Това е книга за една версия на бъдещето, която не бива да се случва. Утрешният ден вече се прокрадва в живота ни като приятел: с невинна усмивка, с промоционален код, с добре разписани процедури, с клаузи в дребния шрифт. Анатомията на един дрон проследява този тих преход към времето, в което хората още са хора, но системите ще работят все по-добре, а човешкият фактор ще става все по-ненужен. Свят, в който нашето присъствие ще изглежда като досаден страничен ефект. Корпорации и технологии, системи и алгоритми обещават удобства, сигурност, истинска близост и смисъл. Кодовете успешно заменят чувствата. Постепенно ... |
|
|
Годините на ранния и зрелия социализъм. Когато, дори и другарите от ЦК търсеха услугите на частника шивач, наречен „Царя на панталоните“. С ушитите от него костюми те се открояваха от далеч. Изглеждаха елегантни, сякаш извадени от моден журнал. По разните пленуми и конгреси ме взаимно се разпознаваха. Оглеждаха се недоверчиво, а после за всеки случай си кимаха навъсено... По същото време най-красивите момичета се омъжваха за най-примерните комсомолци. Същите, които зорко следяха, да не поемем по лошия път. Самите те уверено крачеха по булеварда на Доброто и след време станаха изявени демократи, проспериращи бизнесмени и ... |
|
|
Хора, домове и вещи от три епохи е сборник с разкази и разказоиди от българския писател Божидар Богданов. Книгата предлага истории, свързани с човешки съдби, преминали през различни исторически периоди. ... |
|
|
Сюжетът проследява стара семейна сага, разиграла се в началото на миналия век, в която са преплетени интересни човешки съдби. В центъра на драмата е греховната любов на млада бургаска еврейка, която се влюбва в красив и богат турчин и забягва в Цариград, като зарязва мъжа си и двете си малки деца. Той е сладкодумен и артистичен чешит и става любимец на малкия Бургас. А защо моста над реката, пресичаща някогашния Карабунар, и до днес се нарича Аврамовия мост, ще разберете, ако прочетете книгата. Аврамовият мост е роман на авторката Вивиана Асса, чиято предишна книга Моят Шабат ѝ донесе голямата награда на ... |
|
|
Идеята да се публикува второ и допълнено издание на "Атиловите империи - триумф и срив" възникна на фона на серията от избори за народно събрание и в контекста на задълбочаването, разширяването на обхвата и претенциите на руския управляващ елит за възстановяване на империята на съветското пространство от времената преди 1997 г. Фронтовата линия на рускоукраинската граница, около която се "завъртяха" неформалните и формални дипломатически похвати, показа жизнеността на "архаичните" сили в първата четвъртина на 21-то столетие от новата ера. България отново е на граничната зона върху спиралата ... |
|
|
Епос за старата улица Дунав. ... Романът Ave, Dunav на Георги-Момчил Попов е своеобразно дърво на живота, преплело усуканите съдби на няколко рода, впили корени през най-новите 150 години в старата софийска улица Дунав. Корени здрави, гъвкави и мощни тук на Балканите, но с клони, млади филизи и листа над цялото Земно кълбо. От Сидни в Австралия, през Александрия, Маракеш, Париж и Варшава в Африка и Европа, та и до Аржентина на юг и Ванкувър в Канада чак на Тихи океан. ... |
|
|
"Пауза Дорн. Тих ангел прелетя." А. П. Чехов, Чайка, I действие "Тишината не е нещо, фигуриращо абстрактно в ума. Тя е налична в ритъма на дишането; това е начин на дишане, който тук може да бъде наречен дишане на смисъл или пълнота на момента - тази дефиниция е подходяща също (въпреки превръщането и в тъпо клише). Пълнотата е проглеждане на човека за вътрешния смисъл. Когато е цял, а не невротично разкъсан в себе си, когато не е раздвоен, разтроен и размножен, а е събран ведно, в един дълбок и собствен екзистенциален център, който е извор на пълнота, предел и блаженство. Но какво е общото между всичко ... |
|
|
Ася Григорова е родена в София. Завършила е журналистика в Софийския университет Св. Климент Охридски. Работила е като редактор в Литературна редакция на Българското национално радио, издателство Народна култура, вестниците Труд и Преса. Автор е на стихосбирки. Нейни стихове са публикувани в целия ни литературен печат. Превежда активно руски класически и съвременни поети и писатели, сред които Марина Цветаева, Ана Ахматова, Александър Блок, Зинаида Гипиус, Николай Гогол, Даниил Хармс, Людмила Улицка, Гузел Яхина и много други. За поезията и преводите си има национални и международни награди. ... |
|
|
"Градът, където е роден емигранта, кънти завинаги в душата му с онзи непредаваем звук на строшеност. На строшена камбана от черквата на Семинарията. Това е тоналността, диезът, скриптенето на поезията, затисната от невъзвратимост. Там е резиденцията на паметта и обиталището на поета, който пише разкази. Превежда душа. Възможно ли е? Васил Славов е поет, който трябваше, беше длъжен да каже за своя град, а и за всички нас, безвестните обитатели на онова, отминалото време. За Софийските хора от някогашния Лозенец. След нас няма да остане много, но важното той го съхранява с тези свои разкази. Това е поезия в проза за ... |
|
|
Опаловите часове са най-истинското време от денонощието. Настъпят ли вечер, когато слънцето още не се е скрило и отблясъците му осветят небето, облаците стават ту ефирно розови, ту гълъбови - прелестни са. Граничните състояния на деня и нощта. А има ли граница, има и спирка. Дали времето спира, или ти спираш, не е ясно. Но спираш и се вглеждаш в себе си, в света. Опаловите часове са заредени с алюзии на действителността. Те внушават по заобиколен начин това, което става с героите в книгата, с живота им, в паралел със съдбите им четеш едно нещо, а си представяш друго. Като в мъгла, когато пред очите ти се изправя ... |
|
|
"В стихосбирката е събрано най-доброто от творчеството му - започва с авторово есе за поетите, продължава с Ръкопис и след четири дяла, в които творбите стават все по-дълги, стига до комуникацията - метафоричното и едно от най-хубавите му стихотворения Ако Лазар. За Леонидов са характерни острият език и тежките размисли при сблъсъка с действителността, обикновено привързани с панделката на цинизма. Чести мотиви при него са страхът, свободата, също - кратки фрагменти от Библията, и макар да казва, че под мантията на вярата е топло, сам не може да повярва. Леонидов наистина не вярва в много неща, най-вече в онези, ... |
|
|
Любовни показания Бял лист и чаша, и жена случайна, мансарда, свещ запалена и нощ... Това е на неволите ти краят, това е най-престъпният разкош. Разкошът да живееш във колиба, да се събудиш сам на сутринта и само мъничката черна фиба да бъде улика след любовта. Да не запомниш краткото ѝ име, да си щастлив и от това, че дишаш. И да започнеш, без да искаш, в рими любовни показания да пишеш... Михаил Григоров Михаил Григоров е роден през 1951 г. в град Средец, Бургаска област. Завършил е Техническия университет във Варна. Публикува стихове от 1972 г., а като автор присъства в повече от двайсет поетични антологии. ... |
