Когато видим пеперуда, понякога се питаме: "Не пърха ли дълбоко в нас едно такова създание?". Може би този въпрос са си задавали и старите гърци. Тяхната дума психе означавала пеперуда, но те я приемат и като знак на душа, психика. Така схващат душевните явления - наподобяващи полета на пеперуда.
Пеперудата е волно създание - лети зигзагообразно и сама не знае къде ще кацне след миг. Всеки обрат в летенето ѝ за нея е отделно преживяване, устремено към намиране на храна, удоволствие, впечатления и убежище.
Като размахва крила, пеперудата изпитва радост от битието, страх, любопитство и какво ли още не. В полета ѝ се носят предусещания за ароматен нектар, за гибел и за очакване на ново удоволствие. Пеперудата не знае, че е брънка от серия метаморфози. Особено атрактивни са цветните ѝ крила, които сякаш са предназначени за гледане от едно влюбено око. Макар и уязвима, пеперудата е изпълнена с надежда и воля за оцеляване.
В книгата се представя концепция от общопсихологическо естество. В нея се обвързват формат на преживяването - ситуация и еволюцията на психиката. Идеята е, че психиката е диференциация на свойството биовиртуалност, което е заложено в геномите и протоплазмата на живите същества. Развитието на това свойство в еволюционен контекст поражда универсалната структура на психиката - главната психоеволюционна придобивка. Обосновава се как универсалната структура на психиката се трансформира в набор от психологични функции и структури, специфични за човешкия род.
Разгледани са свойствата на най-динамичната част на психиката - ситуацията. Тя се определя като работно поле, в което конвергират разнообразни влияния и се вземат решения за действие. Направен е опит множество факти, закономерности и феномени да се интегрират в един ситуационно феноменологичен подход. Последният се въвежда заедно с базовата метафора за психиката като пеперуда. Настоящата книга е предназначена за студенти, които изучават обща психология на университетско равнище, а също и за всички с интерес към универсалните проблеми на психологията.