Млад кинорежисьор пристига в земите на богатите земевладелци в Австралия, за да заснеме филм за равнините, но постепенно се оказва въвлечен в свят на видимото и невидимото, на пространствата, които населяваме отвъд географията, свят, в който времето тече различно, а мисълта и съзерцанието са по-важни от всичко друго. В този хипнотичен роман Джералд Мърнейн превръща безкрайните равнини във вътрешността на континента в метафора за вътрешния живот."Най-великият писател на английски език, за когото повечето хора не са чували." The New York Times Джералд Мърнейн (1939) е австралийски писател, поет и есеист. За ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "А щом спусне се мрак, аз насън пак и пак с охлюлата счепквам се диво и с точилка я млатя и я готвя с домати, и я ползвам наместо огниво. Но наяве ли срещна буждук някой ден, ще изчезна без шум яко дим - убеден съм и още съм по-убеден - край такъв би бил непоносим!" Из книгата ... |
|
Вълшебното грозде е дебютната детска книга на художничката Капка Кънева, която е автор на текста и илюстрациите. Тя използва фолклорни и митологични образи, за да създаде тази забавна история за най-малки читатели."– Олелее, забравих най-важното - плеснал се Малкия дявол между рогата, – това грозде, бабо, ви го нося, за да си предплатя за помощта. То не е обикновено - нито съхне, нито вехне, нито гние. Който яде по едно зърно от него всеки ден в продължение на седмица, се подмладява." Из книгата ... |
|
Антихристът е тук. Не идва с огън и мълнии, а с машини, пари, безверие и безразличие. Йозеф Рот пише Антихристът в изгнание - през 1934 г. във Франция, малко след като е напуснал Германия заради възхода на нацизма. Този текст е смесица между манифест, молитва и предупреждение, както и среща между вярата и отчаянието на автора. Това е неговата страстна реакция срещу новите идоли на времето - техниката, войната, безбожието и тоталитаризма. Антихристът е гневно и пророческо есе - вик срещу духовния разпад на Европа и загубата на човешкото лице на света. Рот осъжда новите богове на модерността - прогреса без съвест, ... |
|
Млада еврейка е намерена задушена в колата си в нает гараж. На пръв поглед изглежда като самоубийство, но патологът Куърк не мисли така. В хода на разследването инспектор Страфорд посещава заможни германци - баща и син, които са напуснали след Хитлерова Германия и са се преселили в ирландското графство Уиклоу. Много скоро след това приятелка на задушената жена - журналистка в Израел, е блъсната на улицата от кола и умира на място. Както във всеки роман на Банвил историята е много по-сложна и дълбока, отколкото изглежда на пръв поглед. Следите тръгват от края на Втората световна война и стигат до съмнителни оръжейни ... |
|
Още 10 истории в превод на Александър Шурбанов. В книгата влизат историите за: Мистър Лисан Един свиреп лош заек Джони Градския мишок Самюъл Мусташки Прасчо Послушко Паят и Формичката Джинджифил и Черпипер Госпожичка Тими Типтоп Прасенцето Робинзон ... |
|
Сюзан Зонтаг пише Болестта като метафора през 1978 г., докато тя самата страда от рак на гърдата. В изследването си Зонтаг показва как метафорите и митовете, които обгръщат определени болести - особено рака, - допринасят значително за страданията на пациентите и често ги възпират да потърсят подходящо лечение. Чрез демистификация на фантазиите, свързани с рака, Зонтаг го показва такъв, какъвто е - болест, а не проклятие, не наказание, със сигурност не и повод за срам, а болест, която е до голяма степен лечима, ако се открие навреме и се третира адекватно. Почти десетилетие по-късно, с появата на нова стигматизирана ... |
|
"Я пред нашите очи Чорлав Петър как стърчи! С дълги нокти е, понеже не помисля да ги реже; от години непотребен е за него всеки гребен. Със самата си поява Чорлав Петър отвращава!" Хайнрих Хофман Хайнрих Хофман (1809 - 1894) е германски психиатър, автор на детски книги. Чорлав Петър е най-известната от тях. Създава я като коледен подарък за сина си, след като не намира подходяща в книжарниците. След това негов приятел издател го убеждава да я издаде. До днес книгата е преведена на над 35 езика, като един от преводите на английски е на Марк Твен, и има над 540 издания. Чорлав Петър се смята за предшественик ... |
|
Анна е само на девет и е прекалено заета с уроци и игри, за да обръща внимание на политическите плакати. От тях обаче гледа страшно лицето на Адолф Хитлер - човека, който скоро ще промени живота на цяла Европа, като се започне с нейния собствен малък живот. Един ден баща ѝ изчезва ненадейно. После се налага тя и брат ѝ Макс да поемат спешно на път заедно с майка си, в пълна тайна, далеч от всичко, което познават - дом, съученици и любими играчки, - и да напуснат Германия. Семейството се събира отново в чужбина и всички заедно се впускат в огромно приключение."... Очарователна и въздействаща книга с много ... |
|
"Корабът ни можеше да се приближи до плажовете и тъй като никой не ни виждаше, можехме да застанем до други кораби, да виждаме какво става във вътрешността им. Можехме да се доближим много до пристанищата, за да наблюдаваме от борда хората, новите сгради, огромните промени, които претърпяваха градовете, полята, целият свят. Само че никога не слизахме от кораба. Никой не ни беше казал, че не биваше да го правим. Но предчувствахме, че не биваше, защото да напуснем кораба, макар и само за малко, щеше да означава да развалим магията." Из книгата Корабът на децата е от малкото произведения на Марио Варгас Льоса за ... |
|
Сплескването на капките е едната от двете истории за деца, които влизат в сборника Истории за кронопи и фами."Вали непрекъснато, навън като плътна сива завеса, тук на балкона със съсирени и твърди капчища, които правят "пляс" като шамари и се сплескват една след друга, ама че досада." Хулио Кортасар Илюстрации: Ясен Григоров. Книжката е част от поредицата Детски шедьоври от велики писатели на издателство Лист. ... |
|
Американски милионер на средна възраст заминава за Африка в търсене на истината, на щастието или на себе си, поне на онзи, който все още би могъл да бъде. Но открива в дивото много повече от онова, на което се е надявал. Открива спасение. С неподражаемо майсторство и обезоръжаваща ирония, Сол Белоу отново ни поставя на бойното поле, на което се водят вечните сражения между благородните стремежи и човешките пороци. И ни напомня, че тази битка, макар и вечна, все пак е предрешена, защото победител в нея е винаги надеждата. ... |