Форма на живот

Амели Нотомб Времетраене: 0:59 мин. Ангелът на отмъщението Дъглас Престън, Линкълн Чайлд Времетраене: 1:28 мин. Гаражът Джон Банвил Времетраене: 1:01 мин. Твърде късно Колийн Хувър Времетраене: 1:15 мин. Новите съседи на Лиза Памела Кели Времетраене: 1:30 мин. Фарадей: Кучето, което пътува във времето. Фараонът на Египет Джефри Арчър Времетраене: 1:32 мин. Круизът - пътешествие на мечтите Данка Василева, Евгени Петров Времетраене: 1:26 мин. Места на силата. Загадъчните центрове на Земята Жерар Беко Времетраене: 1:17 мин. Отрова Нора Робъртс Времетраене: 1:32 мин. Нашият свят: Природата Времетраене: 1:38 мин. Каузата на нашия президент. Спомени за Желю Желев Времетраене: 1:12 мин.

"Скъпа Амели Нотомб,
Аз съм редник в американската армия, името ми е Мелвин Мапъл, можете да ме наричате Мел. На служба съм в Багдад от самото начало на шибаната война, вече шест години. Пиша ви, защото страдам като животно. Имам нужда от малко разбиране, а вие ще ме разберете, сигурен съм."

Така започва уникалната кореспонденция между един измислен войник и Амели Нотомб, чиито талант, въображение и способност да манипулира читателите както пожелае са многократно доказвани.

Неимоверно затлъстелият Мелвин Мапъл използва храната като средство за бунт срещу войнишката си участ, като лек срещу чувството за вина, срещу дискомфорта, който изпитва заради участието си във войната в Ирак – война, която не разбира. Амели Нотомб получава читателски писма с килограми, но е трогната от вниманието на Мелвин, който е неин страстен почитател, и е заинтригувана от съдбата му. В хода на кореспонденцията тя размишлява за общуването на писателя с читателите му и за писането изобщо.

А кое е загадъчната форма на живот? Дали булимията на Мелвин? Или съприкосновението на Амели с писменото слово?

Авторката оставя читателя да си отговори на този въпрос, като междувременно интригата претърпява ненадеен обрат, а краят, както често при Нотомб, е неочакван.

Тя е ексцентрична и дръзка, винаги ходи в черно, обожава шапките и пише на ръка. Когато я питат защо не ползва компютър, тя отговаря: "Отчасти защото съм глупава. И защото връзката ми с писането е твърде физическа." Това е Амели Нотомб, съвременна белгийска писателка, един от най-четените към момента автори във Франция. Тя пише романите си на френски език, като всичките ѝ книги се изкупуват практически веднага след публикуването им. Нейните романи са преведени на над 30 езика, като тиражите им достигат рекордни цифри. За романа си Изумление и трепет Нотомб печели през 1999 година литературната награда на Френската Академия.

Амели Нотомб е родена през 1966 година в Етербек, Белгия в семейството на беглийски дипломат. Заради честите служебни пътувания на баща си, малката Амели прекарва първите пет години от живота си в Япония, след това живее в Китай, Ню Йорк, Бангладеш, Бирма и Лаос. Този период от живота на писателката оставя значителен отпечатък върху творчеството ѝ. Когато е на 17 години тя се премества в Белгия, където изучава романска филология в Свободния университет в Брюксел. Любовта ѝ към Изтока, където винаги е мечтала да се върне, я подтиква да научи японски език, след което започва работа като преводач в голяма компания в Токио. Нейните задължения там обаче са се свеждали единствено до правенето на кафе и всеки опит да поеме каквато и да било инициатива не довежда до желания резултат. След като едногодишният ѝ договор изтича Амели се връща в Европа и се установява в Париж.

През 1992 година Нотомб издава първия си роман Хигиена на убиеца, в който тя типично по своему решава наболелия проблем за съвместимостта на гения и злодея. Дебютът ѝ е повече от успешен и за него младата писателка получава наградите Рене Фале и Ален Фурние през 1993 година. Бъдещата слава на Амели може да се предскаже с публикуването на този роман. Репутацията ѝ на талантлив автор потвърждават следващите ѝ книги - Любовен саботаж (1993 г.), Против Катилина (1995 г.), Атентат (1997 г.), Живак (1998 г.) и Козметика на врага (2001 г.), като последният е успешно екранизиран през 2008 година. Любовен саботаж е автобиографичен роман, в който писателката разказва за живота си в Китай по време на господството на Бандата на четиримата, за първата детска любов, за превратностите на растежа и съзряването. Книгата впоследствие е превъплътена в театрална пиеса и опера. Друг автобиографичен роман на авторката е Биография на глада (2004 г.). В него държавите се сменят като на кинолента: Япония, САЩ, Бангладеш, Бирма, Лаос, Белгия, Китай. Сюжетът разказва първоначално за Амели като малко момиче, след това я представя като тийнейджър, с всички онези типично момичешки чувства и преживявания, любов, разочарования и страст към екзотиката, хората и езика. През 2007 година за романа си Нито Ева, нито Адам писателката получава литературната награда le prix de Flore (създадена от Фредерик Бегбеде). Две години по-късно авторката публикува романа Зимно пътуване, като името на книгата пренася към едноименния вокален цикъл на Франц Шуберт. През 2011 година е публикуван деветнадесетият роман на Амели -Форма на живот, който е номиниран за първата селекция на наградата Гонку. Последните няколко романа на Нотомб - Да убиеш бащата (2011 г.), Синята брада (2012 г.) и Щастливата носталгия (2013 г.) също се радват на голям читателски интерес и получават одобрението на критиката.

Към днешна дата Амели Нотомб прекарва по-голямата част от времето си в Париж, където продължава да пише нови истории, с които да радва многобройните си почитатели по света.

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg