След метафизично-ницшеанското „Проглеждане на гледката”, след декоративния a la Чавдар Мутафов мемоар „Далматинецътъ Марципанъ”, и най-сетне – след литературно-антиквитетната „Вещи и обнищвания в литературата”, вече държим в ръце четвъртата книга на писателя-dandy Любомир Милчев – „Комедиантите...”, декорирана с много загадъчни черно-бели фотографии от Николай Трейман. И тази книга прописва трудно отстоимото и строго осъждано в българската литература право на една мрачно-весела маниерност от необароково-щукатурен тип. Между фарса, водевила и живата картина тези текстове, пропити от усета за несъстоятелността на човешкото ... |
|
|
В предложените на читателите избрани мисли от непубликуваното наследство на Фридрих Ницше е проследен периода от 1869 г., времето на неговата младост, до края на 1888 г., когато на 3 януари 1889 г. великия мислител претърпява тежък и болезнен срив. Подборът на включените в изданието мисли, бележки, записки, скици от посмъртния архив на Ницше, избягвайки систематичната подредба, остава верен на хронологията на живота му, чрез която се разкрива по-пълноценно преди всичко образа на човека, а после този на философа. "Публикуваното наследство на Ницше ни разкрива само преддверието, докато същинската философия намираме в ... |
|
|
"Не всичко, което чух, записах, не всичко което написах, чух. Така схващам разликата между рупора и ехото. Наивно е да се усилват изкуствено гласовете на хората, които на следващите страници разказват за себе си, те са пределно мощни. Откъде извира тази мощ обаче, ако си решил да не тълкуваш вещо, а да се довериш, очакваш да разбереш, когато гласовете се залутат търсещо между баирите от бръчки и пристрастия, снишени до приятелски шепот. Силно ме блазни желанието да се нарека техен приятел, но било злоупотреба с дълбокия смисъл на древната мъдрост - "Кажи ми кои са приятелите ти..." - би било провинциално ... |
|
|
Христо Радевски, Радой Ралин, Константин Павлов, Валери Петров, Добри Жотев. ... Хроника на едно четене с "реакционно съдържание" 20 декември 1965. Софийски университет, 65 аудитория. Обявено по афиш "Голямо епиграмно четене в чест на януарската и всички предстоящи сесии". Организатор от името на Културния клуб - моя милост. "Оказва се, прибързано. С две заповеди на Ректора - от 13 и 31 януари 1966 г., съм изключен от Университета: "за организиране на сатирично четене с реакционно съдържание", състояло се на 20 декември 1965 г. в 65 -та аудитория. Завършването на последния семестър и ... |
|
|
"Тази книга проследява пътя на една идея. Но каква е идеята? Знам ли... Да се пее и пише с очи към звездите. Да пеем!, няма да се скапе едничка само песента, вдън космоса да я изпратим с разчекнати от гняв уста." Ани Илков ... |
|
|
"Строшено огледало" е книга с чудесна споменна проза. Поетът Деньо Денев я оприличава, веднъж, на "ранни мемоари" и втори път на "ненаписани стихотворения". Аз съм съгласен с това. Нещо повече. По чистотата на помисъла и ювелирното изпипване на детайлите, по своята изповедност, топла човечност и психологическа оцветеност на преживяванията и настроенията "Строшено огледало" се родее с "Някога" (1924) на Дора Габе (забелязана от Владимир Василев), а също така със скрепените в проза "ненаписани стихотворения" на Иван Давидков. Който иска да усети по-добре и по- ... |
|
|
Включва непубликувани разкази. ... Естетическата платформа на диаболизма в световната литературата черпи вдъхновение от готическия роман и мистичния романтизъм на Е. Т. А. Хофман и Едгар Алан По. В Русия диаболизмът добива екстатични и гротескови форми в творчеството на Гогол. У нас в кошмара на времената между двете световни войни диаболизмът е натоварен с отговорността да трансформира темите и проблемите на модерността чрез езика на фолклора и фантазното, за да даде нова трактовка на отчуждението и на безсилието за справяне с битието. В този аспект произведенията на Светослав Минков, Георги Райчев, Владимир Полянов и ... |
|
|
Известният наш поет Георги Константинов е написал една необикновена книга. Тя съдържа емоционалните размисли на автора за съдбата на древните български книги, сътворявани през Златния век върху страници от овча или телешка кожа. Есеистичното му перо проследява драматичната съдба на нашите книги през най-мрачните векове, както и възкръсването на книжовността ни през Възраждането. В книгата "Поезията като свидетел" засияват имената на плеада наши духовни будители от Паисий до днес. Има вълнуващи страници, съдържащи и малко известни факти за епичните битки при Шипка и Плевен, дали вдъхновение за незабравими ... |
|
|
Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен. Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат."Ние всички, родените преди '89-а и ... |
|
|
Издателство "Захарий Стоянов" представя стихосбирката "Открито море" на Паруш Парушев. Остров Сред влага, сред мъгла, сред вятър какво ли тука отстоява? - къртичина върху водата. Сменят се сезоните. Брегът отсрещен в зеленина потъва. Или си отпочива в завивките на снеговете. А той - един и същ. На камъните остри не идва никой. Минава времето край него - с дъх не го докосва даже. Какво ли голото му теме ще излюпи, щом го бият непрестанно с чуковете си вълните? Щом зъзне сам сред хаоса и костите му пукат и може би за нищо друго силите не стигат, освен да стиска зъби... Паруш Парушев ... |
|
|
Избрани и нови стихотворения 1990 - 2020 г. ... "От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени. Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето." Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019 Без адрес Може би ненапразно посади половината си живот на билото, макар че коренището на твоя дом се ... |
|
|
I част на кирилица: св. Прокопий Сазавски, около 1030 г. II част на глаголица: монаси от Емауския католически манастир, Прага, 1395 г."Драги читателю, В ръцете си държиш фототипно копие от една българска светиня, а именно текстове на Глаголица и Кирилица на прочутото евангелие, над което са били заклевани всички френски владетели в катедралата на град Реймс. Реймското евангелие е пергаментен ръкопис, състоящ се от две части: първата от 32 страници, написана с българска кирилица и втората, от 62 страници, написана с българска глаголица. Първата част, която съдържа Празнични четения на евангелието за периода 1.IX. - 9. ... |
