Джеляледин Руми (1207 - 1273) е персийски поет, мъдрец и мистик, привърженик на суфизма, проповядващ смирение, аскетизъм и приближаване към Бога чрез съкровена любов. Основател е на ордена на въртящите се дервиши. За него човекът е микросвят, който по пътя на познанието се докосва до макросвета, а чрез музиката, танца и поезията напредва по пътя на любовта, божествена и земна. Основните му творби са поемата "Маснауи" ("Духовни стихове"), "Диванът на Шамс от Табриз" - сборник с мистични оди, "Рубаят" - четиристишия. Руми е сред най-великите поети на всички времена, а мавзолеят му, ... |
|
"Реалното не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетан Пикон "Белетристиката на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо "Той изрази по иеизлечим начин част от нашата епоха - написа думите, които трябваше да бъдат написани, ... |
|
"Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството. Ако човек се завземе да пише историята на българския народ от неговото подпадание под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо място в нейните страници? Според нас: българските въстания, най-много Априлското (1876 г.), чрез които ние се опитахме да свалим от гърба си веригите на робството." Захарий Стоянов Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
Думата сидхарта се състои от две думи в санскритския - сидха (постигам) и арта (това, което е търсено). Заедно те означават онзи, който откри смисъла на съществуването или онзи, който постигна целите си.Това е историята на принц Сидхарта Гаутама, неговия път към прераждането. Историята на Буда преди Буда изпод перото на Херман Хесе."Всички обичаха Сидхарта. Всекиму създаваше той радост, всекиго изпълваше с доволство. Ала той самият, Сидхарта не създаваше радост на себе си, не изпълваше с доволство себе си. Когато вървеше по посипаните с розов пясък алеи на смокиновата градина, когато седеше, потънал в съзерцание, ... |
|
"За алкохола: Алкохолът е едно от най-великите неща на този свят, поне според мен. За повечето хора той може да е пагубен, но аз съм друг случай. Написал съм най-добрите си работи под въздействието на алкохола. За жените: Жените са като машини за оплакване. Все мъжете са им виновни. Мислят се за незаменими. Там им е проблемът. Когато една жена ме вбеси, пращам я по дяволите. Качвам се в колата и заминавам. Където и да е. За писането: Никога не пиша през деня. То е като да се разхождаш гол в голям магазин. Всички те гледат. Но нощем... тогава е времето на магиите. За вярата: Вярата е за онези, които я имат. Само не ... |
|
"Безпризорното дете, самовлюбената майка, задушаващият се в собствената си похот маниак не са само ярки герои в една изолирана сага. Те ни предупреждават за собствените ни опасни наклонности, сочат възможни бедствия. Лолита трябва да накара всички нас - родители, социални работници, педагози - да се посветим с още по-голяма бдителност и проницателност на задачата да възпитаваме едно по-здраво поколение в един по-сигурен свят." Джон Рей, д-р по философия "Никога от Ренесанса до днес, сексът на е изобразяван тъй поетично, а също и тъй еротично, както в Лолита." Морис Кутюрие "Дълбоко лирична и ... |
|
"Съществуването предшества същността. За съзнанието има само един начин да съществува - да има съзнание, че съществува. Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество. Всъщност ние представляваме свобода, която избира, но не избираме да бъдем свободни: осъдени сме на свобода. Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни." Жан-Пол Сартр Екзистенциализмът е хуманизъм е стенографираният текст, почти нередактиран от Сартър, на лекцията, изнесена от него в парижката зала Сантро на 29 октомври 1945 г. по покана на клуб ... |
|
Разбунтуваният човек е философски поглед върху идеите за бунта, справедливостта и престъпленията."Има престъпления от страст и престъпления от логика. Наказателният кодекс доста удобно ги разграничава чрез понятието предумисъл. Ние живеем във времето на предумисъла и на съвършеното престъпление. Престъпниците вече не са младежи без оръжие, позоваващи се на любовта като оправдание. Напротив, те са зрели хора и алибито им е обратимо: то е философията, която може да служи за всичко, дори да превърне убийците в съдии." Албер Камю ... |
|
"Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, - е резултат от волята, която не бива никога да отпада." Албер Камю "Нобелистът Албер Камю, напуснал този свят през 1960 година, едва ли е предполагал колко мрачно актуален ще остане екзистенциалният му роман за епидемия и смърт. "Чумата" е мощен поглед към човешкия живот и неговия смисъл при сблъсъка със ... |
|
Конфуций (551 - 479 пр. Хр.) е древнокитайски мислител и философ, чието учение се опира на личната нравственост и на схващането, че управниците трябва да служат на хората и да бъдат за пример. По силата на своето влияние конфуцианството стои редом с християнството, будизма и исляма, но не като религия, а като модел за хармония в обществото и лично усъвършенстване. ... |
|
Луксозно издание на вечната класика Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков. Изданието е осъществено въз основа на последната редакция на писателя, с корекции и допълнения, въведени под негова диктовка от съпругата му Е. С. Булгакова. Включени са послепис за историята на романа, писма на Михаил Булкагов до жена му Елена - негова вдъхновителка и първообраз на Маргарита, факсимилета и други приложения. Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
Романът Мадам Бовари е публикуван за първи път в подлистник през 1856 г. в Рьовю дьо Пари. През 1857 г. директорът на вестника, печатарят и авторът са подведени под съдебна отговорност за посегателство върху обществения и религиозния морал и добрите нрави. Книгата е обявена за пошла, а героинята за възмутителна. Въпреки небивало острата обвинителна реч на прокурора, продължила над два часа, присъдата е оправдателна."Жените аз разсъбличам до петите - поне в главата си. Работя плътта като творец, познавам я. Колкото до любовта, тя бе главната тема на разсъжденията ми през целия живот - а сърцето, което изучавах, бе ... |