Сюжетът на Какво можем да знаем (2025) ни отнася в бъдещето, в една Англия на XXII век, залята от придошлото вследствие на глобалното затопляне море, където на оцелели острови и архипелази животът все пак продължава, а един университетски учен е тръгнал по следите на изчезнала поема, написана през XX век, преди настъпилия хаос на планетата. Докато обикаля архивите и местата, където са се разхождали неговите герои - поетът и любимата му съпруга, на която е посветил поемата, ученият открива много повече, отколкото е очаквал - и безусловна любов, и подло предателство, и вярно приятелство, и грозно престъпление. Навлиза в ... |
|
Второ допълнено издание. ... Смешната народопсихология на съвременните българи в една книга! Бай Ганьо е жив, само е сменил потурите с "марков" анцуг. В този безподобно смешен и напълно реалистичен сборник ще научиш: Какъв е плейлистът на българската сватба? Кои са по-неприятни – българските интелектуалци или българските инфлуенсъри? Как България ке се оправи през 2030? Как да станем популярни във Фейсбук, защото това е най-важното в тоя живот. И още много забавни, понякога тъжни, често вбесяващи, но проницателни наблюдения за това чудо на природата – българина! ... |
|
Този път Юнасон ни пренася в Швеция от средата на XIX век - времена на глад и мизерия. Семейство Улсон държи свинеферма насред земите на злобния и завистлив граф Билкегрен. След смъртта на свинаря графът решава, че е настъпил моментът да сложи ръка върху имота му - и е готов на всичко, за да го получи. Но синът на свинаря, Алгот Улсон, е от друга порода - умен, изобретателен и твърдоглав. От баща си наследява само един кон и... казан за местната алкохолна напитка бренивин. Скоро в цялата област се говори за чудодейното лекарство на Алгот срещу мрачни мисли. Междувременно той се запознава с майстор-печатаря Хелмут ... |
|
Неуспехите в съдебните зали никога не са окончателни, но винаги са страстни. "Единствено съдебната зала пази и съхранява адвоката. Помага му в изграждането на онзи неотменен стремеж към истината, на която се е посветил. А тя се постига чрез адвокатската пледоария, която трябва да бъде смела, силна, отчетлива и категорична. Да е с ясни хоризонти на мисълта. Адвокатската пледоария е изграден морал. Тя е послание за справедливост. И тъкмо затова адвокатът трябва да бъде дълбоко свързан със своето призвание. Забележителните римски адвокати приключвали своите пледоарии с думите: "Казах (Dixi). Съдии, чухте. Казусът ... |
|
"Николае, Роден съм в страната, мачкана от теб цели двадесет и две години. Родителите ми избягаха от твоята политическа полиция, която шпионираше и тероризираше населението. Бях шестгодишен, когато заминах при тях в Швейцария - страна, която няма вяра на лидерите и всяка година сменя своя президент. Бях двадесетгодишен, когато те разстреляха. Днес съм на петдесет и две. Вече тридесет и две години лежиш в гроба, Николае. Определено ти не би харесал човек като мен. Историите, които пиша, разкриват абсурдността на света. Допада ми иронията и намирам самоиронията за спасителна. С една дума, за мен е въпрос на чест да ... |
|
Съставител: Захари Карабашлиев. ... За трети път писателят Захари Карабашлиев събира разкази на любими български творци, за да ни припомни истинското значение на празниците."Скъпи читателю, ти държиш третия поред сборник Нашата Коледа, в който отново съм поканил някои от най-четените и обичани съвременни български автори, всеки от които предлага пролука към своето усещане за празника - историите тук са неочаквани, забавни, невероятни, драматични или болезнено откровени срещи със сложността на живия живот, но разгърнати на фона на Рождество. В тях има топлина. Не като от огън от камина, пусната в телевизионния екран, ... |
|
Зора е млада алжирка, носеща следите на войната за независимост, която не е преживяла, и оцеляла като по чудо от гражданската война от 90-те години. Нейната трагедия е изписана върху тялото ѝ чрез белега на шията и унищожените гласни струни. Тя мечтае да върне отново гласа си, но сега може да разкаже своята история само на дъщерята, която носи в утробата си. Ала има ли право да задържи това дете? В страна, където жената е обречена на незавидна участ и чиито закони наказват всеки, дръзнал да спомене гражданската война? И Зора решава да се завърне в родното си село, където всичко е започнало, защото само мъртвите ... |
|
Някой трябваше да разкаже как е започнала войната. Да опише чистото зло като най-незаличимата мръсотия в този свят. Бялата дама от Сергей Лебедев е роман за истината, която нито една пропаганда не може да скрие - корените на омразата, предизвикала войната в Украйна, са дълбоки. Те са част от земята и въздуха в Донбас, посадени са много преди да се стигне до изстрелите, свалените самолети и безпощадните убийства. Злото има имена, а жертвите му - не. Разтърсващ роман за битката между светлината и тъмнината, разгръщаща се пред очите ни. ... |
|
"Нима ни се предлага някаква учебникарско-христоматийна книга? Не. Това е книга полемика. Полемиката е политическа. Макар че авторът не е политолог, а писател, който разказва за писатели, при това с емпатия и проникновение. Първата дума от посланието му е заглавието. Тези хора и тяхното писмено дело - заявява Михаил Шишкин - са моите. За руското имперско, съветско, постсъветско училище те може да са някакъв задължителен материал; за властта в Кремъл - културен параван на насилието, за неруския свят - водачи в разбирането на Русия. За Шишкин те са бойни другари. Битката им е една: високата руска култура против ... |
|
Книгоиздателство Аргус е основано от Светослав Минков, Владимир Полянов през 1922 година. То остава своя отпечатък в историята на литературата като първото издателство, специализирано в издаване на литература на ужаса. Общо шест книги излизат под знака на Аргус - Ужасът. Първо петоколие от Ханс Хайнц Еверс, Фантазии от Едгар Алън По, Стихотворения в проза от Станислав Пшибишевски, Децата на снеговете от Джек Лондон. Силно впечатление правят дебютните книги на Светослав Минков и Владимир Полянов Синята хризантема и Смърт. Чрез тях се представят страховете обладали човешката душа. Университетско издателство Св. ... |
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
Има моменти, когато сме направили всичко по силите си, но без резултат. Тогава се налага да отстъпим, оставяйки Вселената да прояви непостижимото си чудо... Сред планинските дебри малкото кученце Амая, останало само за пръв път в живота си по време на страховита виелица, търси родителите си. Докато то се лута, изгубено и само, стар вълк го избавя от неговата зла глутница. Необичайната двойка поема на пътешествие по дирите на луната в опит да събере Амая със семейството ѝ. Призрачни гори, забравени градове и други препятствия очакват двамата странници в това приключение. Докато си проправят път в дивата пустош, те ... |