Жозеф Косел (1898-1979) е писател, военен летец и журналист, автор на близо 80 белетристични творби. Удостоен е с множество литературни награди, двукратен носител на Военен кръст, член на Френската академия, офицер на Почетния легион. След смъртта му на негово име е учредена литературна награда. Севрин Серизи е млада и красива, омъжена за известен хирург, привлекателен и влюбен в нея, както и тя в него. Но в интимната им близост тя не намира удовлетворение. Все повече я завладяват фантазии, тя копнее да бъде едва ли не унижавана и насилвана, и то от груби, по-нисши социално мъже. И започва редовно, в някои следобеди, да ... |
|
|
В краткия си живот Борис Виан (1920-1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм и хумор, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна, понякога жестока, понякога комична, често и двете.. Настоящият сборник включва забавни разкази и сатиричната пиеса Генерали на следобедна закуска. ... |
|
|
Мъж и жена в зряла възраст се заемат да образоват петнайсетгодишна девойка в плътската любов - и да ѝ внушат да им се посвещава без ограничения, предразсъдъци и морални задръжки. В обучението се включват още участници, за повече пълнота и разнообразност, а в добавка се изразяват възгледи за свободата, религията, политиката и обществения ред - изводът е, че единственото ръководно начало е Природата и тъй като всичко е нейно дело, нищо не е престъпно. Заради своята скандалност Донасиен Алфонс Франсоа, маркиз Дьо Сад (1740 - 1814), прекарва 30 години от живота си по затвори и умира в приют за душевноболни, а ... |
|
|
Жул Ромен (1885 - 1972), член на Френската академия, е романист, поет и драматург. Основател е на литературното направление унанимизъм. Най-известните му творби са романният цикъл "Хората на добра воля" (27 тома) и комедията "Кнок или тържеството на медицината" (1923), осмиваща способите за манипулация в медицината, а и във всички области от живота. Пиесата до ден днешен се поставя по цял свят с неотслабващ успех. ... |
|
|
Една невероятна книга, в която ще намерите есета от Джордж Оруел. Джордж Оруел (1903 - 1950) е сред най-влиятелните и проницателни писатели на всички времена. При все че световната си известност дължи на двете блестящи диспотии "1984" и "Фермата на животните", майсторството му е също толкова осезаемо и в останалите му произведения - белестрични, документални и есеистични. Екзекуция чрез обесване в Бирма и принудата да застреля избягал слон пак там, призванието му да пише, опорочаването на езика от политиката, мъчителното детство в пансионат, има ли добра лоша литература, ужасът в болниците за бедни ... |
|
|
През 1833 година двайсетина младежи се събират в бляскав парижки ресторант. Разговарят за политика, за светски събития, за изкуство и стигат до еротичната литература. Обсъждат античните образци, сладострастните и безумни видения на маркиз Дьо Сад, пикантните епиграми на Ювенал и Теренций и накрая заключават, че не е възможно да се напише подобно произведение без употребата на цинични изрази и думи. Тогава един от сътрапезниците, който дотогава си мълчал, се обръща към останалите: "Господа, нека след три дни отново се съберем тук - надявам се да успея да ви убедя, че не е трудно да бъде създадена еротична творба, без ... |
|
|
Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването на Годо. Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо? B очакване на Годо е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? "Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме" заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1907 - 1989), носител на Нобелова награда за литература."Няма Аз, няма Имам, няма Съм." Самюъл Бекет " ... |
|
|
Повестта "Портретът на Мистър У. Х." е публикувана за първи път в оксфордското периодично списание "Блакудс" ("Blackwood's Magazine") през 1889 г. По-късно авторът я включва в преизданията на сборника "Престъплението на лорд Артър Савил и други новели". По първоначален замисъл и в своя първоначален вариант творбата е комична мистерия в стила на гореспоменатия сборник. Едва значително време след смъртта на Уайлд става ясно, че тя има и друг вариант, почти двоен по обем и с доста по-сложен текст, в който са включени обширни разсъждения както върху естеството на изкуството, така и ... |
|
|
Халил Джубран (1883 - 1931) е писател и художник от ливански произход, но живял и творил в САЩ. Сравняват го с Ницше и Уилям Блейк, а творбите му са преведени на десетки езици. Поетично-философското му слово, наподобяващо библейското, се разгръща в своеобразни притчи за земното, божественото, космическото и тяхното единение - и проникновението му го издига в модерен пророк на една модерна вяра. "Не бих разменил смеха на сърцето си за всичките богатства на света; не бих изпитвал никаква радост да преобразувам сълзите си в безметежност, ако към това ме приканва изтерзаното ми същество. Храня горещата надежда, щото ... |
|
|
Те са млади, без задръжки, отворени към всичко възможно - и поемат по пътя на все по-наситени еротични приключения, при които удоволствието произтича от странното, от болката и болезнеността, от фетишисткото, скверното, често дори от смъртта. Романът "История на окото" е публикуван под псевдоним през 1927 година в тираж едва 135 бройки. Незабавно е забранен, но в хода на годините претърпява множество преиздания. С истинското име на автора излиза за първи път едва през 1967. Жорж Батай (1897 - 1962) е автор на романи, а също на есета и трудове от областта на философията, историята на изкуството, социологията.& ... |
|
|
В краткия си живот Борис Виан (1920 - 1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността, отърсват я от всякаква делничност и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна и жестока. ... |
|
|
"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..." Из ... |
