"Високо над големия град, върху елегантна колона, се издигаше статуята на Щастливия принц. Фигурата му беше изцяло с фино златно покритие, очите му бяха изработени от два блестящи сапфира, а на ръкохватката на меча му грееше голям рубин. Всички му се възхищаваха безмерно." Из книгата Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
|
Джером Клапка Джером (1859 - 1927) е автор на около 50 книги - романи, разкази, есета, пиеси. Със своя неподражаем хумор той повече от век разсмива, забавлява и радва милиони хора по света. Творбите му са остроумни и мъдри, добродушни и прочувствени, дълбоки и утешителни. Той увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно. Разказите в настоящия сборник се издават на български за първи път. ... |
|
|
Сър Артър Конан Дойл (1859 - 1930) е най-знаменит с творбите си за Шерлок Холмс, но е автор и на още множество творби от различен характер и с различни персонажи. Разказите в настоящия сборник са в духа на криминалните загадки, които първоначално изглеждат неразрешими, но биват умело осветлени чрез силата на логиката. ... |
|
|
Симон дьо Бовоар (1908 - 1986), емблематична фигура в литературния, интелектуалния и обществения живот на XX век, е авторка на романи, есета, трактати и мемоари, които отразяват не само нейната съдба, но също политическите и духовните събития, съпътствали жизнения ѝ път. Автобиографична е и повестта "Много лека смърт", в която тя и покъртително, и разсъдливо описва последните дни на майка си, в които е до нея, и дава неповторим израз на тъй всеобщото и безутешно изпитание от загубата на скъп човек. ... |
|
|
Сър Артър Конан Дойл (1859 - 1930) е най-известен с творбите си за Шерлок Холмс, но е автор и на още множество творби от различен характер и с различни персонажи. Преди още да създаде своя знаменит детектив, той завладява читателите с творби, вдъхващи сладостен ужас чрез присъствието на тайнствени, неведоми сили от отвъдното. В този дух са и разказите в настоящия сборник."За връзката на Дъглас Стоун с печално известната лейди Санъкс се знаеше твърде добре и в светските кръгове - естествената среда на златната дама, и в научните, където пък той беше знаменитост. Естествен беше поради това огромният интерес към ... |
|
|
"Някъде високо над двуколката, която се движеше по каменистия път, големи плътни облаци бягаха на изток в задача. Три дни по-рано се бяха образували над Атлантика, изчакаха западния вятър, а сетне се понесоха, все по-бързо, към континента, прелитайки над фосфоресциращите есенни води, разпокъсаха се при досега в мароканските планини, отново се събраха като стадо над високите алжирски плата и сега, наближавайки туниската граница, се опитваха да се доберат до Тиренско море и там някъде щяха да се изгубят. След хилядите километри път над сушата, подобна на необятен остров, пазена на север от морските води, а на юг - от ... |
|
|
"Няма аз, няма имам, няма съм." Самюъл Бекет "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което навярно бе свързано с дълбоката му жалост към човешкото страдание. Той го изрази по начин, който всеки може да тълкува по своя воля - като открит бунт или като смирена отстъпчивост." Робер Пенже "Корозивната сила на Бекет не е свързана нито с идеология, нито с философска доктрина. Той не онагледява, той показва. Показва човека, лишен от илюзии, убеждения, вярвания и разсъждения, които служат само за прикритие на същностната му болка - да страда, оголен до кости." Морис ... |
|
|
"Беше мургав и колкото да бе отпаднал и нечист, личеше, че е хубав мъж. Къдравите му, отдавна неподстригани смолисточерни коси и неговите големи очи, които гладът бе направил блестящи, му придаваха вид на избягал каторжник. От своя страна, той гледаше Елисавета учудено, сякаш нямаше сили да отмести погледа си от нея. Все още изплашена, тя каза строго: – Как посмяхте да влезете тук? Знаете ли чие е това лозе? – Ради бога, госпожо... гладен бях. Гласът му беше спокоен, вежлив и малко насмешлив. Очевидно нямаше представа на каква опасност беше се изложил. Той дори се усмихна, макар и виновно. Тънките му устни откриха ... |
|
|
Камю пише романа Щастливата смърт през 1938 г., но го оставя в чекмедже, за да премине към Чужденецът. Всъщност Щастливата смърт е своего рода предтеча на този шедьовър - героят носи същото име, сходен е, но и различен. Ранният Мьорсо е по-жив, по-жаден за щастие - според своите представи - и е готов на всичко, за да го постигне, дори и ако цената е убийство. Творбата е издадена след смъртта на автора. Албер Камю (1913 - 1960) е сред най-значителните представители на екзистенциализма във философията и белетристиката. Автор е на романи, разкази, пиеси, есета. Носител на Нобелова награда на литература (1957). ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Златна класика" на издателство "Фама". ... "- Ах, Боже, какво да правя - викаше тя, - син ми е, а е чумав! Ах, Боже! Няколко пъти ту пристъпва към него, ту се връща, и най-после, като се хвана за косите и заплака, избяга и тя. Тогава Тиха тръгна към чумавия - Величко беше, позна го още щом се появи. Тя се наведе, обърна лицето му, после седна на каменното стъпало пред олтара, тури главата му на коленете си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и неговото лице. Отзад, от потъмнялата икона, Исус ги гледаше и вдигаше десницата си." Из "През ... |
|
|
В краткия си живот Борис Виан (1920-1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм и хумор, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна, понякога жестока, понякога комична, често и двете."Виан бе канонизиран от цяло поколение на младежи бунтари. Неговата представа за потъпканата чистота се съчетава с хапливия хумор на Жак Превер и Йонеско." Newsweek "Името на Борис Виан се нарежда сред най-значителните и най-знаменателните във ... |
|
|
"Единения" е сборник с четири есета-импресии от ранното творчество на нобелиста Албер Камю. Публикуван е за първи път през 1939 г. в Алжир. Останала почти незабелязана приживе на автора, днес творбата е смятана за едно от върховните му постижения. "В "Единения" Камю поставя основите на философската си мисъл и на художествения си стил. Творбата грее с диониевски план, ницшеанска енергия, овладяна поетичност и литературна точност. Тя е безмълвният възглас на един млад автор, който от рано проявява целия размах на таланта си, непреходен, като неугасващото слънце." Жан Грьоние "... ... |
