В този втори сборник разкази, Издихание, читателят ще научи за: вратата на алхимика, портал във времето; за един титанов извънземен, студент по анатомия, и за неизбежния край на Вселената; за жизнения цикъл на софтуерните обекти, с които си създаваме емоционална връзка; за избирателното действие на паметта ни и за това, какво би било, ако можехме да записваме всеки миг от живота си; за убеждението ни, че сме пъпът на Земята, и за съмненията ни, че това е така; за съществуването на паралелни светове, в които постъпваме по друг начин; за призмите, чрез които можем да поговорим със своя Парааз от някой от ... |
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените. Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
|
Най-хубавите приказки, които съществуват. Това определение четем в изпълненото с възхита писмо на Якоб и Вилхелм Грим до техните норвежки последователи и съмишленици, събирачите на народни приказки Петер Кристен Асбьорнсен и Йорген Му. През 1836 г. двамата приятели прочитат Детски и домашни приказки на Братя Грим и откриват своето призвание - през следващите петнайсет години ще обиколят цяла Южна Норвегия, ще разговарят с всички онези, които най-добре познават народното творчество - земеделци, пастири, ловци, прислужници, деца и старци, ще пишат писма на приятели и познати от всички краища на страната с молба да им ... |
|
Старците вече не говорят е дистопичен роман на белгийския писател Венсан Енгел за проблемите на едно егоистично и индивидуално общество, породени от икономическите кризи, пандемиите, застаряването на населението, постепенното изчезване на солидарността между хората. Написана пет години преди началото на пандемията от Covid-19, но публикувана през 2020 г., творбата разкрива затварянето на човека в себе си, изкривения начин, по който той започва да се отнася към онези, които вече не са в състояние да произвеждат, експанзията на методите на полицейската държава и диктатурата в период на всеобща нестабилност. При 30 % ... |
|
От извисяващата се Вавилонска кула, която свързва Земята с божествените висини, до свят, в който посещенията на ангелите са колкото бленувано, толкова и ужасяващо всекидневие, от невронната модификация, позволяваща да се погледне отвъд красотата на човешкото лице, до извънземния език, променящ възприятието ни за времето и реалността, Тед Чанг ни приканва с невъобразима изобретателност да преосмислим нашата вселена и мястото ни в нея. Опирайки се на изключителната си ерудиция, черпейки от постиженията на математиката, физиката, езикознанието, психологията, ненапразно наричан "гений на научната фантастика", Чанг ... |
|
Красив и непокорен роман за бунта, табутата, насилието и еротизма, както и за необикновената метаморфоза на душата. Преди да започнат кошмарите, животът на Йонгхе и съпруга ѝ е обикновен и до голяма степен предвидим. Но сънищата - натрапчиви картини с кръв и жестокост - я измъчват и в крайна сметка я принуждават да се откаже от консумирането на месо. Този малък акт на независимост поставя край на обикновения семеен живот и начало на гротескни събития у дома. Съпругът ѝ, сестра ѝ и нейният мъж напразно опитват да възвърнат контрола си върху Йонгхе, докато тя отстоява избора, превърнал се в свещен закон ... |
|
След като цял ден са работили по общия си превод, всяка привечер двама мъже тръгват на разходка из града. Единият е писател, разказва как и защо е написал повест върху отломките от потънал в миналото сценарий. Разходка след разходка - покрай разказа за сценария и повестта разкрива и част от живота си. Пред другия - съпреводач по неволя, но събеседник по желание - се заплита и разплита мрежа от обстоятелства, преживявания, съкровени моменти, събитийни подробности, неизтлели чувства. Спомените на писателя за писането и живота се редуват с откъси от самата повест, с отзвука ѝ в събеседника му, едновременно привличан и ... |
|
Папа Григорий Пети е заченат от кръвосмешение между брат и сестра. За да се задълбочи още повече грехът, после той се оженва за майка си. Когато узнава това, Григорий се подлага на дълбоко поканяние прекратено от намесата на Бог, който го избира за папа. Тази приказна пародийна история Томас Ман пише в края на живота си. В нея той излиза от обичайните си теми, вдъхновен от "Грегориус, или Добрият грешник" от Хартман фон Ауе, но и от "Едип цар" от Софокъл. Томас Ман (1875 - 1955) е един от големите германски писатели на XX век, носител на Нобелова награда за литература за 1929 г. След идването на ... |
|
"Ключовете от къщи, са там където има навик. Да ги оставя Жеко когато вече се е прибрал, но сега ги е забравил Излезна и не се прибра И да го чакам знам, че няма никога да звънне И да си дойде от там, за където тръгна без ключове." Текла Алексиева ... |
|
"Хармс" е най-популярният от многото псевдоними на Даниил Ювачов, роден в Петербург през 1905 г. Писателят има около 30 псевдонима, много от които стават имена на герои в негови произведения. Нетрадиционен, авангарден белетрист и поет, който в свое стихотворение нарича себе си Властелин на свободните мисли, Даниил Хармс е модернист по отношение на езика и попрището на литератора, има философски интереси, а в своите произведения, пълни с фантасмагории и парадоксални обрати, експериментира с текстовете и се занимава с хаоса на живота от необичайна гледна точка. Творбите на Хармс не са с поставени в граници ... |
|
Юбилейно издание по случай 100-годишнината от рождението на големия писател, поет и сатирик Радой Ралин, което побира всички негови знакови произведения. Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стоянов, 23.04.1922 - 21.07.2004 година) е може би най-колоритният български поет, писател, сатирик, епиграмист, драматург и дисидент. С всяка от творбите си и с примера на собственото си страдалческо битие той докрай защитава принципите на свободата и вечните човешки ценности, като не се бои да осветлява и критикува разнообразните обществени недъзи."Радой беше и си остана извън рамките на обичайното, един необикновен човек, не по ... |
|
Романът "Петмез" е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития. Той е едновременно ведра и тъжна книга - тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот - за трагичността на неговия неминуем край. Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония."Да, моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония - както към този свят, така и към моята сантименталност." Влада Урошевич "Един от най- ... |