Изумителна, откачена и майсторски написана, тази история ще ви накара да скачате от изненада към изненада, от удивление към кошмар... Наскоро установилата се в Нормандия Сандрин е помолена да изпразни дома на баба си, живяла сама недалеч от брега на малък остров. Когато пристига на това сиво и студено място, тя открива няколко възрастни обитатели, живеещи в нещо като затворено общество. Всички те описват баба ѝ като очарователен и сърдечен човек - твърдения, които са много далеч от представите на Сандрин. И все пак атмосферата на острова е изключително странна. След няколко часа, прекарани на него, Сандрин разбира, ... |
|
Десет души пристигат в имение на необитаем остров, поканени от неизвестен за тях домакин. Те не се познават и изглежда нямат нищо общо помежду си. Освен може би фактът, че всеки от тях има тайна, която да крие и престъпление, за което да плати... В първата им нощ в имението един тях е отровен. Останалите откриват, че не могат да напуснат острова и напрежението ескалира. А убиецът е подбрал следващата си жертва... и следващата... Те бяха десет е най-успешната книга на Агата Кристи с продаден тираж от над 100 милиона екземпляра. Това я превръща в най-популярния криминален роман в света. Самата писателка споделя, че го ... |
|
"Искам да благословя този роман. Защото - както е казал Джон Дън - не питай за кого бие камбаната - тя бие за теб! Един млад мъж иска да спаси своето дете. Като му подари живота си. Това е толкова силно, че смразява и обезоръжава!" Калин Терзийски "Малко момиче пострадва при игра. Необходима е сложна операция, която финансово е непосилна за родителите. Притиснат от ситуацията, бащата избира немислимото. Красноречиво този разголващ роман ни показва, че във всеки от нас се крие малък герой, но също така поставя и изключително сложните въпроси - какво всъщност е геройството и каква е цената на човешкия ... |
|
Пътят към Ада е осеян с добри намерения! Когато решава да се върне в родния си Видин, Шарки има простичък план - да отвори свой нощен клуб, с който да намери една изгубена част от себе си. Какво може да се обърка? Оказва се - всичко! Попада в стари истории и нови взаимоотношения между някогашните ѝ съученици. Нещата излизат от контрол. Преди да се усети, е изправена пред необходимостта да нарушава човешки и божии закони - заради собствените си разбирания или заради очите на един свещеник. Нищо чудно, че през повечето време има нужда от двойна водка в Ада, за да понася себе си и да не крещи по другите. А когато се ... |
|
Всички предчувствия на господин Голядкин се бяха сбъднали напълно. Всичко, от което се опасяваше и което предчувстваше, сега се беше случило наяве. Непознатият седеше пред него: също с шинел и шапка, на собственото му легло, леко усмихнат, примижал и му кимаше приятелски. Господин Голядкин искаше да изкрещи, но не можа; да протестира по някакъв начин, но не му стигнаха сили. Косата му се изправи и той от ужас се свлече в несвяст на мястото си. Впрочем имаше защо. Господин Голядкин позна напълно своя нощен приятел. Нощният му приятел не беше някой друг, а самият той - самият господин Голядкин, друг господин Голядкин, но ... |
|
В книгата си Живот по неизбежност авторът ще подреди текста си изцяло в не много обичайния жанр на мемоарния роман, в който той навсякъде и едновременно - иронично и по-често самоиронично - ще е и разказвачът, и главният, и потърпевшият герой, затова и в трите си ипостаса ще се явява все в трето лице. Защо самоиронично? Защото помни просвещенската максима на един велик европеец, според която постоянната сериозност е най-сигурният белег на посредственост. Някой от вас ще го ожали, друг ще го проклина, нали още преди два века и нещо дядо ни Софроний е казал в тъжно-веселото си Житие и страдание: "Понеже тоест вещ ... |
|
Тя е на 23 години. Студентка, необвързана и бременна. Да абортира е престъпление, роди ли - обществото ще я порицае, срам ще бележи семейството. Героинята на тази история няма изход и решава сама да махне плода... Спасяват живота ѝ в последния момент. 40 години по-късно Ани Ерно зашлевява Франция и света със спомените от дневника си. Тя никога не преодолява травмата от 1963 г., но не спира да говори за нея. За да няма повече жертви на криминални аборти. За да воюва за правото на жените сами да решават дали и кога да имат деца."Пиша, за да отмъстя за хората от моята класа." Из Нобеловата реч на Ани Ерно ... |
|
Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието. Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види ... |
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
Философско-психологическа автобиографична дисекция на обществото и човека от Втората световна война до днес. Тя е никоя. Но може да бъде всяка французойка. Чрез снимки и спомени, останали от събития, думи и вещи, тази жена предава своето усещане за годините, изнизали се от Втората световна война до наши дни. Тя говори за себе си в трето лице. Тя е Ани Ерно и разказва историята на своето поколение. За да спаси нещо от времето, в което няма да ни има никога повече. Книгата е с Нобелова награда за литература за 2022 г. ... |
|
Гласът на тихия копнеж е във всяка от нас. Така силно се стремим да бъдем пълноценни партньори, посветени на работата, добри приятелки, грижовни майки, дъщери, съпруги. Мислим, че този стремеж ще ни накара най-сетне да се почувстваме живи и смислени, но вместо това сме все по-изморени, притиснати, претоварени и неудовлетворени. Вървим през живота си и се питаме: Не трябваше ли всичко да е по-красиво от това? Чувствена и дръзка, настоятелна и нежна, тази книга е проникновен поглед върху много лични и обществени теми, които или се считат за неудобни, или често остават неизговорени. Чрез собствените си преживявания, ... |
|
Дисквалифициран като човек е историята на Йозо, който от малък решава, че е по-лесно да играеш ролята на шут, да разсмиваш хората, да не им отказваш нищо, за да те оставят да обитаваш някъде по периферията на живота им и да не те изхвърлят съвсем. Поради тази причина познатите му никога не успяват да го вземат несериозно. Баща му отказва да му даде обич, "приятелите" му се възползват от него финансово и всякак, и в резултат от всичко това, той става жесток към жените, които го обичат. А те са били толкова много. Както самият той казва, "надушват самотата в теб и се залепват". Но дори когато не ги е ... |