Това е книга за любовта, онази любов, голямата, истинската, понякога единствената. Любов с много отблясъци: майчината - мека лунна прелест, забравената - лумнал огън в бурята, зрялата любов към рода и земята, щедрата - към свои и чужди. Безусловната любов, която приживе споделяме и раздаваме, и която ще ни пренесе отвъд в обятията на напусналите ни любими. Първата, със силует на кокиче, последната - с аромат на зрели смокини, любовта, която поболява или лекува, която дава живот или го погубва. Тя прекрачва граници, стопява религии, Бог е един, както и да се нарича, не признава философии и различия на кожата, хора сме и ... |
|
|
"Героинята изминава разстоянието от миналото до бъдещето, по най-фактологичен начин и то съвсем уместно, за да пусне здраво дълбок корен в най-отеснялото пространство за човека - празнотата на настоящето. Всяка дума, детайл, рязка смяна или плавно прекосяване на рамката, в опит да докоснем портрета, дава, носи и потвърждава отговорите на нейните въпроси. Тази разходка из времето и пространството е опит да докаже не само на себе си, но и на нас, че след живот без туптящи сърца, безкрайно лутане, превързване на пробойни рани с плач и лицемерни обети е неизбежно да не стигнем някъде. Независимо дали Вегас, Хавай или ... |
|
|
"Любов от пръв прочит Има такива любови! И... слава Богу! Предпоследната ми я причини Красимира Макавеева. От първото прочетено стихотворение, което ме блъсна челно. А това, което взаимно си причинихме като редактор и автор покрай тази книга, не ми се е случвало от години. Тези редове може да са отредени за сериозна литературна критика, но аз няма да пожелавам на авторката бъдещи творчески успехи. Ще ѝ поднеса моите съболезнования. Защото поезията е болезнено мероприятие. А за нея е твърде късно да се върне на изходното здравословно положение. Дано да ѝ стигнат сърцата, за да износи тази поезия. И... ... |
|
|
Роман, безкрайно приключение за читателя, изпълнено с напрежение и неочаквани обрати повествование, книга, която не те оставя да поемеш дъх, преди да обърнеш на следващата страница. И това е само началото..."Потъвах всеки път, щом успявах да изкрещя още нещо и все по-трудно излизах на повърхността. Блатото беше дълбоко. Смехът на Марта се носеше над мен, едва успявах да се боря. Лизи я нямаше. Виктор също. Бях съвсем сама. Точно както се чувствах преди да напусна родния си град, с надеждата за ново начало. Последните остатъци от въздух безмилостно излизаха от дробовете ми. Не можех да мисля, нито да се боря за живота ... |
|
|
"За него никой не знае нищо. Той предпочита да остане такъв - невидим, незабележим, встрани от комплиментите и бурните реакции, на разстояние от суетата, която е сграбчила ежедневието ни. Защото знае кое е по-важно за него - да бъде съпруг, баща, приятел. А поет в света на другите. А как бих искал всъщност да го видим повече хора, за да му се усмихнем, за да му благодарим. За да поздравим автора, а да не притесняваме човека. За да поговорим за езика на философията, която той смело демонстрира в книгата си "Три стръкчета нежност". Притеглящо и запомнящо се заглавие, зад което като нанизи се движат думите, с ... |
|
|
В "Репортаж от седмото небе" има много светлина и лекота от осъзнаването на красотата на живота. Текстовете носят усещане за виталност, свобода и усмивка. Те са радост от преживяното, настоящото и идващото, урок по споделено дишане. Така се пише, когато си успял да излезеш извън себе си, да се издигнеш над житейската суета и да видиш смисъла на съществуването. За да можеш да погледнеш от високото на небето, трябва да имаш честни и чисти очи. Детски. И едновременно с това да си натрупал толкова мъдрост, че да успееш да я сведеш до простичкото човешко обичане. И безкрайна доброта, с която да поискаш обичта да се ... |
|
|
"Тази книга има пулс. Жива е, пътува през географиите на телата, по посоките на душите, след стрелките по гарите, в сезоните на сърцата ни. Спира се на някоя улица в Париж, пресича Сена, лети със самолет, пуска хартиени лодки, свързва дъждовните площади със западния бряг и Женския пазар, пътува през времето по реката на Сидхарта... Остра е като систола - пуска бримки по пуловерите, с които обличаме премръзналите си чувства и по чаршафите, под които крием греховете и истините си. Дълбока е като диастола, като пропадане в осъзнаването, че нищо не е вечно, най-малко биенето на сърцето и като дланта, в която лежат ... |
|
|
"Празновремие" е книга, която провокира читателския интерес още със заглавието си. В нея са събрани стихотворения, емблематични за вътрешния светоглед на младата авторка Дарина Шопова - Станчева, поетични откровения, които всеки от нас носи като усещане в себе си, ако спре в забързаното време и се огледа в езерната вода на чувствата си. Празновремието е това, което пропускаме в надпреварата си с времето, незапълнените пространства на битието ни. След всяко стихотворение читателят ще усети как всъщност стих след стих авторката пълни затлачените ручейчета на любовта, болката, недоволството и надеждата, за да ... |
|
|
Книгата "66 сонета" представлява сонетна поредица, издържана в стила на т.нар. английски сонет (единствено в Сонет III римуването е италианско) и е първата подобна авторска стихосбирка на български език. С едно изключение (Сонет XLIX), сонетите са написани в петостъпен ямб."Поетичните експерименти на Борис Мархолев заслужават вниманието на читателя не само поради опитното боравене със сонетната архитектоника - все пак авторът е един от отличните преводачи на Шекспировите сонети и на английска поезия изобщо. В неговите "66 сонета" идейните послания следват естественото развитие на жанра в ... |
|
|
"Избърсах потта, избила по лицето ми и отворих още по-широко очи, за да им попреча да се затворят. Бях на крак вече повече от двайсет и четири часа и не бях сигурна колко още ще издържа. Помещението преливаше от злокобни стонове. Въздухът беше горещ и спа́рен. Острата миризма на болна човешка плът се врязваше направо в мозъка ми. Бавно и методично отнемаше способността ми за трезва преценка. Умората също не беше за подценяване. Непрестанното обикаляне между пациентите ме бе изцедило. Смяна на системи и подлоги, инжекции, даване на лекарства, компреси, мерене на температура... Списъкът беше дълъг и се повтаряше ... |
|
|
"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през ... |
|
|
Спомняте ли си родния град и тихата квартална уличка с хлебопекарницата на ъгъла, цветните кафенета и ателиетата за ръчно изработени бижута, кукли и сувенири? А очите на мама? Или онзи тъжен площад с мрачната камбанария и меланхоличните хора и дървета? Колко спомени всъщност може да побере човешката памет? В дебютната си книга с разкази, наречена Събирачът на думи, Десислава Грамадникова успява да приюти дузина спомени, свързани с Пловдив и самобитния квартал Капана, с фотографското ѝ студио и някои странни негови посетители, а дори и с онзи залив на сирените - колкото въображаем, толкова и истински. Успява да ги ... |
