Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
|
Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и недоверието. Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. Творбата на Байрон "Дон Жуан" пресъздава образа на митичния герой не само като покорител на женските сърца, но и като вечно неудовлетворен и странстващ през епохите страстен дух, който знае, ... |
|
Романът на един обикновен човек. ... Романът Иов си остава най-известното произведение на Йозеф Рот. Излиза през 1930 г. и още на следващата година оглавява бестселър листата на САЩ. Йозеф Рот умира, ненавършил 45 години, в приют за бездомници в Париж. Оставя след себе си литературно наследство от тринайсет романа, осем новели и стотици есета, фейлетони, рецензии, пътеписи, статии. Романът е един модерен прочит на библейския мит за Иов и на вечната мечта на човека да бъде щастлив. Наказанията и трудностите, които поставят на изпитание нашата вяра и дух, ни правят или по-силни или ни сломяват. Затова преживяш и се ... |
|
Настоящата книга цели да покаже как повечето от различните позиции в съвременната западна философия могат да бъдат подредени спрямо четири по-общи културни гледища към историческото време. Под съвременна философия тук се има предвид периодът от Ницше, оповестил "смъртта на Бога" в западната култура, до второто десетилетие на XXI век. Но тъй като част от разглежданите нагласи имат по-дълбоки корени, изследването започва по-отдалеч с някои автори от началото на модерната епоха. В първата част от книгата е разработен модел на четирите основни културни нагласи към времето, за да бъде откроена една от тях - ... |