"Тогава ми се струваше - а да ви кажа честно, господине, и днес не е много по-различно - че Америка я е грижа единствено как изглежда отвън. Като общество, вие не желаехте да разсъждавате над общата болка, която ви свързваше с вашите нападатели. Вие потърсихте убежище в измислиците за собствената си значимост, повярвахте в илюзията за собственото си превъзходство. И изиграхте този театър на сцената на света така, че цялата планета да се почувства разтърсена от вашите изстъпления, включително и моето семейство, което се намираше на хиляди мили разстояние и по онова време бе изправено пред прага на война. Една такава ... |
|
|
Нихат Йоздал е роден през 1984 г. в гр. Халфети /област Шанлъурфа, Турция/. Завършва Педагогика в Университета "Мустафа Кемал Ататюрк" - Шанлъурфа. Няколко години работи като учител, след което заема ръководни длъжности в областната Дирекция на образованието. Понастоящем е в ръководството за проектна работа към същото учреждение. Творческите му изяви /в Турция и в чужбина/ са главно в областта на художествените инсталации, съчетани с поезия и класическо изобразително изкуство. Публикува поезия от 2002 година. Още първите му стихове в периодичния печат се посрещат с възторг от читателя и одобрение от критиката. ... |
|
|
Иън Лесли живее в Лондон и съчетава кариерата си в рекламния бизнес с писателското поприще. Според Адам Боултън неговата първа книга – "Да бъдеш президент", отличена от литературното списание Granta, „блестящо улавя драмата и екзалтацията около успешния път на Обама към Белия дом“. Иън Лесли пише за политика, култура, маркетинг и психология за "Prospect", "Guardian", "BBC" и "The Times". Дискутира същите тези теми и в блога си Marbury, обявен от Observer за „един от петдесетте най-влиятелни блога в света“. „Удивителна книга.“ The Independent „Родени лъжци е истинско ... |
|
|
"Човекът стоеше на самия ръб на сградата - черен силует на фона на сивото утро. Може би мияч на прозорци. Или строителен работник. Или самоубиец. Там горе, на височина сто и десет етажа, абсолютно неподвижен, тъмна запетайка върху облачното небе. Виждаше се само под определен ъгъл, така че зяпачите трябваше да спрат в края на някоя улица, за да намерят пролука между сградите, или да се измъкнат от сенките в търсене на незапречена от корнизи, водоливници, перила и покривни ръбове гледка. Все още никой не обръщаше внимание на тъмната линия под краката му, опъната от кула до кула. Това, което ги задържаше с протегнати ... |
|
|
"Читателите на "Литни, хвани ни" ще се потопят в свят, където нищо не остава незабелязано и неотбелязано, както и нищо не е без предназначение и дълбок смисъл. Вдъхновени сме от панорамността на авторския поглед, съчетана със способността да се взре в отделни детайли. Градове оживяват, придобиват характери и внушават деликатни емоции. Отношенията между хора или между хора и природа ни вълнуват и ни приобщават с тяхната изящност и честност. Същевременно авторката не се страхува да задава смущаващи въпроси: "Кое е разумно?", "Дали са достатъчни тези кървави лаври?", "А ти, ти какво ... |
|
|
"Своята мрежа тези толкова различни (и толкова много!) на пръв поглед жени плетат с една от най-крехките и същевременно една от най-устойчивите материи: с гласовете си...""Текстът говори за универсалността на изкуството да бъдеш жена. Това подсказва, че има потенциална широка публика, без да е предприемал някакъв излишен флирт с нея". Борис Минков ... |
|
|
Пътуване с лек багаж (1987) е най-емблематичната книга за възрастни на Туве Янсон, която ще позволи на българския читател да опознае авторката в напълно нова светлина. В дванадесетте разказа от сборника героите пътешестват: в пространството, във времето, във въображението си. Изправени пред новото и непривичното, реагират както най-добре съумеят: помъдряват, капитулират, преобразяват се. Японско момиче мечтае да гостува на любимата си писателка на малкия ѝ финландски остров; троица чудати пияници разказват в нощен Хелзинки на млада двойка за желанието като двигател на живота; млада двойка оцелява в ... |
|
|
„ Георги беше живописец, график, правеше стенописи, пишеше поезия. Най-големият, най-добрият от нас. Раним и много деликатен човек, изключителен поет и един от най0добрите рисувачи на XX век, уникален рисувач. Той е даден от Бога.“ Вежди Рашидов, скулптор „Георги не се вписваше в общия поток хора на културата и на изкуството. Той беше колкото бохем, толкова и самотник.“ Светлин Русев „Георги се стремеше към Бога през целия си живот с творчеството си и накрая Господ си го прибра. Но ние тепърва ще откриваме неговата стойност.“ Камелия Минчева, галерист ... |
|
|
Юбилейно издание ... Андрей Германов (1932 – 1981) продължава да живее като необходим поет и преводач две десетилетия след смъртта си. Доказателство за това са преизданията на творбите му и този представителен том. Социално интонирани или интимно вглъбени, стиховете му изразяват значими състояния на мъдър и емоционален дух. Германов е чужд на трактатно интелектуалистичната поза, предпочита изповедно-психологическото себеизразяване. Ранните му творби изразяват по-общи народностни изживявания и състояния, докато зрелият поет преминава от съкровената възторженост към болезнено-стоическите визии на индивидуалното. Преломът ... |
|
|
Поезия ... Тук Намери ли отговора? Търсихме го върху всеки ледник. Прословутото изречение „Няма смисъл.” Промъкна се мълчаливо, като стъпки на котка. „Няма смисъл.” Отдавна си го знаела. Движенията ти ме карат да погледна лицето. Изразява една истина „отплавал си някъде”. Като ехо я чувам. Сега докато чакам, звуците замръзват. Онемях от тишина. ... |
|
|
Второ издание. ... Двадесет и една жени разказват неразказвани никому досега истории за себе си. Всички имаме такива истории - тайни, интимни, някои болезнени и срамни. Крием ги дълбоко в себе си, защото мислим, че ни правят уязвими. Докато не почувстваме, че в тях е зародишът на нашата промяна. Тогава те се превръщат в извор на сила и обновление. Двадесет и една истории на жени, които ни карат да се замислим и докосват душата... не само женската. "Предвид на професията ми на психолог и големия ми житейски опит със сигурност бих могла да напиша и книга за мъжката душа. Още повече че аз обичам мъжете - всякак ги ... |
|
|
Една българска майка гостува на синовете си в Щатите. „Децата ми заминаха през есента на 1998 г. Пътувах три пъти до Западното полукълбо, за да видя как живеят там... При първа среща Америка е безконечен път. Съдено ми бе да стъпя на земята й нощем, но около колата ни не царуваше мрак. Блестяха хиляди светлини и ясно бе като ден......Нашите млади изпревариха стотици чужденци. Победиха в тежки конкурси и се установиха в далечни земи – там днес е техният свят... - А как мислите? Следващите внуци ще говорят ли български? - Ами! - Може да не говорят, но да го разбират? - Ами! - Само езикът ли е родината? - Шт! Ще говорят, и ... |
