Франк Болтън, полковник от американската армия, се завръща от войната в Корея в родния си Блак Ривър с надеждата да загърби преживения ужас. Но там се натъква на друг - една по една бива жестоко убити някогашните му интимни приятелки... А съмненията водят към него. Борис Виан замисля творбата през 1950 -а, изготвя синопсис, написва я донякъде, но после я изоставя. Странно, защото самият той споделя: "Сюжетът е толкова добър, че сам му се удивлявам и възхищавам". Седемдесет години по-късно знаменитата група Oulipo се заема със задачата да довърши романа - и макар Виан да е ненадминат, резултатът е повече от ... |
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Студията Путин, главен историк е посветена на войната в Украйна. Никола Верт (1950) е френски историк с руски корени, специалист по история на СССР. У нас е познат с произведенията си История на Съветския съюз и Островът на канибалите, а също и като съавтор на Черна книга на комунизма."Взех решение за провеждане на специална военна операция. Целта ѝ е да защити хората, които в продължение на 8 години са подлагани на издевателства и геноцид от страна на киевския ... |
|
"Валеше. Таванът течеше. Капките капеха: кап, кап, кап, кап, кап, кап, кап... Сакето ме караше да се чувствам топло. Ама топло какво? Топла нула. Ето ме, на петдесет и пет и без леген да подложа под теча. Баща ми ме предупреждаваше, че накрая ще ида да си го лъскам на задната веранда на някоя фльорца в Арканзас. Още имах време да го осъществя. Всеки ден имаше автобуси. Само че от пътуване с автобус винаги се запичах, пък и все щеше да се намери някой селяк да хърка. Може би по-добре да се захвана с издирването на Селин." Из книгата ... |
|
Настоящото издание възпроизвежда циклостилно копие, открито сред вещите на г-жа Н. Г. от София след нейната кончина през 1981 г. на седемдесет и девет годишна възраст. Авторът е неизвестен, но закачливата поема в еротичен дух не е лишена от художествена стойност и е в духа на отдавнашната традиция в българския фолклор. На лявата страна в книгата са поместени сканираните страници от оригинала, много от тях съпроводени с илюстрации. От дясната - набраният текст на същите страници. Предполага се, че зад псевдонима Стар Чичо се крие Елин Пелин. ... |
|
"Всичко свързано с моята трагедия, беше грозно, противно, долно, отблъскващо, безстилно, самата форма, в която го облякохме, ни превърна в гротески. Оказахме се шутове на скръбта. Клоуни с разбити сърца. Задачата ни - да пробуждаме чувството за хумор." Из книгата През 1895 Оскар Уайлд е изправен на съд заради своите предпочитания към собствения си пол и сърдечната си връзка с лорд Алфред Дъглас. Осъден е на две години затвор, които излежава в Редингската тъмница. Там се ражда De Profundis - изповед, размисъл и откровение от дън душа, както сочи заглавието. Оскар Уайлд умира едва на 46 години, самотен, ... |
|
"Високо над големия град, върху елегантна колона, се издигаше статуята на Щастливия принц. Фигурата му беше изцяло с фино златно покритие, очите му бяха изработени от два блестящи сапфира, а на ръкохватката на меча му грееше голям рубин. Всички му се възхищаваха безмерно." Из книгата Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
Джером Клапка Джером (1859 - 1927) е автор на около 50 книги - романи, разкази, есета, пиеси. Със своя неподражаем хумор той повече от век разсмива, забавлява и радва милиони хора по света. Творбите му са остроумни и мъдри, добродушни и прочувствени, дълбоки и утешителни. Той увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно. Разказите в настоящия сборник се издават на български за първи път. ... |
|
В една въображаема страна се подготвя закон за защита на чистотата на човешкия род. Изкуството е излишно, дори пагубно. Всичко духовно е под възбрана. За индивидуалистите изборът е между лудницата и затвора. Които гледат отвъд материалното, ще бъдат преследвани и насилствено подлагани на "лечение" - за тяхно собствено добро, защото мислите и емоциите увреждат здравето. И в този мрачен свят една светла любов, между художничка и поет, търси спасение. Иван Минчев е роден и живее в Нова Загора. Учил е богословие в СУ "Климент Охридски" и философия в университета "Урбаниана" в Рим. Пише поезия и ... |
|
Сър Артър Конан Дойл (1859 - 1930) е най-знаменит с творбите си за Шерлок Холмс, но е автор и на още множество творби от различен характер и с различни персонажи. Разказите в настоящия сборник са в духа на криминалните загадки, които първоначално изглеждат неразрешими, но биват умело осветлени чрез силата на логиката. ... |
|
Симон дьо Бовоар (1908 - 1986), емблематична фигура в литературния, интелектуалния и обществения живот на XX век, е авторка на романи, есета, трактати и мемоари, които отразяват не само нейната съдба, но също политическите и духовните събития, съпътствали жизнения ѝ път. Автобиографична е и повестта "Много лека смърт", в която тя и покъртително, и разсъдливо описва последните дни на майка си, в които е до нея, и дава неповторим израз на тъй всеобщото и безутешно изпитание от загубата на скъп човек. ... |
|
Сър Артър Конан Дойл (1859 - 1930) е най-известен с творбите си за Шерлок Холмс, но е автор и на още множество творби от различен характер и с различни персонажи. Преди още да създаде своя знаменит детектив, той завладява читателите с творби, вдъхващи сладостен ужас чрез присъствието на тайнствени, неведоми сили от отвъдното. В този дух са и разказите в настоящия сборник."За връзката на Дъглас Стоун с печално известната лейди Санъкс се знаеше твърде добре и в светските кръгове - естествената среда на златната дама, и в научните, където пък той беше знаменитост. Естествен беше поради това огромният интерес към ... |
|
"Някъде високо над двуколката, която се движеше по каменистия път, големи плътни облаци бягаха на изток в задача. Три дни по-рано се бяха образували над Атлантика, изчакаха западния вятър, а сетне се понесоха, все по-бързо, към континента, прелитайки над фосфоресциращите есенни води, разпокъсаха се при досега в мароканските планини, отново се събраха като стадо над високите алжирски плата и сега, наближавайки туниската граница, се опитваха да се доберат до Тиренско море и там някъде щяха да се изгубят. След хилядите километри път над сушата, подобна на необятен остров, пазена на север от морските води, а на юг - от ... |