"Моят Шабат" е увлекателен разказ за стария Бургас, приютил различни етноси - евреи, арменци, руснаци, гърци и турци, за традициите на българските евреи в диаспората, за срещите на авторката със знакови личности от журналистическият ѝ период - Христо Фотев, папа Йоан Павел II, Ванга, за живота ѝ с Румен Леонидов. Книгата е композирана по законите на симфонична поема и впечатлява с мекотата на изповедния тон, с изящната нега на носталгията и с лежерния изказ на зрелия талант. Толкова много герои, но всеки от тях очертан с кратки и точни щрихи! Не мога да забравя прадядо ти Михал: напълнил пояса с ... |
|
"Мощна творба. Барокова катедрала с витражи от Пикасо. Святост и гавра. Написана от поет - владетел на думите." Рада Москова "В тази молитвена книга не говорим вече за поезия. Тя е пристъпяне и Обитание в Отвъд - та. Превръщането на поезията в Дух." Васил Славов "Необикновена книга. Без упойка авторът ни запокитва там, където сънят е свръхбудно състояние, а смъртта е обратен живот. Книга - входилище в най-дълбинните пластове на психиката, където рядко някой се осмелява да пристъпи, и за който още по-рядко се осмелява да разкаже. Не е лесна за четене, защото ни довежда до самите " подземия ... |
|
Скритата София е сборник пътеписи не до далечни земи по Глобуса, а в забравеното минало на града на древните серди под Витоша. Драски смешни и тъжни, но дълбоки и искрени, след четене на книги, архиви и съхраняване на стари фамилни фотографии. От юноша до днес. Чрез прародителите си, Георги-Момчил Попов е жител на София от 1883 г. Журналист, фотограф, писател. Автор на книгата София - европейска дестинация, 2007 г., три сборника с разкази, забраненият му до 1989 г. роман Копринената Мег (1993) днес е в най-престижните библиотеки по света: Библиотеката на конгреса във Вашингтон, Баварската държавна библиотека в Мюнхен, ... |
|
"В началото на този необичаен роман младият проповедник и лечител Лука, ученик на апостол Павел в град Ефес, рисува едновременно два портрета: единият ще го прослави, а другият ще го изправи пред съда на християнската общност. Като ни води през различни дестинации в периода от 2000 години, авторът поставя въпроса дали през цялото това време вярващите са славили иконота, която свети Лука е изписвал, докато пред статива му е седяла майката на Исус, или другата, която е рисувал паралелно? Съставен от деветнадесет свидетелства (12 мъже и 7 жени), колкото са били учениците на Христос според ранно християнския документ ... |
|
Документален сборник. ... Документалният сборник има за цел да привлече вниманието на широката българска публика към въпроса за изселването на арменци от България към Съединените щати през 60-те години на ХХ век. Изданието търси причините за това изселване и механизмите, с които то се осъществява. Представени са новият път, по който поемат стотици арменски семейства, техните мечти, съдби и връзки с България. Върху основата на непубликувани до момента документи от български архивохранилища и на спомени на участници в изселническата вълна сборникът запознава читателя с неизвестни факти от близкото минало и допринася за ... |
|
Никола Г. Алтънков (р.1932) завършва английска филология в София през 1963 г., притежава магистратура от Института за чужди науки в Монтерей, Калифорния и докторат по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара. Избягва в Швеция през СССР и Финландия в 1965 г. От януари 1967 до 1995 г. живее в САЩ. В САЩ е член на Академията за политически науки (Ню Йорк, 1984), на почетното социологическо общество "Делта Тау Капа" (1975), Американската асоциация за напредък в славянските науки и Научната група по български изследвания. Преподавал е във висши американски институции и е работил по научно-изследователски ... |
|
Разходете се по улицата с нечетни номера и нейните четни, нечетни и безчетени истории. Колко много улици има в един град, а само на една се чувстваш у дома си. Тя ти е като топла дреха в студа, дъждобран в дъжда, тънка ленена риза в летен ден... Ако не си я напуснал, докато си бил млад, след това е почти невъзможно. Гледката ѝ те успокоява и приютява. По нея вървиш с уверена крачка и дишаш леко. Тесните ѝ тротоари са с различни плочки - кърпежи на времето, паважът ѝ не е от най-равните, но ти познаваш всяка неравност, в която може да хлътне кракът ти, защото е твоята улица. Открехнете завесата на ... |
|
Идеята да се публикува второ и допълнено издание на "Атиловите империи - триумф и срив" възникна на фона на серията от избори за народно събрание и в контекста на задълбочаването, разширяването на обхвата и претенциите на руския управляващ елит за възстановяване на империята на съветското пространство от времената преди 1997 г. Фронтовата линия на рускоукраинската граница, около която се "завъртяха" неформалните и формални дипломатически похвати, показа жизнеността на "архаичните" сили в първата четвъртина на 21-то столетие от новата ера. България отново е на граничната зона върху спиралата ... |
|
Епос за старата улица Дунав. ... Романът Ave, Dunav на Георги-Момчил Попов е своеобразно дърво на живота, преплело усуканите съдби на няколко рода, впили корени през най-новите 150 години в старата софийска улица Дунав. Корени здрави, гъвкави и мощни тук на Балканите, но с клони, млади филизи и листа над цялото Земно кълбо. От Сидни в Австралия, през Александрия, Маракеш, Париж и Варшава в Африка и Европа, та и до Аржентина на юг и Ванкувър в Канада чак на Тихи океан. ... |
|
"Пауза Дорн. Тих ангел прелетя." А. П. Чехов, Чайка, I действие "Тишината не е нещо, фигуриращо абстрактно в ума. Тя е налична в ритъма на дишането; това е начин на дишане, който тук може да бъде наречен дишане на смисъл или пълнота на момента - тази дефиниция е подходяща също (въпреки превръщането и в тъпо клише). Пълнотата е проглеждане на човека за вътрешния смисъл. Когато е цял, а не невротично разкъсан в себе си, когато не е раздвоен, разтроен и размножен, а е събран ведно, в един дълбок и собствен екзистенциален център, който е извор на пълнота, предел и блаженство. Но какво е общото между всичко ... |
|
"Градът, където е роден емигранта, кънти завинаги в душата му с онзи непредаваем звук на строшеност. На строшена камбана от черквата на Семинарията. Това е тоналността, диезът, скриптенето на поезията, затисната от невъзвратимост. Там е резиденцията на паметта и обиталището на поета, който пише разкази. Превежда душа. Възможно ли е? Васил Славов е поет, който трябваше, беше длъжен да каже за своя град, а и за всички нас, безвестните обитатели на онова, отминалото време. За Софийските хора от някогашния Лозенец. След нас няма да остане много, но важното той го съхранява с тези свои разкази. Това е поезия в проза за ... |
|
Ася Григорова е родена в София. Завършила е журналистика в Софийския университет Св. Климент Охридски. Работила е като редактор в Литературна редакция на Българското национално радио, издателство Народна култура, вестниците Труд и Преса. Автор е на стихосбирки. Нейни стихове са публикувани в целия ни литературен печат. Превежда активно руски класически и съвременни поети и писатели, сред които Марина Цветаева, Ана Ахматова, Александър Блок, Зинаида Гипиус, Николай Гогол, Даниил Хармс, Людмила Улицка, Гузел Яхина и много други. За поезията и преводите си има национални и международни награди. ... |