"Стиховете на Ина Ининова притежават нещо изключително свежо и топло, те носят някаква неподправена почтеност на мисленето и споделянето. Не може да се каже, че са първични. Силата им е в техните човешки слабости. Ина Ининова е от малкото поетеси, които не стават по-възрастни, отколкото го предполагат стиховете им. Тя е лесно раним човек, а поетът в нея е онзи, който реагира адекватно на всяка понесена рана. Тя е поет на простите неща. На ежедневното. На конкретното. На случващото се. Тя не е медиум. Но може би поезията и е медитативна. Някак си поетесата успява да внуши малките си прозрения, успява да ни съпричасти ... |
|
|
Дебютната и стихосбирка привлича още със запомнящото се заглавие „Дъжд от китайски капки”. Отмерени, лапидарни, стихотворенията, събрани тук, са внимателно премислени, писани в различни години и оставяни да се утаяват бавно през наносите на опита. Това е поезия, която не се бои да работи с теми като тъгата, самотата и нейното надмогване, обръщането на гръб и завръщането. Поезия, безмилостна в назоваването на малките трагедии, на безутешните озарения. "Когато за пореден път си казваме последно сбогом по телефона, всеки от нас дълго държи слушалката в скута си, сигурен, че другият е затворил." ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
„Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла. Задните дворове, дребните работи, пътните табели, случайно дочутите реплики и изобщо баналното, което „се промушва отвсякъде“, лягат в основата на тази стихосбирка. Фразата е къса и стегната, образността е конкретна, черно-бяла и изчистена от излишен поетизъм. Почти документални описания, плътни и видими. Стихотворенията на Оля Стоянова са населени с лица и истории — от бабите в Петрич до „Виетнамският лечител от Надежда“. Впечатляваща и сурова книга, в която можем да видим как прозата на ... |
|
|
След забавните перипетии на "унгарския човек" ("Какви са унгарците?", 2015) Янош Лацкфи ни поднася букет от необикновени истории. Ту весели, ту тъжни, но винаги съвсем човешки и почти сигурно вече случили се в Унгария. Какво ли търсят кучета в линейка? Как може слабичко хлапе да надвие сто и петдесет килограмов учител по физкултура? Колко антифриз може да изпие един истински унгарски разбойник? Защо някой се хвали със снимките на баба си? Как да дадем хубав урок на шефа си? Какво търси "Летящият холандец" в апартамента на бояджията Антал Хюбингер? Ами Риголето в жилищен комплекс? Къде ли е ... |
|
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска лира" на издателство "Ерго" е съдържа избрана поезия на полската поетеса Ева Липска. "С оригиналната си поетика и винаги буден етичен заряд Ева Липска е сред най-превежданите полски поети по света", казва за книгата преводачката Вера Деянова. "Красива, мъдра, будеща чувствителността и интелекта на читателя поезия, която ни връща все по-изтъняващия изначален смисъл." За себе си без хленч "Достигнах до възрастта си по преки пътища. С ръчен багаж който се разрасна до словоохотлив склад на едро. Търгувах с красотата. В генетичните ... |
|
|
И други разкази и есета. ... Прочетете новото издание на награждавания и любим на читателите сборник "Кратка история на самолета", допълнен с разкази от други сборници и непубликувани досега есета! Между прозата и есеистиката на Захари Карабашлиев никога не е стояла жанрова бариера, напротив - свързва ги въртяща се прозрачна врата, през която той свободно влиза и излиза, за да разказва своите неповторими истории. Още преди бестселъровият роман "Хавра" да разбие границите между жанровете, смесвайки минало с настояще и любовна история с трилър, Кратка история на самолета показа на читателите как ... |
|
|
"Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека. Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека." Владимир Зарев Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги ... |
|
|
След култовата Канела, Елин Рахнев се завръща, за да изкрещи през шепот, че поетите се раждат на сто и умират на една, да възпее вечната тъга по скоти фицджералд. Думите в Зелда винаги ще ни спомнят за обичните ни мъртви поети, за нюансите на тихото в нас, за онези непосилни тонове есен, които непрекъснато покачват децибелите на тъгата ни. Зелда е есенна книга. Топла и мека. Книга за чупливите и мълчаливците, за неспособните да се справят със света. Елин Рахнев е роден на 03.07.1968 г. в София. Завършил е специалност Педагогика в СУ Св. Климент Охридски, а по-късно специализира режисура в НАТФИЗ. Работил е като ... |
|
|
"Приживе ме беше завързал с невидимо въже за себе си. Не виждах въжето, но усещах как се скъсяваше, как ни приближаваше един към друг. Сега какво да правя със свободата си? Въжето се люлее - дочувам камбанен звън." Божана Апостолова ... |
|
|
Афоризми, карикатури и CD с телефонни разговори от миналия век. ... "Джони и Джеки (пък и третият от прочутото трио - Чарли, който тук присъства само в рисунката) са си извоювали привилегията да бъдат лошите момчета на българската култура и с годините нито стават по-добри момчета, нито престават да бъдат момчета. Да си лошо момче значи да си готов да се шегуваш с всичко, включително и с това, за което други са готови да си дадат живота (поне така твърдят). В тази книга с афоризми главната роля сред лошите момчета е на Джони Пенков - рядка порода интелектуалец, чието присъствие само по себе си си е афоризъм. Затова и ... |
