Книга първа от трилогията "Възмездителите". Герои не съществуват. Всеки човек, който притежава сили - наричаме ги Епични - се оказа зъл. Тук, в града, познат някога като Чикаго, извънредно могъщ Епичен - Стоманеното сърце - се самопровъзгласил за император. Той притежава невероятна сила и може да контролира стихиите. Твърди се, че няма куршум, който да го нарани, не съществува меч, който е в състояние да разреже кожата му, никоя експлозия не може да го изгори. Той е неуязвим. Изминаха десет години. Живеем, както можем. Никой не отвръща на удара... Никой, освен Възмездителите. Тайнствена група от обикновени хора, които са посветили животите си на изучаване на могъщи Епични, откриване на техните слабости и избиването им.

Името ми е Дейвид Чарлстън. Не съм част от Възмездителите, но възнамерявам да стана. Притежавам нещо, от което те имат нужда. Нещо безценно, изключително... Не предмет, а опит. Знам неговата тайна. Виждал съм Стоманеното сърце да кърви.

"Дете, което чете, ще стане възрастен, който мисли" е добре известно и утвърдено правило. Биографичната история на един автор от световна величина като Брандън Сандерсън за пореден път го доказва. И макар че вече знаем щастливия край, интересно е да проследим пътя по стълбичката на успеха - още повече, че като малък Брандън се очертава по-скоро като изключение от правилото. Дете, което обича книгите, той внезапно загубва интерес покрай заглавията в училищната програма. Ако му е възможно да пропусне срещата с някоя книга, Брандън не се колебае. След време обаче това дете се превръща в автор на фантастични поредици, които сами могат да запълнят няколко големи рафта в книжарницата. И всяка книга от тях е световен бестселър! Списъкът с престижни награди също е доста дълъг. Познават го и очакват книгите му в целия свят. Кога и как се случва това?

Всичко се променя изведнъж за Брандън Сандерсън, когато една проницателна учителка в прогимназията му препоръчва непозната до момента авторка - Барбара Хембли. Фантастичните светове в книгите на Хембли провокират въображението и запалват с нова сила любовта към четенето. Брандън започва да търси и открива други автори на фантастика - Робърт Джордан, Мелани Раун, Дейвид Едингс. В гимназията и прогимназията той вече е запален читател и дори прави първите си опити в писането на епични фентъзи книги - ужасно несполучливи, според собствените му думи.

Родителите му обаче се надяват, че той ще стане лекар и в общи линии, плановете им са реалистични - Брандън се записва да следва биохимия. В течение на следващите две години се отдалечава от университетския живот, за да служи като мисионер на църквата. По това време открива, че следването в университета не му липсва особено - за разлика от писането. Когато се завръща, Сандерсън намира начин да съчетава това, което обича, с ученето. Започва работа като чиновник в хотел по време на нощните смени, защото само това му дава възможност да пише, докато е на работа. През деня ходи на лекции, а нощем работи и пише, като със заплатата сам плаща за образованието си. Един съвременен Мартин Идън в американски вариант - Брандън Сандерсън работи упоритo и не спира да пише и в свободното си време. Резултатът от този труд: седем романа, написани през бакалавърските години, много ръкописи, изпратени за публикуване... и доста натрупани откази. Въпреки това, той не се отказва и остава посветен докрай на изкуството си. Нещо повече - успява да намери съмишленици и близки приятели със същите интереси в хората от екипа зад списание "Тhe Leading Edge" - издание, свързано с фентъзи и научна фантастика. Покрай работата научава повече за неписаните правила, свързани с реализацията на един автор на фентъзи. Огромният талант и правилният подход най-сетне си казват думата и щастието му се усмихва.

През 2003 г. изненаданият Брандън получава обаждане за закупване на една от неговите книги - близо година и половина след изпращането на ръкописа, след като отдавна е изгубил надежда за публикуване. Скоро тридесетгодишният автор взима в ръце първия си публикуван роман - "Елантрис".

През следващите няколко години нещата се развиват с главоломна бързина, а успехът е грандиозен! Публикувани са книгите от серията "Мъглороден" и останалите книги на автора, като те са преведени в цял свят. Почитателите на Сандерсън откриват, че големият обем по никакъв начин не е за сметка на качеството - живото въображение на автора рисува фантастични светове, в които всеки детайл е изпипан до последната подробност. Българските почитатели също познават автора от срещата си със "Възмездителите", "Летописите на светлината на бурята", "Ритматистът" и др.

Книгите му са толкова добри, че се купуват не само от фенове, но и от автори на видеоигри, които черпят вдъхновение от тях.
Впечатляващ момент от творческата му биография е и довършването на епичната фантастика на Робърт Джордан "Колелото на времето". След смъртта на Джордан, Брандън е избран за това официално от Хариет Макдугъл, вдовицата на починалия. Брандън дописва "The Wheel of Time: A Memory of Light" - последната книга, с която приключва грандиозната фантастична история, с която са израснали няколко поколения.

С какво омагьосват героите на Брандън Сандерсън? В стила на писателя е да отделя не по-малко внимание на недостатъците и слабостите на своите герои, отколкото на техните магически способности. Никой не е всемогъщ. В един магически, фантастичен свят, населен от герои с психологически достоверни човешки характери, действието се развива по шеметен и непредвидим начин. За читателя различните фентъзи поредици рисуват отделни художествени светове - дори що се отнася до флората и фауната. Но във въображението на автора, всички светове, измислени от него, са част от една огромна вселена, наречена "Cosmere". И след толкова написани книги, за почитателите му все още е измутелно как те са създадени във въображението на само един човек.