Защо Древна Гърци е Древна Гърция? Защо без нея не бихме били това, което сме (и какво сме)? Мислим, че познаваме митологията ѝ - низ приказки за богове и герои. Но изпод перото на Роберто Каласо тези приказки ни се разкриват в смайваща плетеница от многолики и противоречиви версии, за да ни поведат по неподозирани пътеки. Какво е митът? Къде са изворите му? Защо никога не живее сам, а винаги негови варианти се спотайват в сенките? Със своя поразителен, бездънен, провокативен прочит, понякога суров до жестокост, другаде тайнствен до непроницаемост или разтърсващо поетичен, Роберто Каласо не дава отговори, а пръска ... |
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
Трето издание. С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. ... Това е история за светлината, която все пак побеждава мрака. За надеждата, която винаги крачи пред отчаянието. И за любовта, която надмогва загубата. История за новото начало, разказана със силата на думите и чистотата на образите. Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави - обездвижен в шини - е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм на ... |
|
"Силни, експресивни, разказващи, обичащи, такива са стиховете в тази книга. Израснали като дърво, с корен в сърцето и дали плодове, които имат вкус на любов. Крайъгълни камъни от един автопортрет, хронология на едно завръщане. А когато направиш избора да се завърнеш, да се върнеш назад във времето, ти не знаеш какво ще откриеш. И това е смелост. Ретроспекцията е динамичен портрет на себе си, разказ за растежа на сърцето, след който отново си цял. Създаден от обич и думи.Ю Ива Спиридонова, редактор "Книга, в която любовта бяга през сезоните, не вярва във възрастта, носи аромат на вода и цветя, приспива тишината, ... |
|
Десислава Динчева е родена в гр. София на 16.07.2000 г. Основното си образование завършва в 125 СУ "Боян Пенев", а понастоящем е ученичка в 12. клас в 164 ГПИЕ "Мигел де Сервантес". През 2012 г. печели трето място в Националния конкурс "Ние сме във времето и времето е в нас. То нас обръща и ние него". В 8. клас става трета в България на Националната олимпиада по испански език. В продължение на две години в Гимназията е била главен редактор на "Малък училищен вестник". Владее четири чужди езика. Участва активно в литературни конкурси и езикови олимпиади. Част е от основния състав на ... |
|
Румяна Кралева е родена в село дълбок дол, община Троян. Балканът ѝ дава сила, а Троянският манастир - причастие. Поема по пътя на икономическите науки и защитава докторат. По-късно специализира социална политика във Вашингтон, Москва, Мюнхен, Амстердам и др. В качеството си на преподавател в различни български университети има публикации в областта на издръжката на живота, бедността, социалната сигурност... Като изпълнителен секретар на КНСБ посвещава дълги години от творческия си път на социални и благотворителни инициативи в полза на деца и възрастни с увреждания. Магията на думите е нейно постоянно ... |
|
Тази книга събира неиздавани досега любовни текстове. Това е книга за жените - силни и нежни, влюбени и разочаровани, разгневени и летящи, но винаги вярващи в чудеса."Нека тази книга е твоето доказателство, че винаги има кой да рестартира сърцето ни, колкото и да е разбито то. Вече намерих любовта си, но дълго време се лутах. Вярвам, че причината да я намеря е само една - не спрях да вярвам в нея. Защото съм жена. А ние никога не спираме да вярваме в любовта. Каквото и да говорим." Ралица Генчева ... |