Рейчъл Къшнър е родена през 1968 г. в Юджийн, Орегон. Учила е в Университета в Бъркли и в Колумбийския университет. Живяла е в Ню Йорк, където е публикувала в няколко литературни издания: Grand Street, BOMB. В момента е съиздател и редактор на списание за изкуство и литература Soft Targets. Живее в Лос Анджелис със съпруга и сина си и работи върху следващата си книга. "Телекс от Куба" е първият ѝ роман, отличен е с National Book Award за 2008 г. "Неочаквано мъдър, амбициозен и приковаващ вниманието роман за американската общност в Куба през годините, довели до революцята на Кастро. Островът като рай, ... |
|
|
"Тая земя, оная земя" е книга за миговете. За всичко, което може да се случи между две съседни секунди. За чувствата, които приглушават нюансите си заедно със слънчевата светлина, пълзяща по стената в топъл следобед. За ярките, макар и понякога неосъзнати прозрения. За острите безпричинни чувства, след които всичко се променя, макар че нищо не се е случило. Разказите на Иванка Могилска са очарователни със своята крехкост и краткост. Тяхната формула е - обикновени герои в обикновени обстоятелства посрещат най-яркия миг от живота си без предупреждение, а после дълго гледат след него. Разкази на ръба между ... |
|
|
"Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма. В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016. Последните няколко стихотворения са ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
Жена, привлечена неудържимо от случайна книга на рафта. Вила край границата. Непознато момче с очи като изумруди. ... Една жена се наслаждава на идилично лято със семейството си във вила край границата. Но идилията е разрушена с появата на непознато момче. Кое е то? Откъде е? Какво търси? Между Ааз и Теа, между реалност и добри намерения, хора от различни земи разказват историите си. Въпросите са много, а отговорите може би не са тези, на които са се надявали или очаквали. Невидимите нишки на съдбата се оказват по-заплетени и повеждат героите на романа по пътя на човечността и опрощението. Радостина А. Ангелова е ... |
|
|
"Тази книга проследява пътя на една идея. Но каква е идеята? Знам ли... Да се пее и пише с очи към звездите. Да пеем!, няма да се скапе едничка само песента, вдън космоса да я изпратим с разчекнати от гняв уста." Ани Илков ... |
|
|
Към философията на българската литература. ... Книгата обединява текстове, писани след монографичното изследване "Поезията на 1990 -те: Българско и постмодерно" (2010). Събрани заедно, те конструират една цялостна теория на българския постмодернизъм, която работи едновременно в два плана, очертава две основни тенденции. Първата преговаря един централен сюжет във "високия" (класически) постмодернизъм от 1990 -те години, състоял се главно в поезията. Изследвана е работата му с литературния канон и начинът, по който той дискутира националната философия на историята ( Ани Илков, Златомир Златанов, ... |
|
|
"В "Живот на половини" авторът предлага съвсем кратки разкази, каквито някога се търсеха за литературните страници на вестниците. Пишеха ги Дончо Цончев, Янко Станоев, Деян Енев, Виктор Пасков и мнозина други писатели. Отдавна вестниците нямат литературни страници. И съответно нямат нужда от такива разкази. Затова усилията на автора са насочени към привилегированото лично за мене малцинство ценители на финото изкуство, каквото е писането на кратки разкази." Палми Ранчев "Прозата на Антон Терзиев търси проход към други светове в лабиринта на градското ежедневие. Банални наглед случки се ... |
|
|
"Под крайните квартали може да се има предвид както състояние на ума, така и място близко и познато, но също така на ръба на съзнанието (подобно в известна степен на открития космос). Предградията често се представят като банално, ежедневно, дори скучно място, което обикновено остава незабелязано. Аз пък си мисля че то е отличен заместител на средновековните гори и приказния фолклор едно място, на което подсъзнанието се отприщва. Винаги съм смятал за много привлекателна идеята за фентъзи, ситуирано в предградията, както в собствените ми произведения, така и в работата на други писатели и творци, заради контраста ... |
|
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
|
Основи на философията "Slow Food". ... Книгата "Хубаво, чисто, справедливо" е публикувана за първи път през 2005, когато движението "Slow Food" стартира своя най-амбициозен проект, "Terra Madre" (Майка Земя) - среща на хранителни общности от цял свят, борещи се за защита на земеделието, риболова и животновъдството от устойчив тип, за опазване на вкуса и хранителното биоразнообразие. Тази първа среща събира на едно място хиляди селяни и дребни производители, нуждаещи се от свой глас в света в защита на своето достойнство. Сред тях бе и делегация от България. Подир срещата, движението ... |
|
|
Т. Е. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе "Традиция и индивидуален талант" (1920 г.) той пише: "никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци". Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира ... |
