Постсериозен кодекс със затихващи функции. Закони за професори. Закони за студенти. ... "Сега, след първата си книга (съдържаща някои от лекциите на автора за плаката, понеже пък той именно по това е и професор), Иван Газдов прави всенародно достояние пет закона за професори и други пет за студенти. Към тях е додал и един "Закон за съвършеното творческо формообразуване (неръкотворно), или за разликата между изкуството и живота". И всичко това е снабдено с десетки графични диаграми, схеми и чертички, напомнящи най-добрите образци на някогашните Газдови цикли за петното, което срещнало чертичката, а ... |
|
|
"Паметта на гарвана" ни представя сумарното изказване на Константин Илиев по различни въпроси и теми, които са го накарали да пише или да застане пред микрофона през изминалите съвсем не "Кратки" десетилетия. Това е сборник - колкото от документи за мисленето, пристрастията и несъгласията на чувствителен към социалните движения писател, толкова и свидетелства за времето, през което са публикувани."Никола Вандов ... |
|
|
“Безделникът”, първият роман на Г. Гочев, е очакваната стъпка напред за всички онези, които оцениха високо дебютния му сборник “Софистът събитие” (2003, ИК Жанет 45). И тук авторът демонстрира своята стилова и тематична физиономичност, която рязко го откроява на фона на съвременната българска проза. Действието в романа се развива в една фикционална среда с условни исторически и географски параметри. Онова, което е голямото предизвикателство пред читателя обаче, е вещото изрязване на целия пласт от “чувства” и “психологически реакции”, който сме свикнали да очакваме от романовия жанр. Много трудно е да се намери аналог в ... |
|
|
Една книга извън правилата, изтъкана от любов, но не любовна – различна като лицето на идващия срещу тебе. Едно необичайно пътуване към културата на емоцията и емоцията на културата. Стихове за по-високите от 1 километър. Бъди необикновен – прочети тази книга! ... |
|
|
До днес името Калин Илиев се свързваше главно с театъра. Той се наложи през последните години на сцените в страната и чужбина с оригиналната си и предизвикателна драматургия. Първият му роман обаче – “Последният пощальон” – бележи своеобразен връх в досегашното развитие на автора. Подобни книги имат дълбока и хуманна мисия, не се появяват често и безпричинно на преситения книжен пазар. “Последният пощальон” е еднакво приближен до реалността и фантазното. Повествованието поддържа любопитството ни до края с типичните за плутовските романи премеждия по пътя, в случая – из Зелената къща. Тази ярка, модерна приказка се поглъща ... |
|
|
„Приложни походки“ е първата белетристична книга на Мария Радулова, известна досега като поет (виж „ Плюш по решетките “, 2000, ИК Жанет 45). Това е увлекателно написан роман, който разказва за химията на връзките на човека с вещите, а чрез тях и с останалите хора. Разпределителна кутия на тези връзки е темата за опитването, за вкусването и дегустирането, като в динамично отношение спрямо тези стратегии за усвояване на света естествено застават усилията на приготвянето. Така през опита на вкусовите рецептори биват прокарани неизброимо количество детайли от човешкото поведение. В резултат на това то не само придобива вкус, ... |
|
|
Последната Надживях последната си любов. Можело и така: все едно че са ти извадили жлъчката - ще поболи, пък ще ти мине. Накрая остава тъничка следа. Понякога само паметта ми скроява лоши шеги: току ми пробута парченце от спомен, край на фраза, докосване като удар от ток. И всичко, така добре подредено, се сгромолясва с трясък на прах. И притичва през сивия ден - танцуващо, насмешливо, разрушително - онази последна любов. ... |
|
|
Стихотворения и поеми. ... "Гласове на древни поети, амазонки, мъртви рейнджъри, небесни светила и призоваващи влюбени се преплитат в тази книга, водена от орфеевото разбиране за поезията като стихия, чиято задача е не да жали и разказва за автора си, а да слее прозрачната му сянка с други светове и съществувания. Наред с познатите лирически жанрове "Градът на амазонките" включва нови образувания като жанра на зирката ("жанрът на зирката е процеп в съня") и лирическия обект ("обектът е залепнал с крехките си крачета върху реалното като муха върху мухоловка"). Книгата събира както вече ... |
|
|
"Не се подвеждайте! Това не е история за секса. Това е бруталната истина за самотата. Написана е с цялата любов, с цялото разбиране и с онова съпричастие, което само жената дарява. Това е история на същността. Женската. Оголена, омерзена, унижена, но готова да стане, да се пооправи и да продължи напред. Всичко е просто като живота. И абсолютно необяснимо – като него. В тази книга има всичко. Миговете са събирани и внимателно подредени парчета. Има отрязъци от мъже, от деца, от местообитания – цялата пъстрота на днешния ден, “сега” – съставено от “преди”....Четири поколения жени, върху които времето е поставило своя ... |
|
|
Сборник с разкази. ... Това е историята на една вечна война. В нея всички са жертви. Победители няма. Дори когато на планетата се възцари вечен мир, тази война ще продължава да се води. Ожесточено и безкомпромисно. На живот и смърт. Защото не става въпрос за оцеляване. Защото се навлиза дълбоко в интимния свят на мъжа и жената. Защото тази битка движи света. Сборникът с разкази "Добър ден, Р." на Силвия Томова е една поредица от погледи през рамо. Уловени са мигове от човешки съжителства, мигове от същности, от умора. Градски човек, вкопчен в хаоса на мегаполиса, в който търси да изяви своето его; отчаян от ... |
|
|
Още една книга с дълго подзаглавие: „Интервюта, текстове, фрагменти – докосвания до хора, събития, места”. Спомени. Съхранени под формата на записки, интервюта, журналистически материали... Когато авторът е обаче Пенка Калинкова – театровед, дългогодишен радиожурналист и общественик, тези спомени са не само емоционално обагрени (лични творчески и човешки пристрастия), те са и подробни до прецизност, подходяща за уважаван исторически архив (историята на Радио Пловдив, годишните издания на фестивалите „Златната ракла”, „Златния ритон”, „Сцена на кръстопът”), и любопитни като личен дневник, в който са ти разрешили да ... |
|
|
Странното в „случая Георги Михалков” е, че изкуствено създаденият език есперанто става сякаш основен език за писателя и по-голяма част от книгите му са познати повече по света – Бразилия, Унгария, Швеция, Испания, Полша и т.н. А е странно, защото в разказите му тъкмо заобикалящата ни наша, българска, до спазъм позната, грозна и смешна, и малко тъжна действителност е добила художествена плът. Класически разказвач, Георги Михалков не се опитва да ни смае, а по-скоро споделя с нас смайващото наоколо, кара ни да го съпреживеем заедно с героите му и, ако можем, да се посмеем над собствената си глупост и несъстоятелност, а ... |
