Абстрактните цифри получават лице и глас в Алкохолен делир: Литературни репортажи за Русия от XXI век от Яцек Хуго-Бадер. Съветския съюз го разпаднаха през декември 1991 г. и значи формално не съществува. Но съществуват последиците от него. Измерени в цифри и статистики, те са страшни. Днес в Русия, само по официални данни, са регистрирани: алкохолици - над 4 580 000; наркомани - 8 870 000; психично болни - 978 000; ХИВ-позитивни - 2 380 000. Руската федерация заема първо място в света по: брой на умишлените убийства и самоубийства; честота на пътнотранспортните произшествия; обема на търговията с хора и още много ... |
|
"Необикновено увлекателна книга. Най-важният етап в историята на Русия става ясен благодарение на това, че хората, творили тази история, са показани удивително живи; понякога направо ти се иска да им кажеш: "Не, не трябва, това е грешка, вие погубвате Русия!" Не мога да се сетя за нито една друга книга която така пълно, точно и мощно да представя на читателя смисъла на ключово историческо събитие." Владимир Познер, журналист и телевизионен водещ "Странно, че такава книга не е била писана по-рано. Спокойно, умно, пределно увлекателно изложение на събития, случили се преди сто години. Тази книга ... |
|
Разкази от клуб "Търтеи" и бар "Въдичарски отдих". Илюстратор: Тодор Ангелиев. ... "Ако единствената му тема бяха Джийвс и Устър, пак щяхме да го прославяме като Майстора. Дори да не беше написал и ред повече, днес пак щяхме да го тачим като най-блестящия английски хуморист. Ако приносът му към литературата бяха само историите за семейство Мълинър, мястото му в историята на човечеството щеше да е осигурено за вечни времена. Доктор сър Пелъм Гренвил Удхаус дължи безсмъртието си на своите герои." Стивън Фрай "Да разгледаме фактите, дами и господа, които в случая са от прости по- ... |
|
Четири атрактивни французойки споделят свежия си и енергичен поглед върху истинската същност на парижанките: как се обличат, как се забавляват и какви обноски се стараят да имат. В кратки и забавни части тези парижки дами ви предлагат много оригинални гледни точки за стила, красотата, културата, обноските и мъжете. Авторките Ан Бере, Одре Диуан, Каролин дьо Мегре и Софи Ма - неомъжени, но обвързани и с деца - са приятелки от години. Талантливи бохемки, борещи се срещу отживелиците, с кариери в областта на музиката, филмите, модата и издателския бизнес, те са нетипично откровени и открити, докато разбиват митовете за ... |
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
Какво пише в рапортите на американския посланик в София за падането на Тодор Живков през 1989 г. ... Как Великите сили са приели събитията в България на 10 ноември 1989 г.? Били ли са информирани и подготвени? Каква роля са играли? Имали ли са пръст в случилото се? Част от отговорите могат да бъдат намерени в поверителните доклади, които тогавашният американски посланик в България Сол Полански е пращал до Държавния департамент във Вашингтон от юни 1988 до юли 1990 г. Малка част от тях, в които се споменават събитията в България преди и след 10 ноември 1989 г., могат да бъдат намерени във виртуалната читалня на ... |
|
Густав Климт, един от големите художници в света на изкуството, оживява в този вълнуващ и страстен роман за неговото творчество, съмишленици и най-вече за жените, които са го вдъхновявали. Най-значимата от тях - Емилие Фльоге, той увековечава в прочутата си картина "Целувката" и тъкмо на нея Елизабет Хики посвещава литературния си дебют. Емилие Фльоге и Густав Климт имат разтърсваща, трудна, продължила цял живот връзка. Срещат се, когато тя е само на дванайсет, а той - вече известен. Климт започва да ѝ дава уроци по рисуване и разкрива за нея бохемските, артистични среди от края на XIX и началото на XX ... |
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |
|
За съдбата на българския елит след Девети. Дългоочакваното продължение на знаковото изследване Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност, която преди две години беше сред най-търсените исторически заглавия на годината. Погубената България на Вили Лилков и Христо Христов продължава и развива темата за комунистическите зверства срещу българския елит, срещу най-будните, работливи и интелигентни българи. Книгата се основава изцяло на документи и неизследвани досега архиви. Погубената България е своеобразно продължение на нашето изследване Бивши хора, посветено на съдбата на стопанския, политическия, военния ... |
|
Крайният вегетарианец и нудист от Нюрнберг Аугуст Енгелхард отплава към Германска Нова Гвинея, за да създаде колония от хора, които се хранят само с кокосови орехи. Купува малък остров заедно с местното население и се заселва там с идеята, че те ще работят в неговата кокосова плантация. XX век тъкмо е започнал и лудостта на екстремните духовни практики, придружени от странни хранителни ограничения, е едва в началото си. Енгелхард затъва все повече в крайности, заобиколен от работниците си, които с насмешка участват в чудатостите му. В същото време нацизмът става все по-популярен в родината му. Кристиан Крахт използва ... |
|
"Музеят на моето време е урок по микроистория. През личния разказ за едно семейство, преминаващ през четири поколения и две смени на политическата система, през лични загуби и обществени сътресения, през безцветието и странните колоритни личности, които поддържаха живота жив. Книга свидетелство на цялото ми поколение." Яна Букова "Музей ли? Не, тук няма нищо застинало като в музейна експозиция. Слава Янакиева определя книгата си като фрагменти - жанрова хибридност, разположена между художествената прозата, есето, мемоарната публицистика и... киното, само че режисирано с думи. Разказваш себе си, ... |
|
Всичко в тази книга наистина се е случило. То е съхранено в родовата памет на два български рода, а чрез съдбите на главните герои капитан Никола Кръстев и Георги Голомехов се разкрива не само трагичната съдба на бившите хора в земния ад на комунизма, но и се рисува моралният портрет на цяло едно поколение, съумяло да запази и пренесе непокътнати своите ценности към бъдещето. На страниците на романа в интимна, неизвестна за широката публика светлина оживяват образите на Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов - освободителя на Родопите, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров-Майстора, Елин Пелин, ... |