"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
|
Философско-психологическа автобиографична дисекция на обществото и човека от Втората световна война до днес. Тя е никоя. Но може да бъде всяка французойка. Чрез снимки и спомени, останали от събития, думи и вещи, тази жена предава своето усещане за годините, изнизали се от Втората световна война до наши дни. Тя говори за себе си в трето лице. Тя е Ани Ерно и разказва историята на своето поколение. За да спаси нещо от времето, в което няма да ни има никога повече. Книгата е с Нобелова награда за литература за 2022 г. ... |
|
|
"И всичко друго да изчезне, ако той остане, аз също ще продължа да съществувам. А ако всичко друго си остане и изчезне само той, Вселената ще ми стане чужда, няма да виждам и частица от нея." Из книгата "Брулени хълмове е по-трудна за разбиране от Джейн Еър, защото Емили е по-голям поет от Шарлот... Тя вижда свят, разкъсан в гигантско безредие, и усеща в себе си силата да го обедини в книга. Тази огромна амбиция се долавя в целия роман... Именно внушението за силата, която се съдържа в проявленията на човешката природа и ги издига до величието, отрежда на този роман специален статут." Вирджиния Улф ... |
|
|
Зловещата и мистериозна сянка на вулкана Попокатепетъл е надвиснала над съдбата на Джефри Фърмин, бивш британски консул в Куаунауак, Мексико. Докато Джефри се бори с последиците на унищожителната си зависимост от алкохола, при него се завръща съпругата му Ивон в опит да спаси разпадащия им се брак. Разказът преплита драматичните им съдби с тези на Хю - полубрат на Джефри, и Жак Ларюел - негов приятел от детинство. Романът проследява събитията от един-единствен ден: Деня на мъртвите. ... |
|
|
Крайният вегетарианец и нудист от Нюрнберг Аугуст Енгелхард отплава към Германска Нова Гвинея, за да създаде колония от хора, които се хранят само с кокосови орехи. Купува малък остров заедно с местното население и се заселва там с идеята, че те ще работят в неговата кокосова плантация. XX век тъкмо е започнал и лудостта на екстремните духовни практики, придружени от странни хранителни ограничения, е едва в началото си. Енгелхард затъва все повече в крайности, заобиколен от работниците си, които с насмешка участват в чудатостите му. В същото време нацизмът става все по-популярен в родината му. Кристиан Крахт използва ... |
|
|
"Вятър весело плющи, кораб весело лети покрай острова Буяна, към града на цар Салтана; ей желаната страна в синята далечина." Из книгата Книгата е част от поредицата Детски шедьоври от велики писатели на издателство Лист. Илюстрации - Пенко Гелев. ... |
|
|
"Златният век на българската опера" е история на успеха. Разказва за прочути артисти от Софийската опера - българи, които в аскетичното тоталитарно време пеят с огромен и траен успех в "Ла Скала" в Милано, Виенската и Метрополитън опера, в "Ковънт Гардън", Берлинската и Парижката опера. Феноменално поколение, създало легендата за "българската оперна школа", свързало завинаги името на България със световното оперно изкуство. Проф. Боянка Арнаудова, повече от две десетилетия драматург на Националния театър за опера и балет в София, е свидетел на техния възход и триумф, има лични ... |
|
|
В Омагьосаната гора бродят дървесни духове, говорещи животни и смели и благородни момци, тръгнали да спасяват дивни хубавици. Зли същества застават на пътя им, но доброто винаги побеждава. Илюстрации: София Попйорданова. Фани Пейчева (1938 - 1985) е преводачка от сърбо-хърватски, учителка, библиотекарка и журналистка, но най-големият ѝ талант е да създава приказни истории. Има само две книги с приказки - Козелът със златните рога от 1980 г. и Принцът и девица-звездица от 1986 г. ... |
|
|
Папа Григорий Пети е заченат от кръвосмешение между брат и сестра. За да се задълбочи още повече грехът, после той се оженва за майка си. Когато узнава това, Григорий се подлага на дълбоко поканяние прекратено от намесата на Бог, който го избира за папа. Тази приказна пародийна история Томас Ман пише в края на живота си. В нея той излиза от обичайните си теми, вдъхновен от "Грегориус, или Добрият грешник" от Хартман фон Ауе, но и от "Едип цар" от Софокъл. Томас Ман (1875 - 1955) е един от големите германски писатели на XX век, носител на Нобелова награда за литература за 1929 г. След идването на ... |
|
|
Карнавал, вдъхновен от музикалния шедьовър на Камий Сен-Санс."Текстът, който ви предлагам, наистина разказва история, но история, която, вместо просто да съпровожда нотите, кара ушите да се отворят, за да ги чуят по-добре. Музиката не представя света като картините, фотографиите и киното, тя има собствен живот и свое особено очарование. При все това може да се забавлява да възпроизвежда елементи от природата - реването на магарето, кукуригането на петела или кукането на кукувицата. Може да предлага форми, движения, цветове или пък да се подиграва с остарели мелодии, като ги превърне в костенурки, слонове и динозаври.& ... |
|
|
"Животът на Арсениев" е написан в чужбина и е завръщане към най-съкровеното - родината и любовта, победата на любовта над забравата. Малцина са успявали да достигнат такава изобразителна сила в усилията да изследват отминалото време, впечатленията и чувствата, от които всъщност сме съставени всички."Случвало се е понякога в чужда къща да взема в ръце стар албум. Лицата на тези, които гледаха от неговите излинели снимки, предизвикваха странни и сложни чувства... Това са все хора, живели някога и някъде, всеки по своему, с разни съдби и в различни епохи, където всичко е било от тяхното време: одежди, обичаи, ... |
|
|
Изданието включва повестта "Съкровен човек" и още 12 разказа, в които главните герои са деца и юноши. Сред тях са "В зората на мъглявата младост", "Малкият войник", "Юлска буря", "Вятър орач", "Желязната старица" и други."За езика на прозата на Андрей Платонов може с еднакъв успех да се каже, че отвежда руския език до семантична безизходица,или по-скоро - открива философията на безизходицата в самия език. Дори това да е вярно само наполовина, то е достатъчно, за да наречем Платонов един от изключителните писатели на нашето време, тъй като наличието на ... |
