Шесто издание. ... Тарикатско Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим кво? - един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "He моеш ли вика му да си отваряш зъркелите? Нарочно циври му ме ръгаш, че и ми газиш патъците." И духна да седне. Пълен чвор. Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? - бъзна го онзи. Барни тва копче и ще си тупалка!" По италиански Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на ... |
|
|
"Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, - е резултат от волята, която не бива никога да отпада." Албер Камю "Нобелистът Албер Камю, напуснал този свят през 1960 година, едва ли е предполагал колко мрачно актуален ще остане екзистенциалният му роман за епидемия и смърт. "Чумата" е мощен поглед към човешкия живот и неговия смисъл при сблъсъка със ... |
|
|
Страстната история за Кармен, вдъхновителката на поколения творба на Проспер Мериме."Талантът на Проспер Мериме е бляскав и тъмен като Испания, която той изобразява с цялата ѝ рафинираност и убийственост в страстите. Там той е Гоя на писаното слово." Барбе д'Оревийи ... |
|
|
Жорж Волински е роден през 1934 г. Десетилетната му творческа дейност в областта на хумора се изразява в сътрудничество на най-авторитетните френски периодични издания. Автор е на над 50 албума и книги с карикатури и текстове. През 2005 г. е удостоен с Почетния легион. Загива, заедно с десет свои колеги, на 7 януари 2014 г., при терористичното нападение срещу редакцията на френския сатиричен седмичник "Шарли Ебдо". ... |
|
|
"Не съм съгласен с казаното от вас, но ще се боря до смърт, за да имате правото да го казвате." Волтер "Умът на Волтер е същинска бойна машина. А Кандид представлява обобщение на всички негови романи." Гюстав Флобер "Кандид е книга, която е възхитително смешна, приключенска, иронична, изобретателна и трезва - вечна противоотрова на всички минали, настоящи и бъдещи фанатизми." Жан-Марк Рошет "Кандид е диамантът на нашия национален ум. Оноре дьо Балзак "Волтер е принцът на философската новела." Джон Ъпдайк ... |
|
|
Навсякъде е сиво, светът се разпада и изчезва, почти е изчезнал. Двама души, недъгав и по-малко недъгав, си говорят в присъствието на още двама недъгави. Каквито може би са всички хора. "Цял живот все същите въпроси, все същите отговори" - Казва единият. "Вие сте на земята, за това лек няма" - отвръща другият. И всички чакат да се свърши неопределеното нещо, наречено живот. Самият Бекет смята "Краят на играта" за най-сполучливата си драматична творба, поставяйки я преди знаменитата си пиеса "В очакване на Годо". ... |
|
|
"За алкохола: Алкохолът е едно от най-великите неща на този свят, поне според мен. За повечето хора той може да е пагубен, но аз съм друг случай. Написал съм най-добрите си работи под въздействието на алкохола. За жените: Жените са като машини за оплакване. Все мъжете са им виновни. Мислят се за незаменими. Там им е проблемът. Когато една жена ме вбеси, пращам я по дяволите. Качвам се в колата и заминавам. Където и да е. За писането: Никога не пиша през деня. То е като да се разхождаш гол в голям магазин. Всички те гледат. Но нощем... тогава е времето на магиите. За вярата: Вярата е за онези, които я имат. Само не ... |
|
|
Сюжетът на Съгледвач е разследване, което превежда главния герой през ад от огледала и завършва със сливането на близначни отражения. Той няма да бъде ограничен до любовна история, в която страдащото сърце не само е отблъснато, но и унижено и наказано. Силите на въображението в крайна сметка са силите на доброто, а самата горчивина на нещастната любов, се оказва толкова опияняваща и окриляваща, колкото и най-сладката компенсация. ... |
|
|
В света на Борис Виан словото надхвърля собствените си граници, а вещите имат свой живот. Строшените стъкла зарастват от само себе си, някои облаци миришат на захар и канела, а други - на кориандър и билки, тортите свирят като грамофонни плочи, вратовръзките се съпротивляват да бъдат пристягани, змиорките и пъстървите се движат из водопроводните тръби, за да се доберат до туби с паста за зъби, която е любимото им лакомство, ъглите на помещенията се окръглят под въздействието на някои джазови композиции, а пианата произвеждат коктейли... В този сюрреалистичен свят разцъфва любовта между Колин и Клое. И когато Клое се ... |
|
|
Роман за трагичната съдба на поета Васил Стус, номиниран за Нобелова награда за литература през 1985 година, по препоръка на Хейнрих Бьол, и застигнат от смъртта малко по-късно при жестоки обстоятелства в наказателната колония на ГУЛАГ на една 47 годишна възраст. Днес Стус е всеобщо признат за най-големия съвременен украински поет. През 2005 година е удостоен посмъртно със званието Герой на Украйна. Неговото име нови Донецкият национален университет. Бивша докторантка, подготвила дисертация за живота и творчеството на Васил Стус, по стечение на обстоятелствата работи като медицинска сестра и получава предложение да се ... |
|
|
Две приятелки от детинство, мечтите, годините в ход, радостите, огорченията, предателствата, болките, саможертвите, нещата от живота... И едно убийство."Адвокатът: И кога се почувствахте застрашена, кога, както се изразявате, сензорите ви предупредиха за опасност? Ада: Още като влязох - единият вече спеше във фотьойла, само двайсетина минути след като се бяхме видели пред хотела, а другият, всъщност другият ме притесни, щом видях освен отворената бутилка и картончето с белия прах пред него. Адвокатът: Защо не си тръгнахте веднага?" Из Ада и Рая Катя Караиванова е авторка на над десет пиеси, сред които Истина ... |
|
|
"И ако някъде има друг, който се чувства достатъчно луд, за да стане писател, бих му казал, давай, плюй в окото на слънцето, удряй по клавишите, това е най-добрата възможност, вековете имат нужда от помощ, човешкият род плаче за светлина и риск и смях. Дай му ги. Има достатъчно думи за всички ни." Чарлс Буковски ... |
