Конфуций (551 - 479 пр. Хр.) е древнокитайски мислител и философ, чието учение се опира на личната нравственост и на схващането, че управниците трябва да служат на хората и да бъдат за пример. По силата на своето влияние конфуцианството стои редом с християнството, будизма и исляма, но не като религия, а като модел за хармония в обществото и лично усъвършенстване. ... |
|
|
Думата сидхарта се състои от две думи в санскритския - сидха (постигам) и арта (това, което е търсено). Заедно те означават онзи, който откри смисъла на съществуването или онзи, който постигна целите си.Това е историята на принц Сидхарта Гаутама, неговия път към прераждането. Историята на Буда преди Буда изпод перото на Херман Хесе."Всички обичаха Сидхарта. Всекиму създаваше той радост, всекиго изпълваше с доволство. Ала той самият, Сидхарта не създаваше радост на себе си, не изпълваше с доволство себе си. Когато вървеше по посипаните с розов пясък алеи на смокиновата градина, когато седеше, потънал в съзерцание, ... |
|
|
Началото на XX век бележи появата на "Тълкуването на сънищата" (1900) от най-знаменития психолог на всички времена Зигмунд Фройд (1856 - 1939). Забележителният труд поражда огромен интерес се оценява като най-ключовия от делото на Фройд, включително от самия него. Ето защо той взима решението, подкрепено и от издателя, да удовлетвори и широката публика. Така през 1901 г. излиза кратката творба "За сънищата", в която сбито и достъпно са изложени основните идеи, онагледени с красноречиви примери. ... |
|
|
Книга за всички и никого."Когато Заратустра навърши трийсет години, напусна той своя роден край и езерото на своя роден край и отиде в планината. Там се наслаждава на своя дух и на своята самотност и десет години не му омръзна това. Но най-сетне се преобърна сърцето му - и една сутрин стана той от зори, изстъпи се пред слънцето и му рече тъй: – Ти, велико светило! Какво би било твоето щастие, да нямаше ония, на които светиш!" Из книгата "Великите книги притежават свой живот, който авторът им нито може да измери, нито да предвиди. Те знаят повече от него. Сами творят - те стигат по-далече, отколкото той би ... |
|
|
Франсоа (1613 - 1680), шести херцог Дьо Ларошфуко, е френски моралист и мислител, виден представител на класицизма. Човешкото поведение се движи от себелюбието и интереса, смята той, и изразява проникновените си наблюдения за нравите в своите знаменити Максими - блестящ образец на кратката афористична мисъл."Нашите добродетели най-често са прикрити пороци.""Страстта често превръща умника в безумец, а глупеца - в умник.""Човек никога не е тъй щастлив, нито тъй нещастен, колкото си въобразява.""Старците обичат да дават добри съвети, за да се утешат, че вече не са способни да дават лоши ... |
|
|
Изключителната писателска плодовитост на Чарлс Буковски оставя значителен брой от творбите му неиздавани в книга. "Отсъствието на героя" събира част от тези неиздавани истории и есета, за да ги предложи, както на страстните фенове на "стария мръсник", така и на нови читатели, представяйки им голямото жанрово разнообразие на творчеството му. Станалите класически за марката "Буковски" теми се откриват и в този сборник - секс, пиене, хазарт, но също и много язвителни коментари и самоанализи върху собственото му писане. ... |
|
|
"Ти помниш ли как в нас полека-лека изстиваха последните надежди и вярата в доброто и в човека, в романтиката, в празните копнежи? Ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота? Опомнихме се. Късно. Бяхме вързани жестоко. Като някакви животни в клетка светкаха очите жадно и търсеха, и молеха пощада." Никола Вапцаров Книгата е част от поредицата Златна класика. ... |
|
|
"Има един единствен истински сериозен философски проблем: самоубийството. Да се отсъди дали животът заслужава или не да бъде живян, означава да се отговори на основния философски въпрос. Останалото - дали светът има три измерения, дали умът борави с девет или с дванайсет категории - се поставя по-нататък. Абсурдът се ражда от сблъсъка между човешкия призив и лишеното от разум безмълвие на света. Оставям Сизиф в подножието на планината. Ние винаги преоткриваме товара си. Но Сизиф учи на висшата вярност, която отрича боговете и повдига камъни. Вселената, занапред без господар, не му се струва нито ялова, нито ... |
|
|
Младият барон Дьо Нюей е принуден да напусне Париж, за да се възстанови от болест. В скучния провинциален живот едно от малкото развлечения са клюките за госпожа Дьо Босеан, знатна дама, отхвърлена от обществото заради опозорила я извънбрачна връзка. След предателството на някогашния си любовник тя живее в пълно уединение, отбягвайки всякакъв досег с външния свят. Любопитен и амбициран, баронът решава да сломи съпротивата ѝ... ... |
|
|
"Беше мургав и колкото да бе отпаднал и нечист, личеше, че е хубав мъж. Къдравите му, отдавна неподстригани смолисточерни коси и неговите големи очи, които гладът бе направил блестящи, му придаваха вид на избягал каторжник. От своя страна, той гледаше Елисавета учудено, сякаш нямаше сили да отмести погледа си от нея. Все още изплашена, тя каза строго: – Как посмяхте да влезете тук? Знаете ли чие е това лозе? – Ради бога, госпожо... гладен бях. Гласът му беше спокоен, вежлив и малко насмешлив. Очевидно нямаше представа на каква опасност беше се изложил. Той дори се усмихна, макар и виновно. Тънките му устни откриха ... |
|
|
Ф. М. Достоевски не е само автор на дълбока и трагична проза за дебрите на човешката душа. Чуждата жена и мъжът под кревата (1848) е блестяща и забавна новела, в която ревността, абсурдът и човешката слабост се преплитат в смехотворна и нелепа ситуация. Един мъж, воден от болезнена подозрителност, се впуска в неистово преследване, което го отвежда под леглото на непозната жена - място на ревност, срам и комично напрежение. Белязана от гоголевски хумор, тази ранна творба предвещава великите романи, които ще последват. ... |
|
|
"Човек страда не от това, което се случва, а от това, което си представя. Животът е безкрайна илюзия. Винаги очакваме нещо, което не идва, и намираме нещо, което не сме търсили. Истинската любов се познава не по силата на страстта, а по дълбочината на болката. Писателят трябва да бъде като хирург - да реже до костта, без да трепне. Истината е, че животът е банален. Само писателят може да го направи интересен. Амбицията е треска, която няма край. Тя изгаря и душата, и тялото. Да живееш, означава да се бориш с демоните в себе си." Ги дьо Мопасан ... |
