Мина, магиите и бялата стъкленица

В "Мина, магиите и бялата стъкленица" Весела Фламбурари възражда българската митология! Да съчетаеш в книгата си традицията на българските вълшебни приказки и класическата ни детска литература с модерния стил, наложен от Джон Толкин и Джоан Роулинг е изключително умение. Дори световете в книгата са толкова различни... В Долната земя /Дворецът в Балчик/ сме в нашето време. В Горната земя - времето е Средновековие с магии, мечове, магове бродници и черчовеци. Третият свят е светът на приказките от Горната земя. Там времето е митично и космическо. Там живеят Стопаните: Жената с крилатата риза (самодивата), Момичето с рибена опашка (русалката), Старчето с дълга, предълга брада (Педя човек, лакът брада) и Юначето с пламтящи очи и дребни крилца под мишци (Змей горянин).

Историята продължава в страниците на романа "Мина и магията за предсказание" и "Мина и тайната на магиите".

Весела Фламбурари e родена на 17 януари 1967 година в гр. Добрич, България, в семейството на Мими и Никола Богданови. Тя е член на "Съюза на българските писатели" и е автор на приказки, романи, пиеси, телевизионни и радио предавания за деца и юноши. Автор е и на статии, студии и рубрики за детска литература.

"Веднъж жълтата луна слязла ниско над земята...
Била толкова жълта и слязла толкова ниско, че хората я помислили за пита кашкавал и я изяли сладко. Хубаво, но после ги зачовъркало съмнение. Разтревожили се хората, защото ако луната се е превърнала в пита кашкавал, то нещо друго трябвало да се превърне в луна... Нали така? Мислили, мислили хората, но не могли да измислят нещо, което да превърнат в луна.
– Трябва ни съвет от мъдрия магьосник! – решили хората и вкупом тръгнали към колибата на магьосника.
– Щом луната е станала на пита кашкавал, то някоя пита кашкавал ще стане на луна! – рекъл мъдро мъдрият магьосник.
Зарадвали се хората... Издоили мляко от козата, а после извъртели една блестяща пита кашкавал – същинска луна!
– А сега, затворете очи да извъртя и аз една магия!
– казал им мъдро мъдрият магьосник. Затворили хората очи, а щом ги отворили, видели, че всичко си е отново на мястото: луната си била пак луна, а питата кашкавал – пак пита кашкавал!
Оттогава всеки човек се чувства мъничко магьосник, защото знае как точно е направена луната!"
Из книгата