"Мили деца, Мария Маринова живее в град Сандански. Тя е написала за вас осем книги. Две от тях – „Леткина плетка“ и „ Атагорд чудовището“ – са с награда на СБП. Издала е две книги с гатанки – „Ха познай“ и „Гатанки загадки за дечица сладки“, „Тайнството на библиотеката“ и „Странният танц на римите“ – проза, „Закачка-плачка“ и „Мило коте!“ – със стихове. Вие държите поредната, девета книжка за деца на Мария Маринова. „Рисунки без лилаво“ е изпълнена със стихове, в които се оглеждат вашите мисли, чувства и преживявания. От всяко стихотворение наднича някоя ваша хитринка, някое ваше изобретателно решение, някое ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Когато се залавят с фотографските си начинания в постсоциалистическите условия на 90-те години, Мисирков и Богданов се оказват на терен, дефиниран от различни идеологически натоварени зони. Обградени от ново поколение артисти, актьори и режисьори, те превръщат личната си реалност във фотографски летопис, който днес е документ за този период на социална, политическа и икономическа трансформация."Валтер Зайдл Книгата съдържа коментари на Валтер Зайдл, Мария Василева и Георги Лозанов на български и английски език, а в по-голямата си част - фотографии. ... |
|
|
Второ издание. ... "Откак се помня обичам да рисувам птици, свобода и полет. Всякакви птици: птици с лица на хора, рибоптици, змиептици. Ползвал съм ги в анимационните си филми, в плакати, в обложки за албуми и илюстрации. Историята за Симорг, която илюстрирах за Книга на въображаемите същества на Хорхе Луис Борхес, ме вдъхнови. Тя ме отведе право при английския превод на оригиналната творба (1177), Мантик’т-Таир от Фарид ад дин Аттар. На свой ред Аттар - моят папуняк - ме преведе през моите собствени седем долини. В първата долина прочетох епическата поема на Аттар, състояща се от 4500 стиха и преведена на ... |
|
|
"След целия опит, който имаме с писането и любовта, тази стихосбирка с изящна лекота ни повежда отново из лабиринта на любовното тяло и неговите градове, стаи и стълбища. Много силен поетически дебют." Георги Господинов "Димитър Ганев превъзхожда "младата" ни поезия в редица аспекти: овладяността, ерудицията (да не се обърка със самоцелни препратки), широтата на мирогледа. Докато "Никол слиза по стълбите", авторът ѝ се изкачва спокойно и уверено към своите литературни образци." Иван Ланджев Димитър Ганев е роден през 1992 г. в София. Учи философия във Виенския университет. ... |
|
|
„Да се наричаш Сахара“, означава, че той непрекъснато трябва да пътува. Означава името ти, изписано от нечия ръка на вътрешната страна на запотеното стъкло на влака и после изтрито с ръкав. И друга жена. И "Мога ли да седна до вас?". После целувка с вкус на непозната течност, която позволява на пресъхналото гърло да усети вкуса на някой друг. И пясък, който бавно изтича между пръстите, така както всичко изтича един ден... ... |
|
|
Книгата само на пръв поглед изглежда да е просто сборник с разкази. Всъщност отделните творби в нея са свързани с множество видими и невидими нишки, които ги подреждат в цялостен, мрежовидно разгръщащ се сюжет. Нишки, чието разплитане превръща внимателния читател в активен съучастник, въвлича го в литературни игри, които приличат на ребуси: нищо не е (само) такова, каквото изглежда; няма реалност, а игра на реалности, симулация, заместване... Книгата подрежда няколко истории, които демонстративно се съпротивляват на лекото писане и лекото четене, при все че нерядко ползват тъкмо хватките на популярната литература: любов ... |
|
|
Катя Белчева е родена и живее в град Пловдив. Завършила е Славянска филология и История в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Превежда от полски език. Има множество публикации в литературните издания в страната. През 2010 г. излиза книгата ѝ „ Стъпала в пясъка “, с която печели награда за дебютна книга на млад автор „Южна пролет“, Хасково, 2011 г. През 2013 г. е отличена в конкурса за поезия „Добромир Тонев“ и в конкурса на Община Пловдив за издаване книги на пловдивски автори. „Талантливата поезия е предизвикателство. Даровитите поети предизвикват смисъла на думите. Катя Белчева прави още една крачка ... |
|
|
„Разливът, който разделя родителите бенгалци от техните отгледани в Америка деца – и който разделя децата от Индия, – си остава основната тема на Лахири в това своеобразно продължение на Преводачът на болести и Името. В осемте разказа от този сборник резултатите отново са смайващи. В историите на Лахири – истории за изгнание, идентичност, разочарование и съзряване – се проявява нейното пестеливо и изкусно майсторство, с което малцина съвременници могат да се похвалят.“ Publishers Weekly „Чеховско чувство за загуба пронизва тези нови разкази: то ни припомня колко дълбоко г-жа Лахири умее да вниква в белезите, нанесени ни ... |
|
|
„Лили тръгна на разходка. Първо срещна леля Котка. Тя под крушата лежеше на шезлонг и си четеше. След любовни сериали най-обичаше журнали: мода, зодии и клюки, кратки разкази с поуки, както и интимни теми... А любовните поеми, публикувани в списания, бяха тайната и мания.“ Из „Лили във фермата“ ... |
|
|
"Беше време, когато се борехме за мир и разоръжаване. Докато разбера как да се включа и аз в тази работа, времената се промениха и всеки започна да се бори за нещо различно. Един се бори срещу корупцията, друг срещу съседите си, трети срещу листните въшки, нападнали дърветата край виличката му... Познавам и мъж, който упорито се бори срещу мастиката и е решил да я унищожи докрай, като изпие с отвращение всичката налична на тази земя. Аз избрах да се боря за едно по-усмихнато пространство около себе си. Населено от усмихнати хора. Казах си: и пет усмивки повече да предизвикам, пак е нещо. Все някой ще ми е ... |
|
|
Най-честият герой в стоте разказа от "Центурия" е "един господин", но се случва да е също дама, съществуващо или несъществуващо животно, призрак, явление, разсеяна фея, крадци на Вселени, сън, даже и вик. Тези текстове, наричани от техния автор "романи в миниатюра", приличат още на джаз вариации по общовалидни теми или на моментални снимки от многозначителни събития... Един господин подслушва разговора на белоснежен еднорог с базилиск; гид обяснява на туристическа група структурните особености на ада; възрастен мъж изпада от селенията на съня в селенията на смъртта, откъдето се връща с мисия; ... |
|
|
Книгата представлява сборник от деветнайсет блестящи и провокативни есета, чрез които Гладуел ни кани в мисленето и нагласите на цяла плеяда от впечатляващи с поведението си хора. Избраните лично от автора истории и идеи са вдъхновявали и вдъхновяват читателите на New Yorker дълго след публикуването им. Те се занимават с теми, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, но в крайна сметка са обединени от намерението на Гладуел да ни представи света през очите на другите и гравитират около убеждението, че това любопитство към същината и устройството на чуждия свят се нарежда сред фундаменталните човешки импулси - ... |
