От автора на "Убийства 4D", "... А те изпълзяват нощем", "Часът на кошмара - 4:50", "9.8 по скалата на болката"."Защо сънуваме толкова много, а си спомням толкова малко? И то само кошмарите! Преследват ни тъмни сенки, настигат ни уродливи същества, лутаме се в тесни коридори, в които въздухът ни свършва, а крайниците ни се движат все по-сковано и тежко сякаш сме обречени. В 4.50 сутринта. Кога започваме да виждаме в жълто? Или в... черно-бяло? От какво се пораждат болката и тъгата? Чиста биохимия ли са или... Тази книга щеше да е само автобиографична, ако в нея нямаше и голяма ... |
|
|
"Тотко е силен и смел герой, макар на пръв поглед да е малко момче, което всяка вечер заспива с чаша прясно мляко и поне една кръгла бисквита. Къщата, в която живее, е мъничка и бяла, съвсем обикновена, с червен керемиден покрив. За него обаче, тя не е само дом, а е неговата крепост, неговият кът от света, в който расте и се чувства в безопасност. Неведнъж му се е налагало да я защитава от зли същества и недобронамерени хора, с които понякога се справял сам, а понякога и с помощта на приятел. Тотко е стражът-принц, който патрулира неуморно ден и нощ, а родителите му - Кралят и Кралицата, са благодарни и признателни ... |
|
|
"Тъгата е майка на всичките наши възкръсвания. За тях ни разказва Любел Дякоf в новата си втора поетична книга, наречена "Ембрион на тъгата". От утробата до гроба, през всичките ни тъмни кътчета и мимолетните проблясъци на светлите ни прозрения, до спасителната ръка... или до желания край на пътя. Болката, любовта, пропадането, смъртта се срещат в една-единствена точка. В човека. В теб! А тъгата... Оставаме завинаги ембрион в нейната студена утроба и, рано или късно, винаги се връщаме към нея. Оцелели и мъдри и най-сетне готови да се родим." Ива Спиридонова, редактор Животът ми За едни е убежище ... |
|
|
"Из нощните записки на една сова" е преболяна емоция, превърната в израстване и мъдрост. Поезия, уютна като нощ, събрала в себе си не само всички нюанси на един личен свят, но и пулса на човечеството, дишащо кръговрата на живота и смъртта си под необятността на звездите. Записки на вечната бяла пазителка на вековете, совата, която знае, че "отвъд мечтите вече няма нищо". И която ни оставя завета си, че единствено любовта може да ни помогне да преминем през тъмнината на нощта и да стигнем до изгрева. И пак само тя може да опази мечтите. И нас в този свят. А може би и в другия." Ива Спиридонова, ... |
|
|
"Поезията на Раиса е такава: подхваща я стар мечок като мене и чете, чете и си казва: хм, женска поезия. Зави ми се свят от любов и копнежи! След малко я оставя и си мисли за своите - мечешки, самотни, саможиви неща. И после пак я подхваща. И с особено учудване открива, че някак си по-лесно влизат думите в душата му! И си казва: Я, странно? Какво се е променило? Дали аз не съм се променил? Да, а на третото четене вече някак душата съвсем се е отворила. И цялата ѝ саможива и мрачна сухота се е разчупила и се сипе като дървесен прах. И ядката на душата се оказва свежа и възприемчива. И думите на Раиса влизат там ... |
|
|
"Първата дума от тази стихосбирка е "стаята". Последната е "обичам". Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини. Като да се въплътиш в картина и да се оставиш цветовете да те лашкат, където си поискат, а ти да се възхищаваш на въображението им. Музика има в тези стихове. Психеделичен рок, с малко Вагнер и нещо на флейта. Тишина със звън на дърпащи се плюшени завеси и надникнало слънце в отдавна неотваряна ... |
|
|
"Ако си добър разказвач, с няколко щрихи можеш да разкажеш цял един живот, с шепа думи да създадеш портрет на герой, толкова дълбок, че влезеш ли веднъж зад чертите му, да не успееш да го забравиш никога или история, толкава истинска, че читателят да се преоткрие в нея. Ако си добър разказвач, можеш да рисуваш светове с няколко изречения или да уловиш състояния сред скрития смисъл, във въздуха и свободата между думите. Георги Христов прави точно това - той е художник и фотограф на реалността. Едновременно, но боравещ със слово. Стегнат, репортажен, със силен емоционален заряд, разпознаваем стил - това ще откриете в ... |
|
|
"Признавам си, помислих си, че е твърде смело Светлана Любомирска да заяви своето писателско присъствие директно с роман. С такъв респект съм пред добрата проза, че не бих посегнала - освен като почтен читател. И точно като такъв потеглих на първо четене. Фактът, че никъде не въздъхнах от досада, че не сложих етикет - кримка ли е или любовна история, че не срещнах недостоверни образи и до последно бях в напрежение кой е убиецът вече ме прави почитател на прозата на Светлана. Да, има го всичко това в тези страници, криминалният момент, който те държи заинтригуван, но не можеш да прескочиш на финала, за да разбереш ... |
|
|
Ти са озаглавили общата си стихосбирка Елка Василева-Ебори и Матей Марков-Ебори. Прочиташ двете ѝ части и си спомняш великолепните епистоларни романи от времето на Романтизма. Всяко стихотворение на единия сякаш е отзвук на поетичната изповед на другия, двамата разкриват чувствата си красиво и откровено, развълнувано и спокойно, неистово и приглушено. Настроенията на единия се предават на другия и се раждат вълнуващи любовни стихотворения. От стихотворенията струи една, понякога спонтанна, понякога спокойно осмислена любов, силата на чувствата и разстоянието във времето водят до различни нюанси на едно и също ... |
|
|
Притча за себеприемането, но не през самовглъбяването и търсенето на просветление, а през стълкновенията с крайностите в живота. Романът е предизвикателно пътешествие през епизоди от житейски загуби, вътрешни трансформации и музика. Давид, малко момче от село, се изправя срещу "Голиат", непредсказуемия и жесток живот, и трябва да се справи с ударите, които му нанася съдбата. Срещаме го в повратна точка от неговия житейски път: изградил кариера на успешен музикант в началото на 30-те си години и открил голямата любов, но затворил "вратата" към детството и белязаното от катаклизми юношество. Нещо повече, ... |
|
|
"Стиховете на Бистра Окереке обещават не едно, а много начала, много пътувания, и не само към себе си. Понякога те са кадър и няма нужда от повече. Друг път са онова, по-голямото, по-необяснимото - чувстващата мисъл, която създава поезия. Но винаги са живи и ако човек разгръща страниците внимателно, ще ги чуе как дишат между бялото и черното." Елена Алексиева "В своето търсене на самоличност и принадлежност Бистра Окереке разбира, че зад черното и бялото е невъзможно да открием сиво, нито празнота. Понякога зад категоричната черно-бяла графика на живота се натъкваме на светове, цветове и емоции, насищащи ... |
|
|
"Втората книга на Даниела Табакова продължава и надгражда темите застъпени в Другата Марлене. Теми, които вълнуват всички, защото са от ежедневни до вечни. Любовта, майчинството, отношенията между хората, приемствеността между поколенията, борбата между доброто и злото, и божественото начало у всеки от нас. Плахостта и нетърпението от първата стихосбирка тук вече се превръщат в една завоювана територия, която Даниела Табакова защитава и отстоява пред себе си е пред света. Израстването на поетесата ще зарадва взискателния вкус на читателите, които разбират от истинска поезия, изказана по категоричен начин и със ... |
