"Четири новели, в които острото сатирично перо е потопено в мастилото на магическия реализъм. На пръв поглед познати исторически реалии и типажи, покрай които сме минавали и в живота, и из страниците на родната ни литература, изведнъж ни изненадват със странни "измествания", жестове, реплики, обрати. А-ха сюжетът да влезе в отъпкания коловоз, и историята отново "дерайлира" и поема в напълно неочаквана посока. И всичко това - на чуден, сочен, гъвкав български език." Надежда Радулова Петко Симеонов е роден на 11 май 1942 г. в град Монтана. Там завършва средното си образование, а специалност ... |
|
|
Безкомпромисната гледна точка на детето винаги присъства в творчеството на Хюс Кайер, но в същото време посредством своите млади герои той рисува прозорлива картина на света на възрастните. Неговата загриженост се разпростира над социалната и религиозна тематика, а в сърцевината на книгите му е посланието за толерантност, разбирателство и човеколюбие. "С непредубеден поглед и проницателен интелект, Хюс Кайер описва както проблемите, пред които е изправено съвременното общество, така и големите житейски въпроси. Уважението към децата в творчеството му е толкова очевидно, колкото и отхвърлянето на нетърпимостта и ... |
|
|
Как сърцето на града може да спаси Америка стъпка по стъпка. ... С магистърска степен по история на изкуството и по архитектура (не откъде да е, а от Харвард), Джеф Спек започва кариерата си като проектант в архитектурната фирма "Дуани Плейтър-Зайберк и с-ие". За десетте години, в които е начело на отдела по градско планиране той ръководи над четиресет от проектите на фирмата. От 2003 до 2007 година оглавява отдела по архитектура на Националната фондация по изкуства. Ръководи Кметския институт за градско планиране - инициатива на Фондацията, насочена към разрешаване на градоустройствените проблеми на ... |
|
|
Сьорен Киркегор уверява, че не познава човек, който поне веднъж в живота си да не се е конфронтирал емоционално и рационално с въпроса за самоубийството. Не познавам и аз. Има хора, които функционират като истински машини за обезценяване на собствения си живот. Човек, който обича себе си, възприема света като добронамерен. Още преди два века Гьоте извлече най-ценния урок от крушенията на живота: да бъдем по-малко сурови - както към другите, така и към себе си. А по-малко сурови значи по-жизнеспособни, по-оцеляващи. Себеприятелството, себелюбовта, високата себеоценка са все непреодолими бариери пред смъртта, зорки ... |
|
|
75 стихотворения. ... "Между кориците на тази книга пулсира едно немирно и диво сърце, което познава и страстта, и любовта, и милосърдието, и загубата, и прошката. Но систолите и диастолите на този чувствен стих винаги удържат една прецизна и овладяна форма. Метафоричните взривове угасват в спокойната прегръдка на анжамбмана, а интонационните амплитуди се уталожват в лаконични запомнящи се поанти. Сама и обща, в тези 75 избрани стихотворения Божана Апостолова подрежда своята поетическа биография." Надежда Радулова Страх Боже, колко необетован свят между тичинки, между съзвездия - светли бездни от аромат, ... |
|
|
"Светът на "След дланите" е чувствителен и настръхнал, но същевременно познал отказите и провалите на зрелостта - сдържан, хладен, гравиран от изящните фигури на иронията. Гласът в "След дланите" одрасква читателя леко, но достатъчно, за да нарани погледа, да разлюлее видимото, да извади на бял свят уж пренебрежимите дисфункции в общуването, баналния ужас на всекидневието, все по-трудно възможната близост. В дебютната си книга Гергана Панчева демонстрира изострено поетическо внимание към детайла, но и към неговия ритъм, към начина, по който фотоувеличената подробност променя пулса на цялото, ... |
|
|
"Не чувам нищо Камък ли каза? Облак? Кедър? Кит? Или изгубена пчела над океана заета да събира сол от месоядните цветчета на очите ти? Гледам те: такъв: с огромни зъби на баща Когато изговаряш думите ти сякаш ме изяждаш но не чувам нищо Само нулево пищене И - последно: Кит ли каза? Сигурно е камък защото не познавам друго което да тежи така и да не мърда." Васил Балев Васил Балев е автор на стихосбирките "Злак", спечелила наградата "Иван Николов" за млад автор през 2011-а, както и "Стихотворения", която също бе удостоена със статуетка "Иван Николов' през 2014-а. ... |
|
|
В четири часа се върнах в месарницата, сама, на съседната седалка - кофа, пълна с кравешки лайна. Бях открила медния съд до вратата на млечната барака. Не търсих дълго синджира с кука, с който спускаха кофата в септичната яма. Знаех къде е: в гаража. Пак там висяха и клещите, с които смятах да прережа една по една веригите на решетката върху ямата. В детството си бях изминавала разстоянието между фермата и месарницата безброй пъти на велосипед, а понякога - ако се наложеше - и пешком. Чувствах се странно, докато преодолявах тази кратка дистанция на четири колела. Сякаш премествах оризово зрънце с мотокар. Паркирах колата ... |
|
|
"Виолета Кунева фино и иронично изследва самата себе си - и понеже не познава спирачки, изследва и нас. Неудобствата на живота са преодолени с неудобствата на стихотворенията, в които винаги има място за изненада какви точно сме. Място за нежност към смисъла. Към истината." Марин Бодаков "Деликатна поетическа решителност и емоционална ерудиция ни посрещат в дебютната стихосбирка на Виолета Кунева, която съвсем ненатрапливо показва как културата на живеене се превръща в култура на писане. Несъмненият талант да насложиш света около себе си върху своя вътрешен свят (или обратното) ражда силна поезия, чиито ... |
|
|
"В новата си книга Николай Терзийски върви уверено по невидимите с просто око следи на кръвта. Поколения наред ярки човешки индивидуалности от средата на 18 век до наши дни се потапят в мощните потоци на неведомото: изгубват се в тях, но в същия миг проглеждат за своето предначертание, придобиват дълбока мъдрост, с която приемат всичко. Те помнят, но прощават, изтърпяват своите изпратени сякаш от самата съдба наказания, но не са в състояние да спрат движението си нататък. Персонажите на тези хроники обхождат света като на сън, но винаги се завръщат към мястото на началото. И в същото време независимо от ... |
|
|
Третата съвместна творба на Елена Щерева и Николай Янков след пътеписа им "Химикал, шоколад и две рупии" и сборника "Прах от нозете". ... Животът е просто факт. Черна точица и нищо повече. Смъртта също. Просто една точица на белия лист. Нито животът прави живеенето, нито смъртта - умирането. И за двете се изисква дарба. Изисква се смелост… Всичко това научих от едно момиче, което срещнах случайно в автобус номер 101 преди повече от двайсет години. Научих го от един истински влахос. "Влахос" е роман за последните истински номади на Европа - каракачаните. Това е история за смисъла на вървенето ... |
|
|
От автора на "Куци ангели". ... "Романът "Суета, суета..." изправя един до друг двама приятели в дружески разговор - Иван Вазов и Стоян Михайловски. Различни по възгледи - единият заклет русофил, другият - отдаден европеец, в диалога между тях прехвърчат искри, но и иде реч за множество български интелектуалци, ключови фигури на българската култура от края на 19-ти - началото на 20-ти век. Особено място в приказките им е отделено на Мара Белчева - красивата съпруга на убития при атентат министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов Христо Белчев. Обсъждат връзката й с Пенчо ... |
