Густав Льобон е лекар, антрополог и социален психолог, автор на над четиридесет произведения с огромен успех за времето си. Възловата му творба Психология на тълпите бележи началото на социалната психология и е първата, поставила и разгърнала въпроса за проявленията на масите, развихрили се впоследствие през целия XX век. Издавана и преиздавана до ден днешен в целия свят, тя е удивително актуална и сега, разкривайки способите за манипулация на човешките множества и как политиците могат да въздействат и да насочват мислите и чувствата. ... |
|
|
"Следобедът беше превалил и всички от дневната смяна си бяха тръгнали. Редакторът на вечерното издание тъкмо бе пристигнал - беше си свалил палтото, жилетката, яката и вратовръзката, бе запретнал ръкавите си до лактите и си бе разкопчал тирантите - готвеше се за работа. На вратата боязливо се почука. – Влез! - извика редакторът Красива млада госпожица с умоляващи сини очи и елегантен кок на тила влезе с навит на руло ръкопис в ръка. Редакторът го взе и мълчаливо го разгъна. Беше стихотворение и той го прочете с приглушен глас и конвулсивно потрепване на челюстта, което се дължеше на обстоятелството, че говорния му ... |
|
|
Спомени, предизвикани от документи. Трето издание. ... "В края на ноември 1957 г. младият българин Веселин Бранев, който учи кинорежисура в Източен Берлин, решава да се установи в западната част на града. Непреодолимата стена още я няма, тъй че е достатъчно да се качи на метрото в правилната посока. Ала Бранев е задържан посред бял ден, хвърлен в затвор в Източен Берлин, а малко след това и върнат в България, където ще го разпитват дълго, преди да го пуснат. От този момент, в продължение на петнайсет години, органите на политическата полиция ще го следят отблизо. През 1997 -а Бранев емигрира в Квебек, но през 2000 ... |
|
|
Настоящото издание възпроизвежда циклостилно копие, открито сред вещите на г-жа Н. Г. от София след нейната кончина през 1981 г. на седемдесет и девет годишна възраст. Авторът е неизвестен, но закачливата поема в еротичен дух не е лишена от художествена стойност и е в духа на отдавнашната традиция в българския фолклор. На лявата страна в книгата са поместени сканираните страници от оригинала, много от тях съпроводени с илюстрации. От дясната - набраният текст на същите страници. Предполага се, че зад псевдонима Стар Чичо се крие Елин Пелин. ... |
|
|
"Всичко свързано с моята трагедия, беше грозно, противно, долно, отблъскващо, безстилно, самата форма, в която го облякохме, ни превърна в гротески. Оказахме се шутове на скръбта. Клоуни с разбити сърца. Задачата ни - да пробуждаме чувството за хумор." Из книгата През 1895 Оскар Уайлд е изправен на съд заради своите предпочитания към собствения си пол и сърдечната си връзка с лорд Алфред Дъглас. Осъден е на две години затвор, които излежава в Редингската тъмница. Там се ражда De Profundis - изповед, размисъл и откровение от дън душа, както сочи заглавието. Оскар Уайлд умира едва на 46 години, самотен, ... |
|
|
"Не, Калигула не е мъртъв. Той е тук, и тук, и тук. Той е във всеки от вас. Ако ви бъде дадена власт, ако имате сърце, ако обичате живота, ще го видите как се развихря - като чудовище или като ангел. нашето време умира, защото повярва в ценностите, а също и че нещата могат да са прекрасни и вече да не бъдат абсурдни." Албер Камю ... |
|
|
"Високо над големия град, върху елегантна колона, се издигаше статуята на Щастливия принц. Фигурата му беше изцяло с фино златно покритие, очите му бяха изработени от два блестящи сапфира, а на ръкохватката на меча му грееше голям рубин. Всички му се възхищаваха безмерно." Из книгата Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
|
Симон дьо Бовоар (1908 - 1986), емблематична фигура в литературния, интелектуалния и обществения живот на XX век, е авторка на романи, есета, трактати и мемоари, които отразяват не само нейната съдба, но също политическите и духовните събития, съпътствали жизнения ѝ път. Автобиографична е и повестта "Много лека смърт", в която тя и покъртително, и разсъдливо описва последните дни на майка си, в които е до нея, и дава неповторим израз на тъй всеобщото и безутешно изпитание от загубата на скъп човек. ... |
|
|
Сър Артър Конан Дойл (1859 - 1930) е най-известен с творбите си за Шерлок Холмс, но е автор и на още множество творби от различен характер и с различни персонажи. Преди още да създаде своя знаменит детектив, той завладява читателите с творби, вдъхващи сладостен ужас чрез присъствието на тайнствени, неведоми сили от отвъдното. В този дух са и разказите в настоящия сборник."За връзката на Дъглас Стоун с печално известната лейди Санъкс се знаеше твърде добре и в светските кръгове - естествената среда на златната дама, и в научните, където пък той беше знаменитост. Естествен беше поради това огромният интерес към ... |
|
|
"Някъде високо над двуколката, която се движеше по каменистия път, големи плътни облаци бягаха на изток в задача. Три дни по-рано се бяха образували над Атлантика, изчакаха западния вятър, а сетне се понесоха, все по-бързо, към континента, прелитайки над фосфоресциращите есенни води, разпокъсаха се при досега в мароканските планини, отново се събраха като стадо над високите алжирски плата и сега, наближавайки туниската граница, се опитваха да се доберат до Тиренско море и там някъде щяха да се изгубят. След хилядите километри път над сушата, подобна на необятен остров, пазена на север от морските води, а на юг - от ... |
|
|
"Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха." Чарлс Буковски Чарлс Буковски се обръща към бутилката в тази откроветелна колекция от поезия и проза, която включва някои от най-добрите и най-трайни творби на писателя. Буковски използвал алкохола като муза и като гориво, конфликтна връзка, отговорна за някои от най-мрачните му моменти, както и за някои от най-радостните и вдъхновените. В "За пиенето" експертът на Буковски - Абел Дебрито събра най-дълбоката, забавна и запомняща се работа на писателя за неговите възходи и падения с трудните неща - тема, която позволи на Буковски да проучи ... |
|
|
"Няма аз, няма имам, няма съм." Самюъл Бекет "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което навярно бе свързано с дълбоката му жалост към човешкото страдание. Той го изрази по начин, който всеки може да тълкува по своя воля - като открит бунт или като смирена отстъпчивост." Робер Пенже "Корозивната сила на Бекет не е свързана нито с идеология, нито с философска доктрина. Той не онагледява, той показва. Показва човека, лишен от илюзии, убеждения, вярвания и разсъждения, които служат само за прикритие на същностната му болка - да страда, оголен до кости." Морис ... |
