"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
|
|
"Под новия сърп" (1923) е интелектуален роман - мащабно платно, на което авторът изследва своята гранична епоха. Константин Балмонт (1867 - 1942) многократно е сочен като един от най-изтъкнатите руски символисти. Бележит поет и прозаик, преводач от множество езици, той оставя подир себе си огромно книжовно наследство. Въпреки ексцентричността си писателят си спечелва уважението и приятелството на видни свои съвременници, между които са В. Брюсов, А. Бели, В. Иванов, М. Волошин, М. Цветаева. През 1920 г. Балмонт напуска Русия за последен път. Той цял живот се бори с лошото здраве и недоимъка, но не губи вяра ... |
|
|
След "Сараевска книга на мъртвите" и "Къща от език", "Ябълката на Сезан" е следващата българска книга на Йосип Ости, която го представя като истински майстор на кратките лирически форми, появяващи се в срещата на чистота, талант и проницателност. Тази ябълка, бавно узрявала под чудесата на любовта и непрежалимите загуби, не пита "защо се раждаме" и "защо умираме". Тя просто назовава живота с удивление и естественост. Без поза. Във ведрите детски бели на думите. В играта на светлосенките. Назовава с тих глас, стих по стих."Людмила Миндова "Този дом не познава ... |
|
|
Романът "Обабакоак" е награден с най-високите отличия за художествена литература на Испания, сред които и "Националната награда за литература" с награден фонд 20 хиляди евро. Преведен е на над 30 езика. След "Синът на акордеониста", "Обабакоак" е втората книга на Бернардо Ачага на български език. В нея той е събрал множество кратки и по-дълги разкази, обединени около фиктивното баско селище Обаба, където живее едно твърде шарено общество от разбойници, интелектуалци, пастири, идиоти и същества, създадени на основата на суеверни и митологични истории. Ачага свързва различните разкази ... |
|
|
Отвъд гроба два безплътни образа наблюдават и коментират европейската история от последните няколко столетия - австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд, който диктува своя мемоар за собствената смърт в Сараевския атентат, и отвъдният му посмъртен секретар Фердинанд Бертолд, който записва изповедта на Негово Височество. Експлозивна гротеска на историята, политиката и властта, на представите за цивилизационен напредък, на националните илюзии и комплекси, фойерверк от автосатира и автосарказъм, поднесени във формата на роман таблоид. В маниера на Луи-Фердинан Селин, като се прави на луд, недостижимият сръбски ... |
|
|
Барселона, Флоренция, Берлин. ... Един странен обаятелен мъж, друг по-млад мъж в състояние на житейска и творческа криза, една картина от Пусен, четирима евангелисти, европейска панорама от края на двадесети век, ретроспективни препратки към битническото поколение, архитектурният модернизъм на Антонио Гауди, филмите на Фасбиндер, списанията за лайф-стайл, архетипният образ на бащата, женското изкусителство, страхът да бъдеш обичан... На фокус са алиенацията, усещането, че едновременно се намираш вътре в нещата и ги наблюдаваш отстрани, теориите за развитието на романовата структура, творческото "затлачване" на ... |
|
|
Стихотворения. ... Ферида Дуракович (1957, Олово) е изтъкната босненско-херцеговинска поетеса. "Дълга е нощта" включва избрани стихотворения от книгите "Сърцето на мрака",1994 и "Locus minoris",2007 и нови творби на поетесата. "И непрекъснато, упорито, безпогрешно сънува един и същи сън. Че се е върнала вкъщи, а къщата цяла-целеничка, нейните цветя наоколо, котаракът спи на стария фотьойл на верандата, тя излиза от къщата ведра, окъпана, събота е и ние ще дойдем на обяд, а надвечер на скара, а тя някак си не смогва да свърши всичко, и я обзема и и я души. Боже мой, някакво безпокойство, ... |
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
