В края на миналия век една книга предизвиква небивал интерес в Русия. Това е книгата на поетесата Ирина Одоевцева - удивително жива, колоритна и интригуваща сбирка от портрети, събития, характери и стихове на поети от следреволюционното време. В нея ще срещнете някои от най-знаковите имена от руския Сребърен век: Николай Гумильов, Осип Манделщам, Анна Ахматова, Александър Блок, Андрей Бели, Владимир Маяковски, Георгий Иванов, Михаил Кузмин, Фьодор Сологуб и други. Одоевцева е любимата ученичка на Гумильов. През 1921 г. заминава за Париж със съпруга си Георгий Иванов и живее там до 1987 г., когато 92-годишна се ... |
|
Алберт Шпеер е главният архитект на Хитлер и министър на въоръжението на нацистка Германия в разгара на Втората световна война. Той пише своите мемоари от 1946 до 1966 г., докато изтърпява в затвора своята присъда за военни престъпления, издадена от Нюрнбергския трибунал. Публикувани са през 1969 г. на немски език, а година по-късно излизат и на английски. Мемоарите на Шпеер предлагат едно от най-подробните и проникновени описания на живота в близкото обкръжение на Хитлер, на възхода и падението на Третия райх, както и на самия фюрер. Третият райх отвътре e свидетелски поглед към най-висшите етажи на нацистката власт ... |
|
Алберт Шпеер е главният архитект на Хитлер и министър на въоръжението на нацистка Германия в разгара на Втората световна война. Той пише своите мемоари от 1946 до 1966 г., докато изтърпява в затвора своята присъда за военни престъпления, издадена от Нюрнбергския трибунал. Публикувани са през 1969 г. на немски език, а година по-късно излизат и на английски. Мемоарите на Шпеер предлагат едно от най-подробните и проникновени описания на живота в близкото обкръжение на Хитлер, на възхода и падението на Третия райх, както и на самия фюрер. Третият райх отвътре e свидетелски поглед към най-висшите етажи на нацистката власт ... |
|
"Този мой живот си беше хубав" не е просто още един мемоар, а проекция на вътрешния дискурс на автора със своя свръх - аз, разигран в типичния за творчеството на Д'Ормесон стил - с малко тъга и меланхолия и непоколебима вяра в човешкото и доброто. В "Този мой живот си беше хубав" Жан Д'Ормесон е едновременно обвиняем в съда и прокурор на собствения си процес. В този сбит, налудничав и завладяващ диалог авторът проследява забележителните моменти от своя живот, започнал между края на Първата световна война и Голямата депресия. Притиснат от своя строг и милосърден, на моменти безпощадно ... |