Книга с човешко лице, съкровищница, пълна с изненадващи теми, актуални проблеми, невероятни сюжети - такива, каквито може да сътвори единствено животът."С първия си сборник разкази София Стойнева даде сериозна заявка да намери място сред плеядата от млади и съвременни български белетристи; с втория, който вече държим в ръцете си, това място вече е намерено. От всички достойнства на историите ѝ читателят може да избере такива и по съвест, и по мелодика, че дори по чист мерак. Позволявам си да подчертая колко е важно да гледаме на проблемите в модерния свят с ясното съзнание, че привидно големите теми вече са ... |
|
|
След книгата Лора, Яворов и аз, изследването на госпожа Радева, е посветено на фаталното пресичане на съдбите на Пейо Яворов и Лора Каравелова, което е неоценимо литературно-историческо съкровище. Книгата разглежда темата за обсебеността в различни аспекти - например тази на Яворов от жените в живота му и обратното, както и онази, творческата обсебеност, търсенето на отговора на вечните въпроси. Но тук има един по-различен поглед към събитията и към героите на трагедията. Виолета Радева акуратно преразглежда някои от неоспоримите факти по темата, чиято абсурдност се старае да разкрие, привличайки нови, непознати, ... |
|
|
Зерин е история за едно дете, родено между мит и реалност, между циганския катун и българското село, между приемането и отхвърлянето. Повестта проследява съдбата на момиче със сиво-зелени очи - поглед, който не проси, а гледа. И променя. Това е разказ за паметта - лична и родова. За любовта, която ражда свобода. За насилието, което оставя следи. За мълчаливото съучастие на общността и за онези редки жестове на правда, които надживяват закона. Мариана Грънчарова изгражда свят, наситен с детайл - мирис на тютюн, прах от сарапа, диалектна реч, песен край огъня. Езикът ѝ е образен, сочен и жив, носещ ритъма на устната ... |
|
|
"Разбира се, че е поетичен пейзажът на Даниела Йорданова. Като прибавим към това и сърце, получаваме великолепната комбинация от честни, лични, но и художествено издържани вълнения. Тази книга вече е преживяна от авторката, сега на теб, скъпи читателю, ти предстои да преживяваш - и тъмното, и светлото, и отчаянието, и надеждата, и любовта, и... отсъствието ѝ. Защото "по хората ходи", защото този пейзаж е и твой. Защото тази поезия ще ти зададе въпроси, но и някъде сред метафорите - са и отговорите. На добър час!" Камелия Кондова Книгата е част от поредицата Лястовици на издателство ... |
|
|
Познат на ценителите на поезията с дебютната си стихосбирка Монодиалози, в творчеството си Радослав продължава все по-талантливо да обединява научна точност с художествена чувственост, създавайки уникален синтез между физика, поезия и фотография."След прочита на първата поетична книга на Радослав Симеонов Монодиалози неизбежно следва възклицанието Още! И това още е факт, без да е самоцелно в стил нито ден без ред, а след натрупвания - емоционални, философски, разбира се - лични, защото на поета "не му е работа... чуждата работа". Тази приказка е на баба ми, но много ме устройва по адрес на Радо и втората ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Стихосбирката Изживей ме е дебютна за автора Александър Иванов."Никога не съм предполагал, че е възможно в палитрата на един артист да отсъстват цветовете, с които да създаде своя свят. Но ето, че Александър Иванов опровергава тези ми съмнения, използвайки само и единствено черния цвят от мастилницата си, чрез който успява не само да изгради свят, а и да му даде мисли, чувства, да го съживи, да го научи да диша. Може би това е имал предвид, когато ни е поканил в Изживей ме - заедно да се придвижим от сътворението си до върха на най-чистата ни мисъл. Черното е от него, а всичко ... |
|
|
"Анархия на сърцето е царицата на меланхолиите и обречената любов, но и оголен до рана нерв, който води до удобно премълчаваните въпроси за социалното неравенство и липсата на човешкото в социума, за вируса на страха и самотата, за забравата на миналото и отричането на бъдещето, за ужаса на войната, за самотната вечеря на Бога, за разрухата на сърцето... Тази книга е юмрук право в кривите зъби на мълчанието ни, опит за редакция на света, но и любов към ближния, към поезията и към свободата да обичаш до смърт." Ива Спиридонова "Кратки стихотворения в ритъма на сърцето. На пръв поглед категорични, ясни, ... |
|
|
Дебютната стихосбирка на Виолета Петрова е разказ за пътя към себе си, но началната му точка е краят на всичко, мястото, откъдето да се оттласнеш, за да се върнеш към светлината, която всъщност си. Тя разчупва стериотипите, че пътят има начало и край и доказва максимата, че в пътуването важна е отправната точка и често пъти не е важно откъде тръгваш. Важното е да стигнеш там, където пожелаеш да бъдеш в живота си. Движението при нея е като изгаряне - на любови, мостове, души и лица, за да се случи възраждането, да създаде феникс от пепелта на чувствата. И да полети в собствения си свят."Четете откъдето пожелаете От ... |
|
|
"Не знае колко е всъщност човешко / да си изплачеш така сърцето" - ключов е този цитат от стихотворение на Надежда Радкова. Ключов е за цялата книга и за цялата читателска съвест. Защото, скъпи читателю, тази поезия потегля към теб и към твоето сърце. Кардиолозите ще апострофират, че е само мускул, но дори те - в спасителните минути на метафорите, ще се развълнуват от поетичните откровения на Надежда. Защото е наистина въпрос на съвест да осъмнеш със сърце. Е, тези стихове със сигурност ще учестят пулса, но развързаната свобода е задъхана - категорична, но и беззащитна. Каквато е самата поезия." Камелия ... |
|
|
"Книгата на Благовеста Манева-Слейман представлява част от напоследък буйния поток мемоарна проза, заляла литературата ни. Което изобщо не смятам за недостатък, напротив - българите може би най-сетне разбрахме, че трябва внимателно и фино да се отнасяме към миналото си без патриотарски изхвърляния, но и без чувство за малоценност. Българското минало е такова, каквото е - понякога извикващо гордост, друг път съжаление. Книгата на Благовеста Манева-Слейман е точно от такъв порядък: написана талантливо, с богато владеене на езика, тя разказва за детството на едно дете, което едва открива света, но тъкмо поради това той ... |
|
|
Ако (се) забравя някой ден... Аз искам да запомниш най-доброто в мен. Да съм завинаги такава - посрещаща с усмивка всеки ден. Безкрайно вдъхновена, до забрава. Аз искам да запомниш най-доброто в мен - момиче, в красотата на живота лудо влюбено, което всеки миг на нежност, подарен от теб, в сърцето си е сбрало, някога изгубено. Заедно Кафето сутрин, ако искаш - с мляко. И кратката раздяла с Хубав ден! Разкошеството някой да те чака. И този някой да очаква мен. Следобеди със сладки аромати, въздишките по повод филм любим. И всякакви вълнения крилати, с които нощем можем да летим. И нежността на тънкото ми кỳ ... |
|
|
"Ние сме поколението, което живее в най-доброто време по най-лошия начин. Времето на пълни хладилници и празни животи, в които отчаяно искаме някой да ни спаси, но се плашим да повярваме, че ще посмее. Толкова са ни натяквали да мълчим и да бъдем прилични, че накрая се превръщаме в затворници в собствените си светове. Живеем в кутия, в кутия, в кутията. Капаците са хлабави и отвън въздухът е чист, но само гледаме през дупките, големи колкото да не се задушим напълно и се страхуваме, че опасността може да влезе и през тях. Че ще видим окото на хищник да наднича навътре, готово да ни смаже с клепачите си. А отвън има ( ... |
