"Никога не пускаха завесите преди да е станало толкова тъмно, че да не се вижда навън, нито затваряха прозорците, преди да е станало твърде студено. Защо да оставяш деня навън преди да е свършил? Цветята все още грееха; птичките чуруликаха. Често, така се случва, че вечер човек вижда повече, когато нищо не го разсейва, когато няма да се поръчва риба, когато не трябва да се вдига телефона. Там, в тази долчинка с изгорено от слънцето поле, вече се събираха щурецът, мравката и бръмбарът, който търкаляше камъчета от изгорената от слънцето земя през блесналите стърнища." Из книгата Немалко критици смятат, че ... |
|
Операта, обединила поезия, епос, драма и комедия с музика, песни и танц, повече от четири века разпалва въображението на творци, изпълнители и публика. Обругавана и дори презирана, тя е изкуство, въплътило в себе си многовековен духовен и интелектуален опит, мечти и емоции - преди всичко човеколюбие. Кратка история на операта на проф. Боянка Арнаудова е първата част на двутомник и обхваща периода XVII и XVIII век. В нея се разглеждат и предшествениците, и ранните образци на жанра: от Мистериите и античната трагедия, през песните на трубадурите, литургичната драма, ренесансовите пасторали, английските Маски и Комедия ... |
|
Малката Ида трябва да спаси сестричката си, която е открадната от гоблини. Морис Сендак издава книгата през 1981 г., а пет години по-късно тази история вдъхновява Джим Хенсън за филма му Лабиринт с Дейвид Боуи. Там, навън е удостоена с медала Калдекот през 1982, с който всяка година се отличават най-добрите американски картинни книги. Морис Сендак е носител и на наградата Ханс Кристиан Андерсен, връчвана веднъж на две години на най-добрите илюстратори на детски книги в света; наградата Лора Ингълс Уайлдър на Американската библиотечна асоциация като признание за цялостното му творчество; Националния медал за изкуство ... |
|
Единайсетте истории, разказани в този сборник, могат да се случат в една отделно взета страна, но говорят на целия свят. В част от тях се оглежда и личната биография на Александър Солженицин, който понякога среща сред съвременниците си Праведника, но по-често се сблъсква с Мерзавеца. Както всички творби на Солженицин, тези разкази са не само предупреждение към човечеството, но и молитва за смазаните от тоталитарната държава души. ... |
|
Мидълмарч е въображаемо градче с истински герои, които всеки среща. Доротея Брук има благородно сърце и то постоянно я подтиква към саможертви. Така тя попада в брак, който се оказва капан. Д-р Лидгейт пристига в Мидълмарч с мечти за открития в медицината, а намира... съпруга. Какви тайни крие Уил Ладисло и ще се впише ли в града? Колко струва дадената дума? Романът Мидълмарч e панорама на бурна епоха, свидетелство за живота в английската провинция през XIX век и битките за парламентарни реформи в страната на кралица Виктория. Джордж Елиът е литературният псевдоним на английската писателка, поетеса, журналистка и ... |
|
Две жени и няколко мъже бродят из лабиринтите на страстта, улиците и ароматите на мистичната Александрия. Любовта сплита житейските им пътища в гордиев възел. Възможно ли е да бъде разсечен и всеки да стигне до щастието? Включените в този том романи Жюстин и Балтазар са първите две части от великолепната поредица Александрийски квартет на британския писател Лорънс Дърел. Всяко от произведенията разказва история на сърцето от гледна точка на един от главните герои - Жюстин, Балтазар, Маунтолив и Клия. Действието се развива в навечерието на Втората световна война и щедрият град е петият елемент на Александрийски квартет. ... |
|
Две жени и няколко мъже бродят из лабиринтите на страстта, улиците и ароматите на мистичната Александрия. Любовта сплита житейските им пътища в гордиев възел. Възможно ли е да бъде разсечен и всеки да стигне до щастието? Включените в този том романи Жюстин и Балтазар са първите две части от великолепната поредица Александрийски квартет на британския писател Лорънс Дърел. Всяко от произведенията разказва история на сърцето от гледна точка на един от главните герои - Жюстин, Балтазар, Маунтолив и Клия. Действието се развива в навечерието на Втората световна война и щедрият град е петият елемент на Александрийски квартет. ... |
|
11 истории в превод на Александър Шурбанов."Имаше едно време четири малки зайчета: Каламбик, Търкул, Пухчо и Питър. Те живееха с майка си в пясъчната рътлинка под корена на една много голяма ела. – Сега, милинките ми - рече една сутрин старата Майка Зайка, – можете да се разходите из полето или по пътеката, но не влизайте в градината на мистър Макгрегър. Там вашият баща претърпя злополука - мисис Макгрегър го сготви на яхния. – Хайде сега, бягайте, ама умната! Аз излизам. После старата Майка Зайка взе кошницата и чадъра си и търга през хората към хлебарницата. Там купи един черен хляб и пет кифлички със стафиди." ... |
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
Ейприл Латимър е убита от брат си, който в последните часове преди да отнеме живота си, признава за поредица кръвосмешения в семейството им - едно от най-влиятелните и опасни в политическия живот на Ирландия. Години по-късно бащата на приятелката ѝ Фийби я среща жива в испанския град Сан Себастиан. Фийби пристига заедно с инспектор Страфорд, за да потвърди самоличността ѝ. По петите им обаче тръгва и наемен убиец. Април в Испания е третата книга от поредицата за детектив Страфорд на Джон Банвил. ... |
|
Историята на Франц Биберкопф е Възпитание на чувствата на дребния крадец. Най-екстремното, главозамайващо, последно и най-съвършено въплъщение на стария буржоазен bildungsroman, убеден е Валтер Бенямин, а Бертолт Брехт казва: "За същността на епическото съм научил от Дьоблин повече, отколкото от всеки друг.""Осъзнах, че чета Берлин - Александерплац по начин, който трудно може да се нарече четене - а по-скоро поглъщане, всмукване, изяждане с кориците. И тези изрази отново не дават точна представа за моя начин на четене, който опасно често не беше никакво четене, а по-скоро живот, страдание, отчаяние и страх.& ... |
|
Истинският читател е по същество млад човек с огромно любопитство, човек на идеите, непредубеден и общителен, за когото четенето прилича повече на енергична разходка на открито, отколкото на самотно уединение в кабинет; той крачи по стръмния път, изкачва се все по-нависоко и по-нависоко, докато вече едва вдишва разредения въздух; тоест за него четенето изобщо не означава заседнал живот. Верният читател и минзухарът съдържа част от най-добрите есета на Вирджиния Улф. ... |