Книгата е част от поредицата "Златна класика" на издателство "Фама". ... "- Ах, Боже, какво да правя - викаше тя, - син ми е, а е чумав! Ах, Боже! Няколко пъти ту пристъпва към него, ту се връща, и най-после, като се хвана за косите и заплака, избяга и тя. Тогава Тиха тръгна към чумавия - Величко беше, позна го още щом се появи. Тя се наведе, обърна лицето му, после седна на каменното стъпало пред олтара, тури главата му на коленете си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и неговото лице. Отзад, от потъмнялата икона, Исус ги гледаше и вдигаше десницата си." Из "През ... |
|
Жан-Пол Сартр (1905 – 1980) е сред възловите френски интелектуалци на ХХ в., философ, белетрист, драматург и есеист, представител на екзистенциализма, автор на десетки творби. Най-знаменитите му произведения са "Битие и нищо", "Погнусата", "Стената", "Думите", "При закрити врата". През 1964 г. е удостоен с Нобелова награда, която отхвърля."Съществуването предшества същността.""За съзнанието има само един начин да съществува - да има съзнанието, че съществува.""Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на ... |
|
В краткия си живот Борис Виан (1920-1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм и хумор, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна, понякога жестока, понякога комична, често и двете."Виан бе канонизиран от цяло поколение на младежи бунтари. Неговата представа за потъпканата чистота се съчетава с хапливия хумор на Жак Превер и Йонеско." Newsweek "Името на Борис Виан се нарежда сред най-значителните и най-знаменателните във ... |
|
Чарлс Буковски (1920-1994), прозаик и поет, знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, е сред най-тиражираните и превеждани американски автори, а според доста мнения - и най-подражаваният. Творчеството му наброява около 50 книги - поезия, проза, есеистика, сценарии. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно говори за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. ... |
|
"Иван Гойчев чува за новата пиеса на Ибсен - Нора ("Куклен дом") и решава да заведе жена си на представлението. Иван усеща, че нещата с Любица не вървят добре. Тя е вечно недоволна и той не разбира защо. Истината е, че Любица се е омъжила много млада и е имала големи очаквания от живота и мъжете, тъй като е чела любовни романи и нищо от написаното в тях не се е сбъднало. Както никой път, Любица се съгласява да иде на представлението. С Гойчев са хладни един към друг, ала щом се връща от представлението, Любица съвсем охладнява към мъжа си и бракът им тръгва към края си. Причината за това е самата пиеса & ... |
|
"Няма АЗ, няма ИМАМ, няма СЪМ." Самюъл Бекет "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което навярно бе свързано с дълбоката жалост, която той изпитваше към човешкото страдание. Той го изрази по начин, който всеки може да тълкува по своя воля - като открит бунт или като смирена отстъпчивост." Робер Пенже Борхес "Корозивната сила на Бекет не е свързана нито с идеология, нито с философска доктрина. Той не онагледява, той показва. Показва човека, лишен от илюзии, убеждения, вярвания и разсъждения, които служат само за прикритие на същностната му болка - да страда, оголен ... |
|
"Единения" е сборник с четири есета-импресии от ранното творчество на нобелиста Албер Камю . Публикуван е за първи път през 1939 г. в Алжир. Останала почти незабелязана приживе на автора, днес творбата е смятана за едно от върховните му постижения. "В "Единения" Камю поставя основите на философската си мисъл и на художествения си стил. Творбата грее с диониевски план, ницшеанска енергия, овладяна поетичност и литературна точност. Тя е безмълвният възглас на един млад автор, който от рано проявява целия размах на таланта си, непреходен, като неугасващото слънце." Жан Грьоние "... ... |
|
Девет от най-големите имена в световната литература. Сборникът включва: Джейн Остин - Любов и приятелство Оноре дьо Балзак - Изоставената жена Александър Дюма - Бледата дама Шарл Бодлер - Танцьорката Фанфарло Ф. М. Достоевски - Чуждата жена и мъжът под кревата Николай Лесков - Лейди Макбет от Мценска околия Иван Вазов - Нора Стефан Цвайг - Писмо от една непозната Ф. Скот. Фицджералд - Червенокосата вещица ... |
|
Пиер е театрален режисьор, призванието на Франсоаз е да пише. Двамата са заедно от десетина години, без обаче да узаконяват отношенията си, без дори да живеят заедно, в името на една "отворена" връзка, неопетнена от дребнавост, себичност и ревност. И появата на Ксавиера, осемнайсетгодишно момиче от провинцията, дошло в Париж да си търси късмета, наглед е удобен случай да приложат на дело идеите си за взаимната свобода. Франсоаз и Пиер я взимат под крилото си, привързват се към нея заедно и поотделно. Но начинанието да създадат хармонично трио, в което всеки от тримата обича останалите двама, без никой да бъде ... |
|
В краткия си живот Борис Виан (1920-1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм и хумор, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна, понякога жестока, понякога комична, често и двете.. Настоящият сборник включва забавни разкази и сатиричната пиеса Генерали на следобедна закуска. ... |
|
Мъж и жена в зряла възраст се заемат да образоват петнайсетгодишна девойка в плътската любов - и да ѝ внушат да им се посвещава без ограничения, предразсъдъци и морални задръжки. В обучението се включват още участници, за повече пълнота и разнообразност, а в добавка се изразяват възгледи за свободата, религията, политиката и обществения ред - изводът е, че единственото ръководно начало е Природата и тъй като всичко е нейно дело, нищо не е престъпно. Заради своята скандалност Донасиен Алфонс Франсоа, маркиз Дьо Сад (1740 - 1814), прекарва 30 години от живота си по затвори и умира в приют за душевноболни, а ... |
|
През 1833 година двайсетина младежи се събират в бляскав парижки ресторант. Разговарят за политика, за светски събития, за изкуство и стигат до еротичната литература. Обсъждат античните образци, сладострастните и безумни видения на маркиз Дьо Сад, пикантните епиграми на Ювенал и Теренций и накрая заключават, че не е възможно да се напише подобно произведение без употребата на цинични изрази и думи. Тогава един от сътрапезниците, който дотогава си мълчал, се обръща към останалите: "Господа, нека след три дни отново се съберем тук - надявам се да успея да ви убедя, че не е трудно да бъде създадена еротична творба, без ... |