"Има една приказка, че цветята си имат история. И име. Името разказва историята на всяко цвете, а когато го дадеш на някого, му даваш всъщност история. Даваш му отрязък от време, който е пропуснал или до който още не е достигнал. В "Квантова градина" времето е събрано накуп – преди, сега, тепърва... Всичко е минало и предстои – било то името на едно момиче, двойката заради преписване, преобърнатата ваза, глупавите сценарии, калинката, Венци и Далай Лама или Хенрих Дейвид Торо и дивите ягоди. Но не всички цветя, събрани накуп, правят хубав букет или пък градина. Градината си има принципи, не може градина ... |
|
Блестящо описание на абсурдите в едно селце, забъркани от политикани, бюрократи, далавераджии и тарикати, от които местните зевзеци, в опит да разплетат конците на световната конспирация, се спасяват поединично със загърбване на проблемите, алкохол, язвителен присмех и... любов. Смехът в книгата блика и искри от всеки образ и ситуация, освобождава от напрежението на ежедневието. Текстът поразява с умението да се поднесат леко и с ирония сериозните проблеми на нашето време - прикрити зад политически лозунги манипулации, корупция, безхаберие, опростачване, незачитане на човешкия живот и достойнство, и да разисква истински ... |
|
Мистериозни жестоки убийства ще разследва писарят на княз Борис - Климент - в шестата книга от поредицата "Старобългарски загадки" от Николай Пенчев. След покръстването желанието на Борис е новата религия да навлезе между хората максимално бързо. За целта той създава различни религиозни и преписвачески центрове. Един от тях е манастирът "Св. Архангел Михаил". Там, заради неприемането на новата вяра, е изпратен брата на княза - Докс. Той е убит и това поставя началото на жестоки убийства на животни и монаси в манастира. Кой избива духовниците от "Св. Архангел Михаил" и защо? Страховита ... |
|
"Печатарят" е третият роман на Силвия Томова, с който тя категорично утвърждава мястото си в съвременната българска литература. Сериозен исторически роман, който ни пренася в едни от най-тъмните за България години, за да възкреси от мрака на XVI век образа на българина Яков Крайков, ренесансов човек и първият български печатар. Оскъдна фактология? Мисията невъзможна? Не и за талантливото перо на Силвия Томова, чиято емпатия одухотворява пред очите ни един "просветен и смел мъж" в невероятната атмосфера на Венеция. Мистерия и драма, потопени в красиво повествование. Силвия Томова е автор на два ... |
|
"Билет за Вега" е сборник за заобикалянето на страха от себе си - "древен и неунищожим като самата съдба". Поглед отвъд градината на детството, към космоса и към превръщането в голям. Свободата от желанията като избягване на страданието - благородна истина или просто страх?" Васил Георгиев "Езикът на тези разкази е мек и плътен, като водите на Дунава пренася читателя в свят, в който въображението има име и форма и може да бъде докоснато, магията е част от всекидневието, а любовта е като отхапан плод - никога цялостна, но носеща мимолетна ситост. "Всичко е живо" казва една героиня, ... |
|
Йохан Томас Девлетян е роден през 1958 г. в Пловдив. Завършил е българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Една година е учител. От 1984 г. до 2014-а работи в структурите на културата, като от 1997 г. е ръководител съответно на дирекция и отдел "Култура" в община Пловдив. Има публикувани разкази в периодичния печат, както и десетки журналистически материали в сферата на културата. Отличен в в редица литературни конкурси. Печелил е национална награда за радиопиеса на конкурс на БНР. Реализирани са няколко негови радиопиеси. "Разказите на Йохан Девлетян не са за хора със ... |
|
"Малките новели на Чавдар Ценов откриват невидими пролуки във всекидневието и от тях изникват причудливи светове - дълбоки, загадъчни, меланхолни. При това тези вдъхновяващи утопични пространства са създадени от изключително благороден материал: гъвкав, динамичен и остроумен език. Всяко потапяне на читателя в дълбоките води на тази проза го извежда до различни брегове. Следвайте смело "Отклоненията"! Борис Минков "Отклонения наесен" като отклонения въобще. От живота ни, от сърцевината ни, от същността ни. Чавдар Ценов обаче с това заглавие на неговите малки новели малко подвежда: отклонява ни ... |
|
"Първият въпрос, който се мярна, когато зачетох ръкописа на Ния преди година (мярна се, не го задържах, но той се върна, остана), беше: а не сме ли попаднали на едно от Онези деца? Попрочитала съм по нещо за тях в занимателно-мистичните страници на умерено жълтата преса - наричат ги деца индиго, кристални, звездни... Ненужно ги наричат. Познавам някои. Единственото общо помежду им е, че всяко едно е различно. Различна е Ния. Разказите ѝ. Направо си е чудо: в епицентъра на вихър от свръхусети, архетипни свързаности, въображение, създаващо светове - стои едно крехко момиче. Оказа се не крехко. През въпросната ... |