Изкуството на българските земи. Древност. Античност. Средновековие. Книгата се предлага на български, английски и руски език. ... Книгата "Кръстопът на култури" представя една кратка история на изкуството по българските земи от най-дълбока древност до залеза на Второто българско царство. В книгата ще откриете: най-значимите съкровища от музейните експозиции в София, Пловдив, Варна, Шумен, Стара Загора, Казанлък, Враца, както и безценните златни предмети от Малая Перешчепина - Украйна, и Над сент Миклош - днешна Румъния, свързани пряко с българската история; находки от най-новите археологически открития - ... |
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
Митологичното съществуване на амазонката се оправдава единствено от отношенията ѝ с мъжете. Тя е свободна жена, която живее "навън", в еднополово женско общество, не се занимава с "женски" дейности, не отглежда деца, "мери си силите" с мъжете, воюва с тях. Една странна фигура, станала популярна благодарение на литературата и изкуството на Древна Елада, превърнала се в метафора на независимата жена и идеал на съвременния феминизъм. Както често се случва, гръцкият образ и гръцкото название се възприемат като единствен модел за всяка митопоетична представа и ако подобна фигура бъде открита ... |
|
Като част от античния свят Тракия не е останала чужда на едно от основните религиозни движения - орфизма. Монографията е опит да се разкрият влиянията на гръцкия орфизъм върху царската идеология и изкуството на древните траки. Основните пресечни точки между двете системи се търсят предимно в есхатологията, представата за отвъдното. Главните теми на орфизма са сравнявани с изобразителните текстове от тракийските паметници. Като орфически символи са разгледани тракийските нагръдници, маски, като и изображенията на врати, тронове, яйце, венец, кратер, кантарос, рог и т.н. Най-важната тема в орфическата доктрина е пътуването ... |
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
"Ивайло Мирчев обича играта на хрумвания, свободния летеж на инвенции и импровизации, внезапните и на пръв поглед абсурдни смесвания на абстрактни визии, натуралистични фрагменти и лирични импресии." Иван Гранитски "Във всяка негова картина аз виждам света на Ивайло, виждам чувствата му, виждам мислите, радостите и болките му, виждам преживян момент от неговия живот." Борислав Стоев "Мощна, сурова, експресивна и сгъстена като състояние или деликатна и почти неръкотворна като видение от света на поезията - живописта на Ивайло Мирчев е над временните изкушения на модата и пазара, над ... |
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
Няма нова епоха, която да не декларира, че с нея настъпва Златният век. Великата френска революция провъзгласи утопичните идеали на равенство и братство между хората. Американската се похвали с освобождаването на робите. Великата Октомврийска социалистическа революция заяви справедливостта. Нашата "демократична" революция обеща потоци от злато и почивки на Малдивите. Всички тези обещания засягаха "близкото бъдеще". Но то все си оставаше далечна "светлина в тунела". За разлика от Новото време, архаичната страна на Златната утопия се локализира не в бъдещето, а в безсмъртието - в едно ... |