Езоп (около 620-560 г. пр. н. е.) е древногръцки баснописец. той споделял своите мъдрости с хората в хумористични и забавни истории, записани по-късно. Дълги години бил роб при различни занаятчии. Заради мъдростта си бил освободен и се твърди, че е живял в двора на цар Крез. Според преданието бил убит от делфийските жреци заради богохулство. Европейската традиция на писане на басни води началото си от творчеството на Езоп.

Жан дьо Лафонтен (1621-1695) е французин, един от най-популярните баснописци. Осмица порочните нрави на своята съвременност - лицемерие, ласкателство, глупост... Затова църквата забранява басните му да бъдат публикувани във Франция, но те са отпечатвани в Холандия.

Иван Крилов (1769-1844) е руски поет, баснописец и преводач. Автор е на повече от 200 басни. Сюжетите на много от тях произхождат от Езоп и Лафонтен, но има и собствени. Писал е комедии, есета и сатирични пиеси.

Стоян Николов Михайловски (1856-1927) е български писател и общественик, потомък на стария възрожденски род на Иларион Макариополски. Литературната си дейност започва още като ученик в Цариград. Пише басни, епиграми, поеми, драми. Автор е на един от най-светлите български химни "Кирил и Методий" (Върви, народе, възродени...).

Езоп е легендарен древногръцки баснописец, живял в периода V-VI век пр. Хр. С неговото име се свързва появата на баснята като жанр, като той се счита за неин основоположник. Сред най-популярните басни на Езоп се нареждат "Лисицата и гроздето", "Гарван и лисица", "Заекът и костенурката", "Овчарчето и вълкът". Неговите поучителни басни са преведени на множество езици по света от прочути баснописци, сред които Лафонтен, Иван Крилов и др.

Към днешна дата не може да се твърди със сигурност дали е съществувал такъв автор на басни, или те са принадлежали на различни лица, а образът на Езоп е събирателен. Сведенията относно биографията му са често противоречиви и исторически недоказани. Според някои източници той е роден в областта Фригия, Мала Азия, според други - в град Месемврия, Тракия. За пръв път за Езоп споменава старогръцкия историк Херодот, според който той е бил роб на остров Самос, по времето на египетския цар Амасис (570-526 г. пр. н.е.), след което бива освободен. След като е пуснат на свобода Езоп живее в Лидия в двореца на цар Крез, чието доверие успява да спечели. Той е убит от делфийските жреци. Според легендата Езоп е хвърлен в морето от една скала, обвинен в користолюбие.

Езоп е признат за създател на класическата басня за животни. При написването на своите басни той взема сюжети и идеи от фолклорното богатство. Тези творби са известни, като "Басните на Езоп", а първият, който ги събира и оформя в сборник е Деметрий Фалерски. Преди това басните му са се предавали от уста на уста, подобно на фолклора. Около V век пр. н.е. започва литературната обработка на басните на Езоп, придавайки им метрика (гръцко учение за структурата на стихотворната реч и ритмичността ѝ). Вероятно първият, който се захваща с тази работа е Сократ, след него Калимах, а впоследствие и Барбий. За пръв път в гръцките училища започват да се четат басните на Езоп, което довежда до включването им в сборници и антологии. Трудно е да се каже с точност колко на брой са басните на Езоп. До наши дни са съхранени около 400 от тях, обработени или създадени от него, които са събрани в различни сборници. Едни от най-интересните му басни достигат до нас, събрани в сборниците "Басни", "Светът на приказките: Езоп", "Приказки за най-малките: Езоп" и много други. Отличителни черти на Езоповите басни са тяхната краткост, простота и пълна липса на реторични украшения. Обикновено в съдържанието им има морална поука, която е поместена или в края, или - по-рядко - в началото на творбата. Сюжетите на басните са взети от самия живот. Те са израз на рационалния смисъл на обикновените хора, а не рядко и протест срещу обществената несправедливост. Тяхната етика отражава представата, битуваща в древните общества. Тук няма място за любов, саможертва, себеотрицание, силата взема връх над закона, а в света побеждава хитростта и измамата. Освен това тези поучителни басни са украсени с чувство за хумор.

Езоп е творец, който използва алегорични образи в басните си, като обобщава в тях съществените за своето време нрави, давайки им сатирична оценка. За да прикрие остротата на своята критика, както и за да провокира досетливостта на човека, оприличава често хората с животни и растения. Езоп изобразява мисълта си иносказателно и алегорично, оттук и този специфичен начин за изразяване на мисли получава наименованието "езоповски". Той идва от старогръцката литература, преминава в римската и византийската, за да достигне през Възраждането до наши дни, оказвайки огромно влияние върху световната литература.

Басните са забавни кратки истории, които ни помагат по-добре да разбираме необятния свят на човешките взаимоотношения. Героите в тях са умни и глупави, храбри и боязливи, скромни и горделиви, трудолюбиви и мързеливи, великодушни и завистливи, хитри и наивни. В духа на древния си учител Езоп, френския баснописец Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората - за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Повече от три века басните на Лафонтен, като "Вълкът и агнето", "Лисицата и гроздето", "Заекът и костенурката" и "Кокошката със златните яйца", ни учат какви трябва да бъдем и какви не, как трябва да постъпваме и как не в живота.

Жан дьо Лафонтен е един от най-известните автори на басни в световната литература. Роден е на 8 Юли 1621 г. във френския град Шато Тиери, област Шампан. Прекарал детството си най-вече сред горите, тъй като баща му бил лесничей. През 1647 г. той предава на малкия тогава Лафонтен длъжността на горски и го убеждава да се ожени за 15-годишно момиче. Съвсем скоро след сватбата заминава за Париж, където живее до края на дните си, заобиколен от приятели и поклонници на таланта му. Именно там следва богословие и право, но през повечето време е отдаден на двете си страсти - философията и поезията.

Първите стихове, които превръщат Жан дьо Лафонтен в първокласен поет, са написани през 1661 година. Те са събрани в произведението "Елегия към нимфите от Во", в което той се застъпва за Краля-слънце Луи XIV относно нерадостната съдба на Никола Фуке (домакин на двора на крал Луи XIV). По този начин Лафонтен си печели име и става много известен.

Всъщност, голямата заслуга на Жан дьо Лафонтен за историята на литературата се състои в новият жанр, който той възражда. Заимствайки от древните автори, той внася нещо ново и негово, а именно външната фабула в басните. Чрез тях писателят разкрива порочните нрави на лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта. В басните му ловките и хитрите винаги тържествуват над простоватите и наивни животни и хора. По тази причина духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но за сметка на това те са отпечатани в Холандия. Кралят също не е доволен от него и му казва, че ще върне благосклонността си, ако той промени начина си на писане.

Жан дьо Лафонтен умира на 13 април 1695, на 74 години. Днес, три столетия след неговата смърт, басните му са преведени на много езици и разнасят славата му по целия свят.