Един ден животните на фермера Джоунс се вдигат на бунт и го прогонват, за да вземат съдбата си в свои ръце. Превратът е оглавен от свинете, които се самообявяват за най-умни сред своите събратя и за естествени ръководители. А после животинската революция следва хода на всички революции - към тоталитаризъм. Идеалите се опорочават и превръщат в демагогия, съперниците за властта безогледно се отстраняват, измислят се вътрешни врагове за оправдание на насилието, създава се социална прослойка, за която не важат общоприети закони, провежда се систематична дезинформация, изграждат се механизми за манипулация на мисленето, ... |
|
"Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, - е резултат от волята, която не бива никога да отпада." Албер Камю "Нобелистът Албер Камю, напуснал този свят през 1960 година, едва ли е предполагал колко мрачно актуален ще остане екзистенциалният му роман за епидемия и смърт. "Чумата" е мощен поглед към човешкия живот и неговия смисъл при сблъсъка със ... |
|
"Реалното не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетан Пикон "Белетристиката на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо "Той изрази по иеизлечим начин част от нашата епоха - написа думите, които трябваше да бъдат написани, ... |
|
Шесто издание. ... Тарикатско Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим кво? - един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "He моеш ли вика му да си отваряш зъркелите? Нарочно циври му ме ръгаш, че и ми газиш патъците." И духна да седне. Пълен чвор. Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? - бъзна го онзи. Барни тва копче и ще си тупалка!" По италиански Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на ... |
|
Думата сидхарта се състои от две думи в санскритския - сидха (постигам) и арта (това, което е търсено). Заедно те означават онзи, който откри смисъла на съществуването или онзи, който постигна целите си.Това е историята на принц Сидхарта Гаутама, неговия път към прераждането. Историята на Буда преди Буда изпод перото на Херман Хесе."Всички обичаха Сидхарта. Всекиму създаваше той радост, всекиго изпълваше с доволство. Ала той самият, Сидхарта не създаваше радост на себе си, не изпълваше с доволство себе си. Когато вървеше по посипаните с розов пясък алеи на смокиновата градина, когато седеше, потънал в съзерцание, ... |
|
Халил Джубран (1883 - 1931) е писател и художник от ливански произход, но живял и творил в САЩ. Сравняват го с Ницше и Уилям Блейк, а творбите му са преведени на десетки езици. Поетично-философското му слово, наподобяващо библейското, се разгръща в своеобразни притчи за земното, божественото, космическото и тяхното единение - и проникновението му го издига в модерен пророк на една модерна вяра. "Не бих разменил смеха на сърцето си за всичките богатства на света; не бих изпитвал никаква радост да преобразувам сълзите си в безметежност, ако към това ме приканва изтерзаното ми същество. Храня горещата надежда, щото ... |
|
Ф. М. Достоевски не е само автор на дълбока и трагична проза за дебрите на човешката душа. Чуждата жена и мъжът под кревата (1848) е блестяща и забавна новела, в която ревността, абсурдът и човешката слабост се преплитат в смехотворна и нелепа ситуация. Един мъж, воден от болезнена подозрителност, се впуска в неистово преследване, което го отвежда под леглото на непозната жена - място на ревност, срам и комично напрежение. Белязана от гоголевски хумор, тази ранна творба предвещава великите романи, които ще последват. ... |
|
Младият барон Дьо Нюей е принуден да напусне Париж, за да се възстанови от болест. В скучния провинциален живот едно от малкото развлечения са клюките за госпожа Дьо Босеан, знатна дама, отхвърлена от обществото заради опозорила я извънбрачна връзка. След предателството на някогашния си любовник тя живее в пълно уединение, отбягвайки всякакъв досег с външния свят. Любопитен и амбициран, баронът решава да сломи съпротивата ѝ... ... |
|
"Човек страда не от това, което се случва, а от това, което си представя. Животът е безкрайна илюзия. Винаги очакваме нещо, което не идва, и намираме нещо, което не сме търсили. Истинската любов се познава не по силата на страстта, а по дълбочината на болката. Писателят трябва да бъде като хирург - да реже до костта, без да трепне. Истината е, че животът е банален. Само писателят може да го направи интересен. Амбицията е треска, която няма край. Тя изгаря и душата, и тялото. Да живееш, означава да се бориш с демоните в себе си." Ги дьо Мопасан ... |
|
Луксозно издание, обхващащо едни от най-известните, превърнали се в класика в литературата, произведения на Алеко Константинов: Бай Ганьо, До Чикаго и назад, Пътеписи, разкази, фейлетони. ... |
|
Луксозно издание на вечната класика Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков. Изданието е осъществено въз основа на последната редакция на писателя, с корекции и допълнения, въведени под негова диктовка от съпругата му Е. С. Булгакова. Включени са послепис за историята на романа, писма на Михаил Булкагов до жена му Елена - негова вдъхновителка и първообраз на Маргарита, факсимилета и други приложения. Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
Романът Мадам Бовари е публикуван за първи път в подлистник през 1856 г. в Рьовю дьо Пари. През 1857 г. директорът на вестника, печатарят и авторът са подведени под съдебна отговорност за посегателство върху обществения и религиозния морал и добрите нрави. Книгата е обявена за пошла, а героинята за възмутителна. Въпреки небивало острата обвинителна реч на прокурора, продължила над два часа, присъдата е оправдателна."Жените аз разсъбличам до петите - поне в главата си. Работя плътта като творец, познавам я. Колкото до любовта, тя бе главната тема на разсъжденията ми през целия живот - а сърцето, което изучавах, бе ... |