"Освободи своя безкраен потенциал! Ключът е в нас - ние сме ключът!" Това ни приканва "пророка на алтернативната медицина" Дийпак Чопра. В новата си книга той разкрива как да прекрачим отвъд сегашните си ограничения, за да достигнем до полето на безкрайните възможности. Как можем да постигнем това? Като станем метачовеци.
Да бъдеш метачовек не е научна фантастика и определено не означава да си супергерой. Да бъдеш метачовек означава да продължиш отвъд построените от ума ограничения и да влезеш в ново състояние на съзнаване, в което имаме пряк достъп до върхови изживявания, които могат да променят коренно живота ни.
"Метачовекът" не е просто четиво за събуждането, а самото събуждане. То е ориентирът за реализирането на вашия пълен потенциал.
Откъс от книгата
"Ние сме потопени в илюзия
Homo sapiens навлязъл във виртуалната реалност някъде през праисторията, когато създадената от ума симулация станала жизненоважна за еволюционното ни развитие. Никога няма да разберем точната ера или причината - ако има такава - защо един вид е трябвало да придобива такава сила и да знае за нея. Нито едно друго създание не твори съзнателно бъдещето си. Нито един друг вид не разказва истории и не убеждава сам себе си, че те са истина. В миналото ни се крият много загадки. По някакъв начин, следвайки мъчителен път, ние сме успели да направим симулацията толкова убедителна, че сме се изгубили в нея.
Въпреки че е много убедителна, симулацията се разпада ежедневно. Има моменти, когато животът излиза от релси и светът престава да изглежда реален и веществен. Подобни изживявания се случват непрекъснато - било на нас, било на други хора. Например, когато в семейството настъпи внезапна смърт или ни сполети някаква катастрофа като торнадо или пожар, ние може да изпаднем в шок. Тогава с празен поглед откриваме как животът ни изведнъж се оказва ужасно объркан и си казваме неща като "He може да бъде. Това не е истина" или "Вече нищо няма значение".
Обикновено това състояние на откъсване преминава и след време реалността отново започва да изглежда реална. Но някои хора никога не се връщат - например след подобен срив някакъв процент от пациенти с психични проблеми стават хронични шизофреници и започват да получават халюцинации, да им се привиждат неща или да чуват гласове до края на живота си. Но усещането "не може да бъде, това е сън" не е задължително да бъде предизвикано от шок. Безброй хора се отдават на лични фантазии за слава, богатство или някаква друга мечта, която им се вижда напълно реална и се превръща в движеща сила в живота им. Когато някой внезапно изпадне във възторг поради една или друга причина, той също може да има чувството, че нищо не е реално."
Из книгата
Homo sapiens навлязъл във виртуалната реалност някъде през праисторията, когато създадената от ума симулация станала жизненоважна за еволюционното ни развитие. Никога няма да разберем точната ера или причината - ако има такава - защо един вид е трябвало да придобива такава сила и да знае за нея. Нито едно друго създание не твори съзнателно бъдещето си. Нито един друг вид не разказва истории и не убеждава сам себе си, че те са истина. В миналото ни се крият много загадки. По някакъв начин, следвайки мъчителен път, ние сме успели да направим симулацията толкова убедителна, че сме се изгубили в нея.
Въпреки че е много убедителна, симулацията се разпада ежедневно. Има моменти, когато животът излиза от релси и светът престава да изглежда реален и веществен. Подобни изживявания се случват непрекъснато - било на нас, било на други хора. Например, когато в семейството настъпи внезапна смърт или ни сполети някаква катастрофа като торнадо или пожар, ние може да изпаднем в шок. Тогава с празен поглед откриваме как животът ни изведнъж се оказва ужасно объркан и си казваме неща като "He може да бъде. Това не е истина" или "Вече нищо няма значение".
Обикновено това състояние на откъсване преминава и след време реалността отново започва да изглежда реална. Но някои хора никога не се връщат - например след подобен срив някакъв процент от пациенти с психични проблеми стават хронични шизофреници и започват да получават халюцинации, да им се привиждат неща или да чуват гласове до края на живота си. Но усещането "не може да бъде, това е сън" не е задължително да бъде предизвикано от шок. Безброй хора се отдават на лични фантазии за слава, богатство или някаква друга мечта, която им се вижда напълно реална и се превръща в движеща сила в живота им. Когато някой внезапно изпадне във възторг поради една или друга причина, той също може да има чувството, че нищо не е реално."
Из книгата
