Изумителна, откачена и майсторски написана, тази история ще ви накара да скачате от изненада към изненада, от удивление към кошмар... Наскоро установилата се в Нормандия Сандрин е помолена да изпразни дома на баба си, живяла сама недалеч от брега на малък остров. Когато пристига на това сиво и студено място, тя открива няколко възрастни обитатели, живеещи в нещо като затворено общество. Всички те описват баба ѝ като очарователен и сърдечен човек - твърдения, които са много далеч от представите на Сандрин. И все пак атмосферата на острова е изключително странна. След няколко часа, прекарани на него, Сандрин разбира, ... |
|
|
Сбъдването на най-съкровената ѝ мечта се превърна в най-мрачния ѝ кошмар... "Искаш ли да бъдеш богата? По-богата, отколкото в най-смелите си мечти?". Този въпрос задава Джаксън, тайнственият непознат, на двайсетгодишната Лу Ан. Той има предложение: гарантира ѝ голямата печалба от националната лотария. Тя трябва само да си купи билет. И да получи сто милиона долара на пищна церемония в Ню Йорк. Лу Ан няма нищо. Живее в стара каравана с малкото си момиченце и вечно пияния неудачник, който е неин баща. Работи като келнерка в крайпътно заведение и мечтае дъщеря ѝ да има по-щастлива съдба. Лу ... |
|
|
Кинозвездата Евелин Хюго, която живее в уединение от десетилетия, най-сетне е готова да разкрие истината за бляскавия си и скандален живот. Но когато избира за интервюто неизвестната журналистка Моник Грант, най-изненадана остава самата Моник. Защо е избрала точно нея? Защо е решила да говори точно сега? В луксозния си апартамент в Манхатън Евелин Хюго разказва на Моник за живота си - от заминаването си за Лос Анджелис през 50-те години до решението да се оттегли от шоубизнеса през 80-те. Със седем брака зад гърба си, Евелин разкрива история за безскрупулни амбиции, неочаквани приятелства и една голяма, забранена любов. ... |
|
|
Философско-психологическа автобиографична дисекция на обществото и човека от Втората световна война до днес. Тя е никоя. Но може да бъде всяка французойка. Чрез снимки и спомени, останали от събития, думи и вещи, тази жена предава своето усещане за годините, изнизали се от Втората световна война до наши дни. Тя говори за себе си в трето лице. Тя е Ани Ерно и разказва историята на своето поколение. За да спаси нещо от времето, в което няма да ни има никога повече. Книгата е с Нобелова награда за литература за 2022 г. ... |
|
|
Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието. Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види ... |
|
|
Тя е на 23 години. Студентка, необвързана и бременна. Да абортира е престъпление, роди ли - обществото ще я порицае, срам ще бележи семейството. Героинята на тази история няма изход и решава сама да махне плода... Спасяват живота ѝ в последния момент. 40 години по-късно Ани Ерно зашлевява Франция и света със спомените от дневника си. Тя никога не преодолява травмата от 1963 г., но не спира да говори за нея. За да няма повече жертви на криминални аборти. За да воюва за правото на жените сами да решават дали и кога да имат деца."Пиша, за да отмъстя за хората от моята класа." Из Нобеловата реч на Ани Ерно ... |
|
|
В книгата си Живот по неизбежност авторът ще подреди текста си изцяло в не много обичайния жанр на мемоарния роман, в който той навсякъде и едновременно - иронично и по-често самоиронично - ще е и разказвачът, и главният, и потърпевшият герой, затова и в трите си ипостаса ще се явява все в трето лице. Защо самоиронично? Защото помни просвещенската максима на един велик европеец, според която постоянната сериозност е най-сигурният белег на посредственост. Някой от вас ще го ожали, друг ще го проклина, нали още преди два века и нещо дядо ни Софроний е казал в тъжно-веселото си Житие и страдание: "Понеже тоест вещ ... |
|
|
Всички предчувствия на господин Голядкин се бяха сбъднали напълно. Всичко, от което се опасяваше и което предчувстваше, сега се беше случило наяве. Непознатият седеше пред него: също с шинел и шапка, на собственото му легло, леко усмихнат, примижал и му кимаше приятелски. Господин Голядкин искаше да изкрещи, но не можа; да протестира по някакъв начин, но не му стигнаха сили. Косата му се изправи и той от ужас се свлече в несвяст на мястото си. Впрочем имаше защо. Господин Голядкин позна напълно своя нощен приятел. Нощният му приятел не беше някой друг, а самият той - самият господин Голядкин, друг господин Голядкин, но ... |
|
|
Пътят към Ада е осеян с добри намерения! Когато решава да се върне в родния си Видин, Шарки има простичък план - да отвори свой нощен клуб, с който да намери една изгубена част от себе си. Какво може да се обърка? Оказва се - всичко! Попада в стари истории и нови взаимоотношения между някогашните ѝ съученици. Нещата излизат от контрол. Преди да се усети, е изправена пред необходимостта да нарушава човешки и божии закони - заради собствените си разбирания или заради очите на един свещеник. Нищо чудно, че през повечето време има нужда от двойна водка в Ада, за да понася себе си и да не крещи по другите. А когато се ... |
|
|
Десет души пристигат в имение на необитаем остров, поканени от неизвестен за тях домакин. Те не се познават и изглежда нямат нищо общо помежду си. Освен може би фактът, че всеки от тях има тайна, която да крие и престъпление, за което да плати... В първата им нощ в имението един тях е отровен. Останалите откриват, че не могат да напуснат острова и напрежението ескалира. А убиецът е подбрал следващата си жертва... и следващата... Те бяха десет е най-успешната книга на Агата Кристи с продаден тираж от над 100 милиона екземпляра. Това я превръща в най-популярния криминален роман в света. Самата писателка споделя, че го ... |
|
|
Шестнайсетгодишната Дида е оградила себе си, мечтите си и живота си с правила, които спазва стриктно. До един безумен майски ден, в който всичко се променя. Ден, изпълнен с толкова много противоречия. Ден, в който маковете са кървавочервени, а мечтите - болезнено далечни... Ден, в който една-единствена дума пулсира натрапчиво в мозъка ѝ като все още жива пъпна връв: Мама."Дида седеше на любимото си място - беше ѝ като запазена марка. На ръба. На ръба на прозореца, точно там, където започват мечтите и свършва адът. Обичаше да е с гръб към всички останали мизерни същества и за части от секундата да се ... |
|
|
"Добре дошли в Тъгата. Население - един. Истинският фарс е начинът, по който обвинявам тъмното минало на жена си за проблемите си, докато се люшкам между радост към скръб. Истинският фарс е в начина, по който оправям яката си, докато влизам в заложната къща, вярвайки, че таи изиграна увереност, арогантност дори, ще прикрие истината за пълното падение, за това колко дълбоко съм се сгромолясал. Всички ние сме клоуни. Ако искаш да видиш фарс, погледни се в огледалото. Човек, смазан от реалността, играе шоуто на издръжливостта и силата. Ако това е нещо, което не можеш да проумееш, скъпи читателю, значи аз и ти никога ... |
