"Новата книга на Любомир Левчев "Носачи на мълнии" обхваща стихотворения, писани в продължение на повече от шест десетилетия. Така събрани тези творби представляват всъщност своеобразна духовна биография на времето. И в други свои лирически сбирки поетът винаги е заострял своето зрение за конкретните послания на епохата. Но тук оставаме поразени от концентрацията на важни символи, от богатството на метафорично алегоричния рисунък, от яркостта на емоционално-цвето-вата гама на внушенията. След "Самосън" и "Островът", илюстрирани от големите съвременни художници Милко Божков и Николай ... |
|
|
Ще се омъжа за морето и ще бъда до края му вярна Ще го ревнувам от небето, от вятъра, от чайките навярно! В шепи ще държа всяка вълна, с устните си ще я отпивам... И безбрежието на любовта с всяка глътка ще откривам! И слънцето и то с багрите му ще играе, за сърцето ми едно - нима, нима не знае!?... А ти на сушата ще чакаш, смъртен и обикновен, осъзнат чак сега, разплакан - брегът ти е отдалечен! Морето по-добре прегръща и разбира ме цяла! Цяла! Приема ме не вездесъща, сърцето си на грешника отдала... Но при теб няма се върна! Омъжих се нарочно тъй тайно Защо стоиш, май ревнуваш- от вятъра - на вятъра навярно?! ... |
|
|
Книгата "66 сонета" представлява сонетна поредица, издържана в стила на т.нар. английски сонет (единствено в Сонет III римуването е италианско) и е първата подобна авторска стихосбирка на български език. С едно изключение (Сонет XLIX), сонетите са написани в петостъпен ямб."Поетичните експерименти на Борис Мархолев заслужават вниманието на читателя не само поради опитното боравене със сонетната архитектоника - все пак авторът е един от отличните преводачи на Шекспировите сонети и на английска поезия изобщо. В неговите "66 сонета" идейните послания следват естественото развитие на жанра в ... |
|
|
Леонардо, Рафаело, Микеланджело. Животът на трима велики представители на италианския Ренесанс през погледа на Джорджо Вазари - техен съвременник, автор на голям трактат под надслов "Животописи на велики художници, скулптори и архитекти". Илюстрациите към книгата носят наслада за очите и душата, а текстът на Вазари ни потапя във времето, в което тези трима майстори са създавали творбите си, показвайки ни вечно търсещия дух и гения на Леонардо, стремежа към слава, богатство и любов на изтънчения Рафаело, перфекционизма и трудолюбието на Микеланджело. Три прекрасни фрагмента от пъстрата мозайка на една епоха, на ... |
|
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
|
Почти четвърт век след реализацията на първия си сборник стихове Васил Славов се "завръща" в литературния живот на страната. През 2016 г. книгата му "Звяр" е отличена със съпътстваща награда в националния конкурс за поезия "Христо Фотев", а следващата стихосбирка на автора, "Следверие", е номинирана в същия конкурс през 2018 г. Стихове, включени в двата сборника, са отличени с награди в конкурса за поезия "Биньо Иванов". През 2018 г. сборникът "Следверие" печели националната награда за поезия "Дамян Дамянов"."Озовал се далече от литературното ... |
|
|
"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
|
Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
|
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
|
На прага на времето е разказ за няколко епохи: личните истории на Маричков се преплитат с тези от историята. Да бъдеш рок музикант през 60 -те години на XX век е трудно начинание. Времето не е замъглило спомените на Маричков, сладкодумно разказва за ентусиазма и проблемите, през които минава, за да шлифова таланта и характера си. От изданието ще научите още за драматични и забавни случки от концерти и турнета на Щурците, истории за приятелство, любов, музика, разочарования, успехи и компромиси - потопете се в тази пъстра картина На прага на времето чрез спомените на една от най-влиятелните рок личности. В книгата ще ... |
|
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
