"Къщата представляваше старомодна каменна сграда с изглед към град Бебнин и морето. Разпитвайки в местния фризьорски салон, единственото място в Близкия изток, където да си жена е предимство, защото можеш да разбереш всичко за всеки, Кери научи, че родителите на Дима бяха починали. Но откри неин чичо от фамилията Хамдан и скоро след това седеше в гостната с една по-възрастна жена, Кхала Маджида, леля Маджида, пиеше студен чай по ливански, направен с розова вода и кедрови ядки. Седяха на диван с лице към балкона, остъклените врати бяха разтворени, за да влезе слънцето. Кери, облечена в дънки и пуловер, носеше своя хиджаб. Тя каза на леля Маджида, че е приятелка на Дима от Америка. Не сподели с нея, че Дима е мъртва - ФБР все още държеше в тайна от медиите самоличностите на нападателите.
– Казвала ли ти е, че баща и, Хамид Али Хамдан, беше привърженик на "Ал-Мурабитун"15? - попита на арабски лелята.
– Казвала ми е - излъга Кери. "Мурабитун" бе сред най- мощните сунитски войнстващи организации по време на дългата гражданска война в Ливан. Нищо такова не се намираше в досието на Дима и тя никога не беше разкривала това пред Кери или някой друг. Сражавал се е рамо до рамо с Ибрахим Кулайлат. Израелците го убиха през 82
-та – ние принадлежим на Аллах и нека тези синове на маймуни и прасета да гният в ада. Дима беше пеленаче. Беше и трудно, момиче без баща - разказваше леля Маджида.
– Разбира се - промълви Кери и се огледа. Изглеждаше немислимо, че тази изискана плейметка Дима, момичето, което познаваше всички, което можеше да е всичко, което поиска в християнския северен Бейрут, произлиза от тази консервативна сунитска среда.
И без пари. А след това майка и се разболя от рак - лелята поклати глава.
– Как е оцеляла?
– Баба и. И аз. Помагахме, но тогава тя отиде в Бейрут и след това не сме я виждали.
– Защо е решила да напусне Халба?
– Знаеш ли известната актриса Рана? Онази от телевизията?
– Рана Саади? - изрече Кери, а умът и препускаше. Не беше само снимката в списанието!
– Точно тя. Бащата на Рана и бедният Хамид Али, мястото на всички ни е при Аллах, бяха приятели в "Ал-Мурабитун". Рана дойде от Триполи и я отведе в Бейрут. Там щяха да станат модели. Предупредих я да не го прави. В Бейрут има много християни и неверници. Казах и, че това е харам. Но тя отвърна: "Не разполагам с нищо друго освен външния си вид, Кхала. Това е единствената възможност, която имам. А и ще бъда с дъщерята на приятеля на баща ми".
– Защо Рана я взе?
– Икрам. Дълг на честта. Хамид Али беше спасил живота на Рана по време на гражданската война.
– Мин фатлеки, извинете ме, разбирам, че баща ѝ - мястото на всички ни е при Аллах - е бил герой, но Дима не ми се струва да се интересува от политиката... нито е религиозна. Да не говоря, че тя не бе добро мюсюлманско момиче, но вие знаете какво имам предвид - каза Кери."
Из книгата