Жан-Пол Сартр (1905 – 1980) е сред възловите френски интелектуалци на ХХ в., философ, белетрист, драматург и есеист, представител на екзистенциализма, автор на десетки творби. Най-знаменитите му произведения са "Битие и нищо", "Погнусата", "Стената", "Думите", "При закрити врата". През 1964 г. е удостоен с Нобелова награда, която отхвърля."Съществуването предшества същността.""За съзнанието има само един начин да съществува - да има съзнанието, че съществува.""Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на ... |
|
|
Двуезично издание - на български и английски език. ... Поемата "Гарванът" носи световна слава Едгар Алан По и се превръща в едно от най-знаковите му произведения. Поемата е основа на множество препратки и заемки в популярната култура. Оказва влияние и вдъхновение на много съвременни творци в литературата, киното, музиката. Едгар Алан По е роден на 19 януари 1809 г. в Бостън, САЩ. От дете е сирак. След като учи за кратко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно през 1827 г. с малка стихосбирка, подписана анонимно. Известен е ... |
|
|
Хенри Чинаски, непоправим пияница, любител на женската плът, неукротим бунтар и неуморен в потребността и стръвта си да пише въпреки хладното отношение на издателите, е вече на петдесет. И звездата му най-сетне изгрява. Край на досадните, унизителни и зле платени длъжности, край на мизерията и несретата. Канят го на партита, на премиери, затрупват го с предложения за авторски четения. Успехът го връхлита - а с него и жените, върволица от жени, защото е всеизвестно, че славата е мощен афродизиак..."Безкомпромисна равносметка за живота на ръба, романът Жени носи запазената марка на Буковски - сурова откровеност и ... |
|
|
"Когато една сутрин след неспокойни сънища Грегор Замза се събуди в леглото си, установи, че се е превърнал в гигантско насекомо." Така започва знаменитата новела на Франц Кафка Метаморфозата, в която преобразеният герой става, поради своята различност, бреме и обект на срам и отвращение дори за най-близките си, чужденец в собственият си дом. Ужасяваща и абсурдна картина на отхвърлеността и вината, Метаморфоза се нарежда сред най-четените и с най-мощно влияние белетристични творби, въплътили страховете и кошмарите на XX век. "Кафка умееше да открои скритата яркост. При него сякаш се разбулва море от ... |
|
|
"Всичко свързано с моята трагедия, беше грозно, противно, долно, отблъскващо, безстилно, самата форма, в която го облякохме, ни превърна в гротески. Оказахме се шутове на скръбта. Клоуни с разбити сърца. Задачата ни - да пробуждаме чувството за хумор." Из книгата През 1895 Оскар Уайлд е изправен на съд заради своите предпочитания към собствения си пол и сърдечната си връзка с лорд Алфред Дъглас. Осъден е на две години затвор, които излежава в Редингската тъмница. Там се ражда De Profundis - изповед, размисъл и откровение от дън душа, както сочи заглавието. Оскар Уайлд умира едва на 46 години, самотен, ... |
|
|
Книга за всички и никого."Когато Заратустра навърши трийсет години, напусна той своя роден край и езерото на своя роден край и отиде в планината. Там се наслаждава на своя дух и на своята самотност и десет години не му омръзна това. Но най-сетне се преобърна сърцето му - и една сутрин стана той от зори, изстъпи се пред слънцето и му рече тъй: – Ти, велико светило! Какво би било твоето щастие, да нямаше ония, на които светиш!" Из книгата "Великите книги притежават свой живот, който авторът им нито може да измери, нито да предвиди. Те знаят повече от него. Сами творят - те стигат по-далече, отколкото той би ... |
|
|
Николо Макиавели (1469 - 1527) е италиански писател, заемал важни постове във Флоренция, преди да изпадне в немилост. Творчеството му проницателно изследва как държавниците могат да завоюват, запазят и загубят властта. Чрез изумително съвременно слово то онагледява политическия прагматизъм и похватите за управление."Добри са законите там, където са добри оръжията. На един владетел никога не липсват законни причини да се обоснове, когато не удържи на думата си. Който има добри войски, винаги има добри съюзници. Монархията лесно се изражда в тирания, аристократичното управление - в олигархия, а демократичното - в ... |
|
|
През 1947 година млад и талантлив български биолог пристига в Париж, за да подготви докторантура и да участва в изследвания относно разкриването на ДНК. Година по-късно в СССР се възприема официално доктрината на Лисенко, която отрича наследствеността и реакционната буржоазна генетика. Като верен сателит България е длъжна да се присъедини към тази лъженаука. Насрочена е биологическа конференция, на която да се утвърди новата линия. Желателно е и присъствието на докторанта от Париж, от когото ще се иска да заклейми западната наука. Намират начин да го привлекат обратно в родината с уверението, че е за няколко дни, а после ... |
|
|
Момичешка памет е разказ за първото влюбване и първата близост с мъж - но свързани не с радост, а с унижение, присмех и срам. Десетилетия по-късно авторката се връща към лятото, болезнено белязало деветнайсетгодишното тогава момиче. Това е книга за паметта, за преоткриване на времето и на себе си без себеугодност, книга за разкрива не на една истина, без нищо да е преиначено, разкрасено, спестено."Исках да забравя това момиче. Да забравя истински, тоест вече да не ми се ще да пиша за нея, за копнежа ѝ, за полудата и идиотизма ѝ, за глада и пресъхналата кръв. Така и не ми се получи." Ани Ерно ... |
|
|
"Белият гущер и Бариерата са двете лица на една и съща истина и на един и същ проблем. Всяко фантастично възприемане на света е дълбоко присъщо на човешката душевност. В Бариерата съм потърсил пътищата към нови измерения на душевността - по-висши и по-нравствени. В Белият гущер се опитах да предупредя хората какво ще стане, ако вървят по старите пътища." Павел Вежинов ... |
|
|
"За мен Бариерата е напълно реалистично произведение. Елементите на фантастиката тук не противоречат на реализма, а показват някои негови непознати страни... Става дума за ония изкуствени бариери, които човечеството е слагало и слага пред себе си по пътя на своето духовно издигане, бариерите пред полета на мисълта, пред възвисяване на чувствата и стремежите." Павел Вежинов ... |
|
|
"Беше мургав и колкото да бе отпаднал и нечист, личеше, че е хубав мъж. Къдравите му, отдавна неподстригани смолисточерни коси и неговите големи очи, които гладът бе направил блестящи, му придаваха вид на избягал каторжник. От своя страна, той гледаше Елисавета учудено, сякаш нямаше сили да отмести погледа си от нея. Все още изплашена, тя каза строго: – Как посмяхте да влезете тук? Знаете ли чие е това лозе? – Ради бога, госпожо... гладен бях. Гласът му беше спокоен, вежлив и малко насмешлив. Очевидно нямаше представа на каква опасност беше се изложил. Той дори се усмихна, макар и виновно. Тънките му устни откриха ... |
