Това е книга за всеки, който обича да си хапва и да се забавлява, докато готви. За всеки, който не смята, че да си голям, значи да не си дете - и че да си дете, не значи непременно, че не си също голям. Аля Маркова е родена в България, но израства в Испания и сега живее и работи там. Както се определя тя самата: "По професия съм карикатурист, или по-скоро: карикатурист, който някога е искал да бъде готвач". Храната я вдъхновява и Аля създава собствен кулинарен блог, в който представя рецептите си в рисунки. Най-любимите от тях са събрани в настоящата книга. Илюстрации: Аля Маркова. ... |
|
|
Още 10 истории в превод на Александър Шурбанов. В книгата влизат историите за: Мистър Лисан Един свиреп лош заек Джони Градския мишок Самюъл Мусташки Прасчо Послушко Паят и Формичката Джинджифил и Черпипер Госпожичка Тими Типтоп Прасенцето Робинзон ... |
|
|
Историята на човешките общества е история на неравенствата - на свободата на господстващите и на несвободата на подчинените. Ала същата тази история може да се разгледа и под друг ъгъл - като история на борбата за морално и социално равенство между хората. Тези идеали изискват политическото право да се настани на мястото на отменения закон на по-силния. "За обществения договор" на Русо е сред първите опити за теоретично обосноваване на това изискване. Някъде през 1743 г., докато си изкарва хляба като секретар на френския посланик във Венеция граф дьо Монтегю, Жан-Жак Русо (1712 - 1778) се впуска в ... |
|
|
История за калпазани в седем пакости."И във вестник, и във книга чели сме за дечурлига като тия калпазани, Макс и Мориц назовани. Вместо лошите си нрави тази двойка да поправи, тя на мъдростта човешка вечно гледаше с насмешка. За безчинства все по-нови бяха винаги готови." Из книгата Хайнрих Кристиан Вилхелм Буш 15 април 1832 - 9 януари 1908 е роден в градчето Видензал, Долна Саксония. Той е първото от седемте деца в семейството на дребния търговец Йохан Буш. Още преди да навърши 10 е изпратен да живее при своя чичо, пастор в Ербенгьотцен, близо до Гьотинген. Приятелството със сина на местния мелничар Ерих ... |
|
|
И тук лукавият ласкател изказа най-тънката си мисъл: че обичащият е по-близо до божественото, отколкото обичаният, защото измежду двамата само в него живее Бог, изказа най-нежната си мисъл, вероятно и най-ироничната сред всички, хрумвали някога на човек, мисъл, от която води началото си цялата закачливост, цялото скрито сладострастие на любовната мъка. В този том са включени в нов превод прочутите новели Смърт във Венеция, Марио и фокусникът и Тонио Крьогер, заедно с Пропадналата, Воля за щастие, Дребният господин Фридеман, Палячото, Луизка, Gladius Dei, Тристан, Как се биха Япе и До Ескобар - някои излизат за пръв път ... |
|
|
Когато тайнствената и саможива вдовица Хелън Греъм се заселва в запустялото имение Уайлдфел Хол, местните жители са обзети от любопитство и подозрение. Никой не знае откъде идва, защо живее в усамотение и защо така ревностно пази своя син от околния свят. С времето младият земевладелец Гилбърт Маркъм се сближава с Хелън и постепенно открива драматичната истина за нейното минало - история за страдание, сила и морална независимост, която разбива предразсъдъците на викторианското общество. ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "А щом спусне се мрак, аз насън пак и пак с охлюлата счепквам се диво и с точилка я млатя и я готвя с домати, и я ползвам наместо огниво. Но наяве ли срещна буждук някой ден, ще изчезна без шум яко дим - убеден съм и още съм по-убеден - край такъв би бил непоносим!" Из книгата ... |
|
|
Вълшебното грозде е дебютната детска книга на художничката Капка Кънева, която е автор на текста и илюстрациите. Тя използва фолклорни и митологични образи, за да създаде тази забавна история за най-малки читатели."– Олелее, забравих най-важното - плеснал се Малкия дявол между рогата, – това грозде, бабо, ви го нося, за да си предплатя за помощта. То не е обикновено - нито съхне, нито вехне, нито гние. Който яде по едно зърно от него всеки ден в продължение на седмица, се подмладява." Из книгата ... |
|
|
Млад кинорежисьор пристига в земите на богатите земевладелци в Австралия, за да заснеме филм за равнините, но постепенно се оказва въвлечен в свят на видимото и невидимото, на пространствата, които населяваме отвъд географията, свят, в който времето тече различно, а мисълта и съзерцанието са по-важни от всичко друго. В този хипнотичен роман Джералд Мърнейн превръща безкрайните равнини във вътрешността на континента в метафора за вътрешния живот."Най-великият писател на английски език, за когото повечето хора не са чували." The New York Times Джералд Мърнейн (1939) е австралийски писател, поет и есеист. За ... |
|
|
Освободеният от затвора Фреди Монтгомъри се завръща в къщата, в която е израснал. Минали са много години и престъплението му не е забравено, но всичко е различно, хората са други. Домът му вече принадлежи на семейството на прочутия учен Адам Годли, вече покойник. Пристига и биограф на автора на теорията за мултивселените. Всеки от героите носи със себе си собствените си призраци и бяга от миналото си, но и сблъсъкът с другите е болезнен. В Сингулярностите Джон Банвил среща герои от няколко свои предишни романа. За да вникнеш в историята обаче, не е необходимо да ги познаваш. Ирландският писател променя и историческата ... |
|
|
Одески разкази рисуват яркия, контрастен и уязвим свят на одеската еврейска общност в революционна Русия. В години, белязани от сътресения и жестокости, Исак Бабел смесва по неподражаем начин страшното и смешното. С експресивност и фина ирония той създава изключителен одески епос за търговци, разбойници, мечтатели и необикновени обикновени хора. Това са разкази за оцеляване, чест и надежда в свят, който се променя по-бързо, отколкото героите му са в състояние да разберат. ... |
|
|
Сюзан Зонтаг пише Болестта като метафора през 1978 г., докато тя самата страда от рак на гърдата. В изследването си Зонтаг показва как метафорите и митовете, които обгръщат определени болести - особено рака, - допринасят значително за страданията на пациентите и често ги възпират да потърсят подходящо лечение. Чрез демистификация на фантазиите, свързани с рака, Зонтаг го показва такъв, какъвто е - болест, а не проклятие, не наказание, със сигурност не и повод за срам, а болест, която е до голяма степен лечима, ако се открие навреме и се третира адекватно. Почти десетилетие по-късно, с появата на нова стигматизирана ... |
