В настоящия си труд, на базата на антични текстове и артефакти, Валентин Йорданов изследва два свързани помежду си древни знака: тризъбецът на Тангра и цветето на Тангра. Тризъбецът символизира изначалната Света троица на Сътворението: Небесният отец Тан / Атон / Уран, Земната майка Гея / Макош (Великата крава) и Синът-слънце Ра / Хелиос. Цветето символизира отново Светото семейство, но в по-широк план, включвайки и внуците, и то през призмата на астрологичните превъплъщения на боговете. В плана на древната космогония цветето се явява модел на Слънчевата система, в който всяка планета принадлежи на божество: Сатурн / ... |
|
Включва Поучение от Владимир Всеволодович Мономах (1053 - 1125) и Продължение на Ипатиевската летопис (1111 - 1117). Повесть временных лет (Разказ за отминалите години) е най-ранният от достигналите до нас летописни сборници за руската история. Датира от началото на XII век. Сборникът е известен като част от редица летописни сборници, запазени в списъци, от които най-добрите и най-старите са Лаврентьевския от 1377 г. и Ипатьевския от 20-те години на XV век. Летописът съдържа голямо количество материали от предания, повести, легенди, устни поетични предания за различни исторически личности и събития. Преводът от руски ... |
|
21 юни 921г. - 12 май 922 г. Второ издание. ... "Драги читателю, през 921 г. от Багдат тръгва делегация (5000 души с около 3000 животни) към столицата на България на река Волга, наричана тогава Ител, град Булгар, с цел да въведе исляма по желания на царя на българите. Силната хазарска държава притеснява българите живеещи по река Волга и те се надяват, чрез приемане на исляма се получат подкрепата на Великия арабски халифат срещу Хазария, което в идните години не става. Секретарят на делегацията, Ибн Фадлан, прави изключително интересни записки за това пътуване, които за щастие са се съхранили до днес. Ибн Фадлан ... |
|
Печатите на просвещението и съдбата на призваните. Зад шеметния бяг към бъдещето на човечеството остават загубени вещи, магични начертания по разпилени чирепчета от свещени съдове, забравени писания, захвърлени реликви, потулени съкровища, укрити следи от престъпления и пособия за потайни ритуали, които писачите на приемливата за господарите им история са научени да подминават слепешката. Към много известни находки пък са наложени удобни възгледи, без смислено да е оценен зарядът в реалното им символно значение с тяхното място и роля в съдбовните им обществени появления. А те едва ли случайно са оцелели през опасни ... |