"Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството. Ако човек се завземе да пише историята на българския народ от неговото подпадание под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо място в нейните страници? Според нас: българските въстания, най-много Априлското (1876 г.), чрез които ние се опитахме да свалим от гърба си веригите на робството." Захарий Стоянов Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
|
Думата сидхарта се състои от две думи в санскритския - сидха (постигам) и арта (това, което е търсено). Заедно те означават онзи, който откри смисъла на съществуването или онзи, който постигна целите си.Това е историята на принц Сидхарта Гаутама, неговия път към прераждането. Историята на Буда преди Буда изпод перото на Херман Хесе."Всички обичаха Сидхарта. Всекиму създаваше той радост, всекиго изпълваше с доволство. Ала той самият, Сидхарта не създаваше радост на себе си, не изпълваше с доволство себе си. Когато вървеше по посипаните с розов пясък алеи на смокиновата градина, когато седеше, потънал в съзерцание, ... |
|
|
"Безпризорното дете, самовлюбената майка, задушаващият се в собствената си похот маниак не са само ярки герои в една изолирана сага. Те ни предупреждават за собствените ни опасни наклонности, сочат възможни бедствия. Лолита трябва да накара всички нас - родители, социални работници, педагози - да се посветим с още по-голяма бдителност и проницателност на задачата да възпитаваме едно по-здраво поколение в един по-сигурен свят." Джон Рей, д-р по философия "Никога от Ренесанса до днес, сексът на е изобразяван тъй поетично, а също и тъй еротично, както в Лолита." Морис Кутюрие "Дълбоко лирична и ... |
|
|
"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..." Из ... |
|
|
"За мен Бариерата е напълно реалистично произведение. Елементите на фантастиката тук не противоречат на реализма, а показват някои негови непознати страни... Става дума за ония изкуствени бариери, които човечеството е слагало и слага пред себе си по пътя на своето духовно издигане, бариерите пред полета на мисълта, пред възвисяване на чувствата и стремежите." Павел Вежинов ... |
|
|
"Белият гущер и Бариерата са двете лица на една и съща истина и на един и същ проблем. Всяко фантастично възприемане на света е дълбоко присъщо на човешката душевност. В Бариерата съм потърсил пътищата към нови измерения на душевността - по-висши и по-нравствени. В Белият гущер се опитах да предупредя хората какво ще стане, ако вървят по старите пътища." Павел Вежинов ... |
|
|
Младият барон Дьо Нюей е принуден да напусне Париж, за да се възстанови от болест. В скучния провинциален живот едно от малкото развлечения са клюките за госпожа Дьо Босеан, знатна дама, отхвърлена от обществото заради опозорила я извънбрачна връзка. След предателството на някогашния си любовник тя живее в пълно уединение, отбягвайки всякакъв досег с външния свят. Любопитен и амбициран, баронът решава да сломи съпротивата ѝ... ... |
|
|
"Беше мургав и колкото да бе отпаднал и нечист, личеше, че е хубав мъж. Къдравите му, отдавна неподстригани смолисточерни коси и неговите големи очи, които гладът бе направил блестящи, му придаваха вид на избягал каторжник. От своя страна, той гледаше Елисавета учудено, сякаш нямаше сили да отмести погледа си от нея. Все още изплашена, тя каза строго: – Как посмяхте да влезете тук? Знаете ли чие е това лозе? – Ради бога, госпожо... гладен бях. Гласът му беше спокоен, вежлив и малко насмешлив. Очевидно нямаше представа на каква опасност беше се изложил. Той дори се усмихна, макар и виновно. Тънките му устни откриха ... |
|
|
Ф. М. Достоевски не е само автор на дълбока и трагична проза за дебрите на човешката душа. Чуждата жена и мъжът под кревата (1848) е блестяща и забавна новела, в която ревността, абсурдът и човешката слабост се преплитат в смехотворна и нелепа ситуация. Един мъж, воден от болезнена подозрителност, се впуска в неистово преследване, което го отвежда под леглото на непозната жена - място на ревност, срам и комично напрежение. Белязана от гоголевски хумор, тази ранна творба предвещава великите романи, които ще последват. ... |
|
|
"Човек страда не от това, което се случва, а от това, което си представя. Животът е безкрайна илюзия. Винаги очакваме нещо, което не идва, и намираме нещо, което не сме търсили. Истинската любов се познава не по силата на страстта, а по дълбочината на болката. Писателят трябва да бъде като хирург - да реже до костта, без да трепне. Истината е, че животът е банален. Само писателят може да го направи интересен. Амбицията е треска, която няма край. Тя изгаря и душата, и тялото. Да живееш, означава да се бориш с демоните в себе си." Ги дьо Мопасан ... |
|
|
Луксозно издание на вечната класика Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков. Изданието е осъществено въз основа на последната редакция на писателя, с корекции и допълнения, въведени под негова диктовка от съпругата му Е. С. Булгакова. Включени са послепис за историята на романа, писма на Михаил Булкагов до жена му Елена - негова вдъхновителка и първообраз на Маргарита, факсимилета и други приложения. Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
|
Луксозно издание, обхващащо едни от най-известните, превърнали се в класика в литературата, произведения на Алеко Константинов: Бай Ганьо, До Чикаго и назад, Пътеписи, разкази, фейлетони. ... |
