Две жени и няколко мъже бродят из лабиринтите на страстта, улиците и ароматите на мистичната Александрия. Любовта сплита житейските им пътища в гордиев възел. Възможно ли е да бъде разсечен и всеки да стигне до щастието? Включените в този том романи Жюстин и Балтазар са първите две части от великолепната поредица Александрийски квартет на британския писател Лорънс Дърел. Всяко от произведенията разказва история на сърцето от гледна точка на един от главните герои - Жюстин, Балтазар, Маунтолив и Клия. Действието се развива в навечерието на Втората световна война и щедрият град е петият елемент на Александрийски квартет. ... |
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
Ейприл Латимър е убита от брат си, който в последните часове преди да отнеме живота си, признава за поредица кръвосмешения в семейството им - едно от най-влиятелните и опасни в политическия живот на Ирландия. Години по-късно бащата на приятелката ѝ Фийби я среща жива в испанския град Сан Себастиан. Фийби пристига заедно с инспектор Страфорд, за да потвърди самоличността ѝ. По петите им обаче тръгва и наемен убиец. Април в Испания е третата книга от поредицата за детектив Страфорд на Джон Банвил. ... |
|
Сборникът с три текста от Кеймбриджкия период на големия философ Лудвиг Витгенщайн запълва сериозна празнота в българската философска книжнина. Без съмнение е последният му текст, върху който той продължава да работи до смъртта си на 29.04.1951 г. В него Витгенщайн се стреми да изобличава философските патологии на езика. Но същевременно в размишленията му се очертава и някаква положителна позиция: нашето знание почива върху основи, които са отвъд обсега на критиката и рационалния контрол. Култура и ценност е подборка на фрагменти от целия Кеймбриджки период на Витгенщайн. Тя подпомага разбирането на Витгенщайновата ... |
|
Историята на Франц Биберкопф е Възпитание на чувствата на дребния крадец. Най-екстремното, главозамайващо, последно и най-съвършено въплъщение на стария буржоазен bildungsroman, убеден е Валтер Бенямин, а Бертолт Брехт казва: "За същността на епическото съм научил от Дьоблин повече, отколкото от всеки друг.""Осъзнах, че чета Берлин - Александерплац по начин, който трудно може да се нарече четене - а по-скоро поглъщане, всмукване, изяждане с кориците. И тези изрази отново не дават точна представа за моя начин на четене, който опасно често не беше никакво четене, а по-скоро живот, страдание, отчаяние и страх.& ... |
|
"Защото животът е реалност и тайна. Животът съвсем не е просто химическо изменение на материята. Животът устоява. Животът е огнена нишка, неизменна при всички метаморфози на материята. Аз знам това. Аз съм животът. Аз съм преживял десет хиляди поколения. Аз съм преживял милиони години. Аз съм обладавал множество тела. Аз, господарят на това множество тела, съм оцелял. Аз съм животът. Аз съм неугасима искра, която вечно пламти и учудва, вечно твори своята воля и я излива в натрупване на материи, наричани тела, които му служат за временна обител."Скитник между звездите е изпълнената с фантастични и мистични ... |
|
Истинският читател е по същество млад човек с огромно любопитство, човек на идеите, непредубеден и общителен, за когото четенето прилича повече на енергична разходка на открито, отколкото на самотно уединение в кабинет; той крачи по стръмния път, изкачва се все по-нависоко и по-нависоко, докато вече едва вдишва разредения въздух; тоест за него четенето изобщо не означава заседнал живот. Верният читател и минзухарът съдържа част от най-добрите есета на Вирджиния Улф. ... |
|
"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
Философско-психологическа автобиографична дисекция на обществото и човека от Втората световна война до днес. Тя е никоя. Но може да бъде всяка французойка. Чрез снимки и спомени, останали от събития, думи и вещи, тази жена предава своето усещане за годините, изнизали се от Втората световна война до наши дни. Тя говори за себе си в трето лице. Тя е Ани Ерно и разказва историята на своето поколение. За да спаси нещо от времето, в което няма да ни има никога повече. Книгата е с Нобелова награда за литература за 2022 г. ... |
|
"И всичко друго да изчезне, ако той остане, аз също ще продължа да съществувам. А ако всичко друго си остане и изчезне само той, Вселената ще ми стане чужда, няма да виждам и частица от нея." Из книгата "Брулени хълмове е по-трудна за разбиране от Джейн Еър, защото Емили е по-голям поет от Шарлот... Тя вижда свят, разкъсан в гигантско безредие, и усеща в себе си силата да го обедини в книга. Тази огромна амбиция се долавя в целия роман... Именно внушението за силата, която се съдържа в проявленията на човешката природа и ги издига до величието, отрежда на този роман специален статут." Вирджиния Улф ... |
|
Зловещата и мистериозна сянка на вулкана Попокатепетъл е надвиснала над съдбата на Джефри Фърмин, бивш британски консул в Куаунауак, Мексико. Докато Джефри се бори с последиците на унищожителната си зависимост от алкохола, при него се завръща съпругата му Ивон в опит да спаси разпадащия им се брак. Разказът преплита драматичните им съдби с тези на Хю - полубрат на Джефри, и Жак Ларюел - негов приятел от детинство. Романът проследява събитията от един-единствен ден: Деня на мъртвите. ... |
|
Крайният вегетарианец и нудист от Нюрнберг Аугуст Енгелхард отплава към Германска Нова Гвинея, за да създаде колония от хора, които се хранят само с кокосови орехи. Купува малък остров заедно с местното население и се заселва там с идеята, че те ще работят в неговата кокосова плантация. XX век тъкмо е започнал и лудостта на екстремните духовни практики, придружени от странни хранителни ограничения, е едва в началото си. Енгелхард затъва все повече в крайности, заобиколен от работниците си, които с насмешка участват в чудатостите му. В същото време нацизмът става все по-популярен в родината му. Кристиан Крахт използва ... |