Шесто издание. ... Тарикатско Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим кво? - един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "He моеш ли вика му да си отваряш зъркелите? Нарочно циври му ме ръгаш, че и ми газиш патъците." И духна да седне. Пълен чвор. Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? - бъзна го онзи. Барни тва копче и ще си тупалка!" По италиански Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на ... |
|
|
В долнопробен амстердамски бар се подвизава Кламанс, който се самообявява за "каещ се съдия". В неистов монолог пред случаен и безлик събеседник той си припомня миналото на уважаван парижки адвокат и своята двойственост - в професията защитник на благородни каузи, а в личния живот - разгулен, безскрупулен и циничен. Всеки триумф крие поражение, всеки мотив - скрита подлост. И щом съдът на хората е неизбежен, човек трябва да намери начин да се наложи като съдник - в името на обърнати наопаки ценности. Остра и болезнена, повестта "Пропадане" на нобелиста Албер Камю разголва съзнанието на съвременния ... |
|
|
Разбунтуваният човек е философски поглед върху идеите за бунта, справедливостта и престъпленията."Има престъпления от страст и престъпления от логика. Наказателният кодекс доста удобно ги разграничава чрез понятието предумисъл. Ние живеем във времето на предумисъла и на съвършеното престъпление. Престъпниците вече не са младежи без оръжие, позоваващи се на любовта като оправдание. Напротив, те са зрели хора и алибито им е обратимо: то е философията, която може да служи за всичко, дори да превърне убийците в съдии." Албер Камю ... |
|
|
"Всичко свързано с моята трагедия, беше грозно, противно, долно, отблъскващо, безстилно, самата форма, в която го облякохме, ни превърна в гротески. Оказахме се шутове на скръбта. Клоуни с разбити сърца. Задачата ни - да пробуждаме чувството за хумор." Из книгата През 1895 Оскар Уайлд е изправен на съд заради своите предпочитания към собствения си пол и сърдечната си връзка с лорд Алфред Дъглас. Осъден е на две години затвор, които излежава в Редингската тъмница. Там се ражда De Profundis - изповед, размисъл и откровение от дън душа, както сочи заглавието. Оскар Уайлд умира едва на 46 години, самотен, ... |
|
|
Момичешка памет е разказ за първото влюбване и първата близост с мъж - но свързани не с радост, а с унижение, присмех и срам. Десетилетия по-късно авторката се връща към лятото, болезнено белязало деветнайсетгодишното тогава момиче. Това е книга за паметта, за преоткриване на времето и на себе си без себеугодност, книга за разкрива не на една истина, без нищо да е преиначено, разкрасено, спестено."Исках да забравя това момиче. Да забравя истински, тоест вече да не ми се ще да пиша за нея, за копнежа ѝ, за полудата и идиотизма ѝ, за глада и пресъхналата кръв. Така и не ми се получи." Ани Ерно ... |
|
|
"Белият гущер и Бариерата са двете лица на една и съща истина и на един и същ проблем. Всяко фантастично възприемане на света е дълбоко присъщо на човешката душевност. В Бариерата съм потърсил пътищата към нови измерения на душевността - по-висши и по-нравствени. В Белият гущер се опитах да предупредя хората какво ще стане, ако вървят по старите пътища." Павел Вежинов ... |
|
|
"За мен Бариерата е напълно реалистично произведение. Елементите на фантастиката тук не противоречат на реализма, а показват някои негови непознати страни... Става дума за ония изкуствени бариери, които човечеството е слагало и слага пред себе си по пътя на своето духовно издигане, бариерите пред полета на мисълта, пред възвисяване на чувствата и стремежите." Павел Вежинов ... |
|
|
"Беше мургав и колкото да бе отпаднал и нечист, личеше, че е хубав мъж. Къдравите му, отдавна неподстригани смолисточерни коси и неговите големи очи, които гладът бе направил блестящи, му придаваха вид на избягал каторжник. От своя страна, той гледаше Елисавета учудено, сякаш нямаше сили да отмести погледа си от нея. Все още изплашена, тя каза строго: – Как посмяхте да влезете тук? Знаете ли чие е това лозе? – Ради бога, госпожо... гладен бях. Гласът му беше спокоен, вежлив и малко насмешлив. Очевидно нямаше представа на каква опасност беше се изложил. Той дори се усмихна, макар и виновно. Тънките му устни откриха ... |
|
|
Младият барон Дьо Нюей е принуден да напусне Париж, за да се възстанови от болест. В скучния провинциален живот едно от малкото развлечения са клюките за госпожа Дьо Босеан, знатна дама, отхвърлена от обществото заради опозорила я извънбрачна връзка. След предателството на някогашния си любовник тя живее в пълно уединение, отбягвайки всякакъв досег с външния свят. Любопитен и амбициран, баронът решава да сломи съпротивата ѝ... ... |
|
|
"Човек страда не от това, което се случва, а от това, което си представя. Животът е безкрайна илюзия. Винаги очакваме нещо, което не идва, и намираме нещо, което не сме търсили. Истинската любов се познава не по силата на страстта, а по дълбочината на болката. Писателят трябва да бъде като хирург - да реже до костта, без да трепне. Истината е, че животът е банален. Само писателят може да го направи интересен. Амбицията е треска, която няма край. Тя изгаря и душата, и тялото. Да живееш, означава да се бориш с демоните в себе си." Ги дьо Мопасан ... |
|
|
Луксозно издание, обхващащо едни от най-известните, превърнали се в класика в литературата, произведения на Алеко Константинов: Бай Ганьо, До Чикаго и назад, Пътеписи, разкази, фейлетони. ... |
|
|
"Съществуването предшества същността. За съзнанието има само един начин да съществува - да има съзнание, че съществува. Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество. Всъщност ние представляваме свобода, която избира, но не избираме да бъдем свободни: осъдени сме на свобода. Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни." Жан-Пол Сартр Екзистенциализмът е хуманизъм е стенографираният текст, почти нередактиран от Сартър, на лекцията, изнесена от него в парижката зала Сантро на 29 октомври 1945 г. по покана на клуб ... |
