"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
|
Какво пише в рапортите на американския посланик в София за падането на Тодор Живков през 1989 г. ... Как Великите сили са приели събитията в България на 10 ноември 1989 г.? Били ли са информирани и подготвени? Каква роля са играли? Имали ли са пръст в случилото се? Част от отговорите могат да бъдат намерени в поверителните доклади, които тогавашният американски посланик в България Сол Полански е пращал до Държавния департамент във Вашингтон от юни 1988 до юли 1990 г. Малка част от тях, в които се споменават събитията в България преди и след 10 ноември 1989 г., могат да бъдат намерени във виртуалната читалня на ... |
|
|
Густав Климт, един от големите художници в света на изкуството, оживява в този вълнуващ и страстен роман за неговото творчество, съмишленици и най-вече за жените, които са го вдъхновявали. Най-значимата от тях - Емилие Фльоге, той увековечава в прочутата си картина "Целувката" и тъкмо на нея Елизабет Хики посвещава литературния си дебют. Емилие Фльоге и Густав Климт имат разтърсваща, трудна, продължила цял живот връзка. Срещат се, когато тя е само на дванайсет, а той - вече известен. Климт започва да ѝ дава уроци по рисуване и разкрива за нея бохемските, артистични среди от края на XIX и началото на XX ... |
|
|
Разкази за Бърти Устър и други търтеи. ... Един от най-прочутите британски автори. Признат майстор на английската проза, П. Г. Удхаус буди възхищение, както у съвременниците си Хилари Белок, Ивлин Уо и Ръдиард Киплинг, така и у съвременни писатели като Дъглас Адамс, Салман Рушди, Зейди Смит и Тери Пратчет. Прочут най-вече с поредицата си романи за английския аристократ Бъртрам Устър и неговия изключително изобретателен иконом Джийвс. Получава рицарско звание в годината преди смъртта си. "Ако единствената му тема бяха Джийвс и Устър, пак щяхме да го прославяме като Майсторът. Дори да не беше написал и ред ... |
|
|
За съдбата на българския елит след Девети. Дългоочакваното продължение на знаковото изследване Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност, която преди две години беше сред най-търсените исторически заглавия на годината. Погубената България на Вили Лилков и Христо Христов продължава и развива темата за комунистическите зверства срещу българския елит, срещу най-будните, работливи и интелигентни българи. Книгата се основава изцяло на документи и неизследвани досега архиви. Погубената България е своеобразно продължение на нашето изследване Бивши хора, посветено на съдбата на стопанския, политическия, военния ... |
|
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |
|
|
Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г. Три нейни романа ("Четвъртък", "Божество на предатели" и "В града на радостта и мира") и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ "Четвъртък" и "Една и съща река" са издадени в Италия и Македония, а романът "Четвъртък" е публикуван и в Китай и Сърбия. Три сборника с разкази на писателката излизат във Великобритания, а отделни нейни сборници с разкази - в Гърция, Канада и Израел. Разказът на Здравка Евтимова "Рядко" е включен в антологията " ... |
|
|
"Близкият изток и Централна Азия. Антропологически подход" заема особено място сред многобройните публикации на Айкелман. Трудът е не само задълбочена научна монография, но и четиво с обзорен характер - своеобразно въведение в регионите на Близкия изток и Централна Азия. Това превръща книгата и в незаменимо учебно пособие, което не само е препоръчвано на студенти в различни университети по света, но е предизвикало интереса и на много по-широка читателска аудитория." Симеон Евстатиев Дейл Айкелман е професор по антропология в Дартмут Колидж - основан през 1769 г. изследователски университет, част от ... |
|
|
Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият - син на милионер от Бостън, вторият - имигрант поляк без пукнат грош в джоба, двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и посветен на двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. "Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална." Дейли Телеграф Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият му роман " ... |
|
|
Задачата на настоящето е да коригира разбирането ни за миналото. Тази задача става все по-важна, когато миналото не може да се коригира. Елизабет Финч е вдъхновяваща личност - взискателна учителка, която преподава "Култура и цивилизация". С деликатна емпатия тя подтиква учениците си да раждат значими идеи и да открият призванието си. Когато бивш ученик на Елизабет, на когото тя завещава книгите и писанията си, прочита нейните дневници след смъртта ѝ, той си спомня за уникалния ѝ любопитен ум и страстта ѝ към философията. Нейните размисли анализират големите мислителите от миналото и изследват ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
|
Богомилите и последния кръстоносен поход. 1393 г. Търновград. Баязид Светкавицата е повел войските си към последната крепост на Второто българско царство. А цар Иван Шишман бяга, оставяйки защитата на града в ръцете на обичан от народа духовник. 1443 г. Южна Франция. Група верни последователи на богомилското учение рискуват живота си, за да спасят от папските рицари безценни реликви, съхранявани с години в легендарната крепост Монсегюр, и да ги върнат в земите, на които принадлежат. Есента на 1443 г. Град Буда. Осемнадесетгодишният крал Владислав Ягело III повежда десетки хиляди рицари към скованите от люта зима ... |
