100 години ученически театър в МГ Баба Тонка - град Русе. "Древните са вярвали, че обозримо е само миналото, че няма как да знаем какво ще е бъдещето - можем само да работим за това то да отговаря на нашите очаквания и желания. С настоящата книга те каня, читателю, да надзърнем в миналото на едно от най-старите училища в град Русе - нашата Математическа гимназия Баба Тонка. Заедно ще подирим с теб причините за зараждането и съхраняването на възрожденската традиция на училищния и ученическия театър. Той се появява почти едновременно с гимназията. Сам ще се убедиш, че това съвсем не е случайно. Ще надзърнем, друже, в ... |
|
|
"За да четеш и разбираш поезията на Мария Славова, мисълта ти трябва да умее да се хвърля в най-дълбокото и да изкачва най-високите върхове. Няколко вида последователност не е лесносмилаемо четиво, а книга, която би могла да те преведе през теб самия по няколко различни пътеки, обръщайки хода на времето и посоката на собственото ти световъзприемане. Последвай я без колебание!" Ива Спиридонова "Философска, но не философстваща, поучителна, но не назидателна поезия. Скъпи читателю, не зная дали това поетично пътешествие през Няколко вида последователност ще те направи по-последователен, но със сигурност ще ... |
|
|
"Отдавна подозирах, че Боряна Богданова умее да размества небето с думите си. Втората нейна книга, този път с кратки разкази, категорично ме убеди в това. Не е лесно най-напред да съзреш, а после и да разкажеш за малките детайли, които градят големия живот - подлез, изпитващ надежда, хризантема, от която боли, въже, на което виси надеждата, леха с ягоди, която лекува загуби... Боряна има очи и сърце за облаците, плаващи в бездънни локви, за любимия в отраженията, за възможното и реално бъдеще, за старците и децата, чиито души са най-близо до небето. Тя не измисля, тя сътворява. В това е и силата на изкуството - да ... |
|
|
Четвърто издание. ... "Любомира Видева е името на младия човек, когото ще се радвате, че четете. Тя говори от свое име за нашите тайни, за безсилието да признаем силата, която притежаваме, и да продължим напред именно с нея, в изучаването на изкуството на Живота." Симеон Аспарухов "Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица на себе си. Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните Сюжети са символи на раждането и умирането във всеки нов ... |
|
|
Съставители: акад. Владимир Зарев, Весела Люцканова. ... "Добрият разказвач е магьосник. Омесването на думи от различен стилистичен порядък по начин, който стъписва или вдъхновява, е признак на високо разказваческо майсторство. А композирането на въздействащ сюжет, макар и пестелив като събитийност, е не по-малко трудно от тежък физически труд. Разбира се, амалгамата от двете е лесно постижима за таланта. Забелязал го е отдавна Дончо Цончев - виртуозът на късия разказ, който в книгата си "За майсторството на разказвача" ни предупреждава: "Интригата в един къс разказ може да бъде огромна. В един къс ... |
|
|
"Когато метафорите, петролът и доброто са на изчерпване; когато пренаселен с мъртви поети и философи, приличащи на Ахав - наследените книги теглят към бездната, и заедно с това си Йона посред кита на ежедневието (то спасява от прекомерна сериозност); когато чуваш как душата се смее на тялото, а то ѝ отвръща със същото, и си хем в метрото, хем в себе си, наясно със самозаблудите и с товарите на привързаността - тогава какво? Тогава сядаш да играеш с Господ на думи. Тази тук партия в стихове е брилянтна (въпреки предчувствието кой - най-безмълвно - ще спечели накрая). С мъдростта се трупала и печал. Може би не е ... |
|
|
От автора на "Убийства 4D", "... А те изпълзяват нощем", "Часът на кошмара - 4:50", "9.8 по скалата на болката"."Защо сънуваме толкова много, а си спомням толкова малко? И то само кошмарите! Преследват ни тъмни сенки, настигат ни уродливи същества, лутаме се в тесни коридори, в които въздухът ни свършва, а крайниците ни се движат все по-сковано и тежко сякаш сме обречени. В 4.50 сутринта. Кога започваме да виждаме в жълто? Или в... черно-бяло? От какво се пораждат болката и тъгата? Чиста биохимия ли са или... Тази книга щеше да е само автобиографична, ако в нея нямаше и голяма ... |
|
|
"Тотко е силен и смел герой, макар на пръв поглед да е малко момче, което всяка вечер заспива с чаша прясно мляко и поне една кръгла бисквита. Къщата, в която живее, е мъничка и бяла, съвсем обикновена, с червен керемиден покрив. За него обаче, тя не е само дом, а е неговата крепост, неговият кът от света, в който расте и се чувства в безопасност. Неведнъж му се е налагало да я защитава от зли същества и недобронамерени хора, с които понякога се справял сам, а понякога и с помощта на приятел. Тотко е стражът-принц, който патрулира неуморно ден и нощ, а родителите му - Кралят и Кралицата, са благодарни и признателни ... |
|
|
"Тъгата е майка на всичките наши възкръсвания. За тях ни разказва Любел Дякоf в новата си втора поетична книга, наречена "Ембрион на тъгата". От утробата до гроба, през всичките ни тъмни кътчета и мимолетните проблясъци на светлите ни прозрения, до спасителната ръка... или до желания край на пътя. Болката, любовта, пропадането, смъртта се срещат в една-единствена точка. В човека. В теб! А тъгата... Оставаме завинаги ембрион в нейната студена утроба и, рано или късно, винаги се връщаме към нея. Оцелели и мъдри и най-сетне готови да се родим." Ива Спиридонова, редактор Животът ми За едни е убежище ... |
|
|
"Из нощните записки на една сова" е преболяна емоция, превърната в израстване и мъдрост. Поезия, уютна като нощ, събрала в себе си не само всички нюанси на един личен свят, но и пулса на човечеството, дишащо кръговрата на живота и смъртта си под необятността на звездите. Записки на вечната бяла пазителка на вековете, совата, която знае, че "отвъд мечтите вече няма нищо". И която ни оставя завета си, че единствено любовта може да ни помогне да преминем през тъмнината на нощта и да стигнем до изгрева. И пак само тя може да опази мечтите. И нас в този свят. А може би и в другия." Ива Спиридонова, ... |
|
|
"Поезията на Раиса е такава: подхваща я стар мечок като мене и чете, чете и си казва: хм, женска поезия. Зави ми се свят от любов и копнежи! След малко я оставя и си мисли за своите - мечешки, самотни, саможиви неща. И после пак я подхваща. И с особено учудване открива, че някак си по-лесно влизат думите в душата му! И си казва: Я, странно? Какво се е променило? Дали аз не съм се променил? Да, а на третото четене вече някак душата съвсем се е отворила. И цялата ѝ саможива и мрачна сухота се е разчупила и се сипе като дървесен прах. И ядката на душата се оказва свежа и възприемчива. И думите на Раиса влизат там ... |
|
|
"Първата дума от тази стихосбирка е "стаята". Последната е "обичам". Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини. Като да се въплътиш в картина и да се оставиш цветовете да те лашкат, където си поискат, а ти да се възхищаваш на въображението им. Музика има в тези стихове. Психеделичен рок, с малко Вагнер и нещо на флейта. Тишина със звън на дърпащи се плюшени завеси и надникнало слънце в отдавна неотваряна ... |
