпъл, често неуютен, но наситен с история. Тази книга е разходка из къщите, коридорите и тишината, в която се ражда гениалната ѝ проза. Уорсли ни запознава с една жена, чиято независимост звучи модерно дори днес - умна, наблюдателна, със страст към словото и с остър усет към абсурдите на обществото. Домът за Джейн Остин не е просто място - той е сцена, убежище, понякога затвор, но винаги източник на вдъхновение. ... |
|
|
На пазара в Атина сляп грък слуша гласове и разказва истории. Ето това е гласът на Нинон, тя е на двайсет и четири и скоро ще се омъжи за Джино. Баща ѝ Жан Фереро е тръгнал от Алпите и пътува на мотора си през долината на По. Майка ѝ Здена Холчек пристига от Братислава с автобус. Всички ще се срещнат в малкото селце на име Горино, където По среща морето и където Нинон ще се омъжи за Джино. Там, на сватбата, докато танцуват всички заедно, болката от онази трагедия, пресякла живота им, макар и за малко ще олекне."Един дрозд запява в акацията. Песните на птиците повече от всичко друго ми напомнят как нещата ... |
|
|
"Корабът ни можеше да се приближи до плажовете и тъй като никой не ни виждаше, можехме да застанем до други кораби, да виждаме какво става във вътрешността им. Можехме да се доближим много до пристанищата, за да наблюдаваме от борда хората, новите сгради, огромните промени, които претърпяваха градовете, полята, целият свят. Само че никога не слизахме от кораба. Никой не ни беше казал, че не биваше да го правим. Но предчувствахме, че не биваше, защото да напуснем кораба, макар и само за малко, щеше да означава да развалим магията." Из книгата Корабът на децата е от малкото произведения на Марио Варгас Льоса за ... |
|
|
"Пътуват с моя флот мнозина и в тая весела дружина достига всеки до целта, доказвайки, че глупостта е волна и безгрижна. Цял свят сякаш тук се е събрал! Ще предизвика мойта книжка и смях, и не една въздишка, ще я прелистват мъдреци, но и събратята глупци и всеки, който зачете я, ще се открие вътре в нея." Себастиан Брант Себастиан Брант (1457 - 1521) е германски писател, хуманист и сатирик от епохата на ранния Ренесанс, роден в Страсбург. Доктор по право, той преподава в юридическия факултет в Базел, по-късно получава титлата пфалцграф и званието съветник от император Максимилиан I. Автор е на юридически, ... |
|
|
Бяхме като Хензел и Гретел и се лутахме в черната гора на света. Имаше изкушения и вещици, и демони, за които дори не сме сънували, но и великолепие, което си бяхме представяли само отчасти. Никой не би могъл да говори за тези двама млади хора, или да разкаже истината за техните дни и нощи заедно. Само Робърт и аз можехме да го направим. Нашата история, както той я наричаше. И след като си отиде, ми остави задачата да я разкажа на вас. Хвалех се, че един ден ще бъда любовница на истински творец. За младото ми съзнание нямаше по-романтично нещо на света. Представях си се като Фрида Кало до нейния Диего, едновременно муза ... |
|
|
"Та тъй венчали се с камбанен звън, с камбанен звън щастливо се венчали. Но нямало камбанен звън в сърцето на Ани. Сякаш все край нея стъпки отеквали - незнайно откъде - и сякаш някой й нашепвал нещо неразбираемо. Самичка вкъщи не искала да я оставят, нито обичала самичка да излиза. Или седял цял ден в ждрелото с поглед в морето вперен - корабокрушенец, жадуващ за платно. Но ден след ден се нижели - и ни платно, ни дявол, а само този изгрев със стрели от пурпур между папрати и палми, и скални откоси - искрящ отблясък на изток по водите и отблясък по неговия остров, и отблясък пак по водите, но на запад вече; а най- ... |
|
|
Книгата съдържа пиесите Стъклената менажерия, Трамвай Желание и Френският квартал. ... "Пътувах много. Градовете хвърчаха край мен като мъртви листа, обагрени ярко, но откъснати от своите клони. Бих спрял, но нещо ме преследваше. Винаги ме връхлиташе изневиделица и ме сварваше напълно неподготвен. Може би беше позната мелодия. Може би само парченце прозрачно стъкло... Погребенията са красиви в сравнение със смъртта. Погребенията са тихи, а смъртта... невинаги. Понякога те дишат пресипнало, понякога гръмливо, а понякога даже ти викат. Не ме пускай! Дори старците понякога казват Не ме пускай!. Сякаш можеш да ги спреш! ... |
|
|
Цигулката, евтиният тютюн, старата черна лула, изрезките от вестници... разхвърляната стая на първия етаж на улица Бейкър, от която са започнали толкова много забележителни приключения. По стените висят научни таблици, а тезгяхът е прогорен от киселини, заради проби с химически вещества. Това е убежището на най-великия литературен детектив - Шерлок Холмс, в което понякога прекарва с дни в леглото, докато обмисля поредния случай или в полулетаргия чака следващия. Негов верен спътник е доктор Уотсън, защото когато разплита загадки, Холмс има нужда от другар, на чието самообладание да разчита. ... |
|
|
Салвадор Дали (1904 - 1989) рисува илюстрации за Алиса в Страната на чудесата през 1969 г. за лимитирано издание от 2700 броя. Художникът подписва лично всяка от 12 -те картини за всяка от главите в книгата. Изборът на Дали не е случаен, нито се дължи на голямата му слава. Сюрреалистите, към чието течение принадлежи художникът, смятат книгата на Луис Карол (1832 - 1898) за първото сюрреалистично произведение."Бялата лодка се плъзга по водите на Темза, а плясъкът на греблата се редува с гласа на Чарлз Доджсън, който разказва чудата история на трите дъщери на декана на колежа Крайс Чърч - Хенри Лидъл. Главна ... |
