Теодор е много умно зайче. Обича да прави оригами и да решава задачи по математика. И носи очила. Точно заради очилата някои негови съученици на шега го наричат Тео Къртицата. Въпреки подигравките обаче, той е твърдо решен да намери път към тях и да направи така, че те сами да поискат да му бъдат приятели. Дали възрастните ще се сетят как да му помогнат да се справи? Полин, Теодор, Ернест, Лулу и Анри са пет специални зайчета. Те учат в един клас и се сблъскват с най-различни предизвикателства, но смело се изправят срещу тях, докато откриват колко е важно да бъдеш себе си. Полин е мъничка и е родена без опашка. Теодор ... |
|
|
"Книга за непреходното в преходността (казано по пенчославейковски), за намереното равновесие чрез поезията в неравновесието ни. Първата от двете части умиротворява самотното и временно съществуване на човека сред огромния космос, сбогува се с илюзиите. Втората част поетически изследва творческия акт и завършва с читателя творец, наречен от Людмила Балабанова незнайния поет, вдъхновен да споделя духа на поезията." Светлана Стойчева Илюстрации: Ирина Каракехайова. ... |
|
|
"Пречистваща носталгия и копнеж по завръщане към невинността на най-истинската ни родина - детството, към усещането за дом, споделеност, защита. Болезнена самота на пространствата, от които не само детето в нас, но и предметите си тръгват вкупом, въпреки опитите ни да пребиваваме в два свята, наподобявайки ангелите. През раните от думи и жестове, чрез смъртта на майката, децата на България до тази на черната котка, малкото гларусче и лястовицата майка, книгата на Станислава Станоева успоредява апокалипсиса на полето и града с личните ни човешки апокалипсиси, от които става все по-трудно да излезем, защото все още ... |
|
|
Съставител: Остап Сливински. ... "Когато започва война, думите стават излишни - нужни са действия. После се оказва, че самите думи са се променили, разпаднали са се, придобили са нова сетивност и звук. Речник на войната започна с фрагменти от чути и преживени истории и се превърна в начин за осмисляне на опита, придобит от тежките загуби и необратимостта, болката и Вярата в победата. Сред хората, с чийто глас говори Речник на Войната, са тези, които с били принудени да напуснат домовете си и да се впуснат в неизвестното, доброволци и лекари, военни, обществени активисти и артисти. Понякога тези истории са само леко ... |
|
|
"Един от най-впечатляващите дебюти в последните години. Важна и богата книга, пълна с красота, тъга, грижа, влюбвания, болка и дълбочина. Смела поезия, която увеличава територията на добрата съвременна българска литература." Стефан Иванов "Поезия, която с хладнокръвно съзнание за човешката уязвимост фиксира процеса на себеразкриване. Отказът от спасителни илюзии, скъсването с родителските очаквания, поколенческите травми, любовта, която ни опустошава и създава. Поезия за вътрешните съпротиви, раните и отговорността." Ина Иванова Мартин Кръстев (2000) е от Хисаря, но споделя, че домът му е някъде ... |
|
|
Зайчето Лулу обожава лястовиците. Най-много на света обича да ги съзерцава от своя балкон. Което е чудесно, понеже Лулу има два свои балкона: при майка си и при баща си. Само дето на нея никак не ѝ е приятно да живее на две места, защото винаги забравя по нещо важно ту на едното, ту на другото. И това започва да ѝ създава главоболия в училище... Дали докато наблюдава лястовиците тя ще види и хубавото в новия си начин на живот? Полин, Теодор, Ернест, Лулу и Анри са пет специални зайчета. Те учат в един клас и се сблъскват с най-различни предизвикателства, но смело се изправят срещу тях, докато откриват колко е ... |
|
|
Анри е зайче, което, разсърди ли се, трудно се успокоява. Усеща, че в гърдите му се надига същински ураган. И никак не разбира защо всички наоколо сякаш предпочитат да работят, вместо да си играят с него. Дори мисълта за това го ядосва и го кара да се чувства самотен. Слава Богу, най-любимият му заек на света, дядо Зайо, ще помогне на него и на родителите му да разберат, че за да бъдеш щастлив и спокоен, понякога е достатъчно да вдигнеш поглед... и да прекараш малко време с онези, които обичаш. Полин, Теодор, Ернест, Лулу и Анри са пет специални зайчета. Те учат в един клас и се сблъскват с най-различни предизвикателства, ... |
|
|
"Героинята на Теа Монева е от поколението на децата, които година след година заминаваха да учат извън България. От поколението, обременено от очакванията на родителите си. Но и стъписано пред възможните избори. Ния търси мястото си. Пристъпва не просто прага на университета в Мюнхен, а и границата между детството и света на възрастните. И уж нищо лошо не се случва, а в този свят ѝ е неуютно. Въпросът, който авторката скрито задава, е: кога спряхме да искаме да бъдем добри хора и пожелахме да бъдем само успешни. И защо. Деликатно писане. Тихо и утешително." Ина Иванова Теа Монева е родена във Варна. ... |
|
|
"Гъсто населена с образи, сетивна вселена, в която най-важната дума е ние. Не просто човекът срещу космоса, човекът срещу смъртта - а ние, нашата свързаност, която упорства, не се отказва, държи се здраво от двете страни на големия предел. Дъските дъхтят на вино, смъртта мирише на майка, от облаците се подават ръце - утешителен свят, в който можеш да вярваш. Едновременно хтоничен и милостив, свят, който няма нужда да идеализира, за да продължи да обича." Зорница Христова "Това е книга за същностните основания на човека и отстоянията му. Книга, чиито особени стихотворения реквиеми оголват до внезапната му ... |
|
|
"Каквото имах - на забравата го казах." Йордан Велчев Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия П. К. Яворов в Пловдив (1967) и Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий, специалност История (1974). Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. Военноисторически сборник при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на ... |
|
|
"Наистина вярно е: пътешествията не съществуват, а големият смисъл, подир който тичаме, издъхва току пред нозете ни. Един град, един фенер, една къща - опорните точки на географията, където минава животът ни, оставяйки подире си своите въпросителни. Сред тази миниатюра, изрязана в правоъгълника на един олющен прозорец, всички пророци на света и всички летописци на света се оказват в един ъгъл." Из книгата Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия П. К. Яворов в Пловдив (1967) и Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий, специалност История (1974). ... |
|
|
"Таби Мактат, котарак хубавец, живееше с Фред, уличния певец. Животът им беше направо прекрасен. На Таби гласът беше силен и ясен. Фред грабваше своята стара китара, на плочките слагаше шапката стара, и пролет, и есен, и лято, и зима, те пееха своята песен любима: Ти, аз и китарата, малка компания, перфектно е, нямаме други желания. Ти, аз и китарата, МЯУка компания, МЪРфектно е, нямаме други желания." Из книгата Илюстрации: Аксел Шефлър. ... |
