По улиците на гетото в Прага, прегърнати в мъглата на миражи и сънища, бижутерът Атаназиус Пернат тръгва по дирите на митичния голем. Появяващото се веднъж на 33 години същество отключва след себе си вихър от халюцинации и видения, които се смесват с реалността на призрачните герои на града - проститутки, вехтошари, кукловоди, улични музиканти. Определян като връх в творчеството на мистичния писател Густав Майринк, Голем е може би най-важният роман в неговия творчески път. Книгата е извезана от вихрушка от привидения, които свободно се придвижват в полетата на съзнаваното и несъзнаваното. Възхвалявана от мнозина, ... |
|
|
Арестуван от франкистите в Малага през февруари 1937 година, роденият в Австро-Унгария Артур Кьостлер е изтезаван, съден и осъден на смърт. Екзекуцията му се отлага от месец на месец и най-сетне е отменена лично от Франко само поради енергичната намеса на британското правителство. След освобождаването си авторът научава за проведените от Сталин чистки в Русия, чрез които авторитарния лидер консолидира властта в партията. Следващите години между 1938 и 1940, следен, осъждан, затварян отново, Кьостлер ще пише и ще успее да опази ръкописа на книгата, която ще му донесе международна слава. И така Мрак по пладне ще се ... |
|
|
Първият том на антологията съдържа стихотворения от трубадурите до Артюр Рембо и символистите."Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще ... |
|
|
Вторият том на антологията представя френските поети от Верхарн до Аполинер и Сандрар."Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще ... |
|
|
Третият том на антологията съдържа творби от Сен-Джон Перс до съвременната поезия."Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще просветнат ... |
|
|
Нелепости, доведени до гротеска, страшни описания, в които има зрънце ужас, остроумие, докарано до фарс, обикновеното, превърнато в странно и загадъчно - така накратко Едгар Алан По определя творческия си метод или по-точно изискванията, на които трябва да отговарят разказите и новелите му. Творчеството му тревожи и до днес и повдига редица въпроси. Доколко насериозно да бъде четено? Мъченик ли е авторът на необузданото си въображение? Или е баща на американския готически кич? А може би е просто шегаджия? Изразител на подсъзнателното, облечено в алегории? В стегнатото томче на издателство Труд са включени 14 разказа ... |
|
|
Емил Верхарн израства сред просторите на Фландрия с нейното буйно пролетно цъфтене, с проливните дъждове и дебели снегове, с грубите делници на отрудените хора - и нищо чудно, че ранните му стихове са по-скоро картинни с тежката сочна четка на старите фламандски майстор, славословещи битието с грижите и простите човешки радости. И по-късно, когато се обръща към града, този истински октопод, който изсмуква силите на живота, Верхарн запазва свежестта на своите възприятия, мечтата си за един по-хармоничен свят. Наричат го поет на стихиите, на величественото и това иде от сътресенията и тътена на епохата, които неговото сърце ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Избрана проза. ... Евгений Замятин - авторът на бележития антиутопичен роман "Ние" (завършен още през 1921 г. и публикуван в СССР чак през 1988 г.), се нуждае не от представяне, а от отклик - в онази "друга реалност", която кара страниците да се прелистват. "Преживяването" на "Ние" причинява постоянна промяна в световъзприятието на читателя, но не по-малко завладяващи са другите му прозаични творби, събрани в живите, но и разтърсващи като ледоразбивач слова, които започват с: "Неми задъхани дни..." (разказът "Сам" от 1908 г., който се счита за първата ... |
|
|
"Едгър По - най-мощният писател на своята епоха - хипнотично изобразява как абсурдът прониква в разума и властва над него с чудовищна логика." Шарл Бодлер "Най-ценните си идеи дължа на моя велик учител Едгар Алан По." Стефан Маларме "В този смутен литературен век Едгар По представлява мълнията на шемета и поетическата буря. Опитите творчеството му да бъде анализирано често отвеждат, както при Леонардо, само до загадъчни усмивки." Пол Валери "Едгар Алан По е сюрреалист на приключението." Андре Бретон ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 - 1937) пише романа Ние през 1920 г. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри. В Русия романът се появява едва през 1988 г. В Ние авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за ... |
